Днес се навършват 100 години от рождението на аристократката на българската живопис Магда Абазова.
Нейните картини винаги са били обект на специално внимание, както от критиката, така и от публиката. Тя рисува пейзажи, портрети, натюрморти, абстрактни платна, както и типично социални композиции. Сред картините й са "Портрет на момче" (1962), "Автопортрет" (1962), „Портрет на дъщеря ми“ (1965), „Пейзаж“ (1968), цикъла „Родопски пейзажи“ (1968-1972), цикъла „Копривщенски интериори“ (1968-1972), „Натюрморт“ (1969), „Гайдари“ - композиция (1972), цикъла „Брегове“ (1977), „Вечер край морето“, „Прозорец“, „Космически пространства“ „10 януари 1944“, „Вариации на черния цвят“, „Ателие“, „Настроение“, „Лято“ и др. Нейни картини са притежание на колекционери от Франция, Италия, Израел, Германия, Китай, Монголия, Индия, Бразилия и др.
Магда Абазова е родена на 28 март 1923 г. в София. През 1948 г. завършва „Живопис“ в Националната художествена академия, където първоначално учи в класа на проф. Илия Петров, а след това в класа на проф. Дечко Узунов. Четири години по-късно, през 1952 г., тя започва работа като художник в сп. „Септемврийче”, където работи до 1959 г. Магда Абазова е работила и за “Български писател”, където е илюстрирала книгите  “Дядови гатанки” на Васил Стоянов, “Другарче на детските ми дни” на Калина Малина, “Умница” от Паулина Станчева, както и книгите „Цъфти наш роден край“ от Йордан Стубел (1961), „Китка за малките“ от Чичо Стоян (1966). 
РЯДКО ПРАВИ САМОСТОЯТЕЛНИ ИЗЛОЖБИ
Наричана „аристократът на българската живопис“, Магда Абазова рядко прави самостоятелни изложби.  От 1951 г.  тя участва в Общите художествени изложби, окръжните изложби на жените художнички. През 1962 г. Магда Абазова печели наградата на Съюза на българските художници за живопис в Общата художествена изложба с картината си „Автопортрет“, през 1965 г.  на Общата изложба на софийските художници Магда Абазова представя картината си „Родопски пейзаж”, през 1969 г. на юбилейната Обща художествена изложба тя показва своята картина “Пейзаж - Райково”, в която комбинира геометрични елементи с различни форми и размери за образуване на жилищната архитектура. Първата й самостоятелна изложба е през 1972 г. в София, след което критиците я определят като импресионистка. От края на 80-те години на 20-и век тя е канена в т.нар. авангардни изложби в България. Дори най-абстрактните й творби са ясно разбрани и обичани, както от критиците, така и от публиката. 
ЖИВОПИСТА НЕ Е РАЗКАЗ, А ИЗКАЗ
Самата Магда Абазова не дели творчеството си на периоди. В интервю през 1994 г. тя споделя: „Търсенето е в моята природа, то е въпрос на характер и темперамент. Абстракцията за мен дава свобода. Живописта за мен не е разказ, а изказ. Тя не разказва случки, събития, сюжети. Тя изказва състояния, настроения, преживявания…“ През 1995 г. Магда Абазова представя осмата си самостоятелна изложба „Разпадане на хвърчилото“, в която освен класически натюрморти и пейзажи показва и абстрактни платна. По този повод тя споделя: „Моите творби не са конкретни, не могат да ми пришият етикет“. През 2011 г. художникът Светлин Русев, куратор на изложбата „Другата Магда”, представяща непоказвани нейни творби, отбелязва: „Магда Абазова винаги е имала свое лично артистично пространство, независимо от времето, стиловете и конюнктурните изстъпления“. Магда Абазова умира на 2 октомври 2011 г. на 88-годишна възраст.
НАГРАДИ
Магда Абазова е носителка на много награди, сред които на наградата на Съюза на българските художници за цялостно творчество (1996), на наградата на Столична община "За ярък принос в областта на културата и изкуствата" (2003), на орден "Кирил и Методий" първа степен и на орден "Кирил и Методий" трета степен. На 5 май 2004 г. Магда Абазова е удостоена с наградата за живопис "Славена“ на  сп. "Интериорен и строителен салон". На 25 май 2005 г. и е връчена наградата "Златен век" на Министерство на културата за особен принос в развитието и в популяризирането на българската култура. През 2008 г. Магда Абазова е удостоена с наградата за особени постижения в изобразителното изкуство "Захарий Зограф".  /КГ/МГ/отдел „Справочна“
/ ГН