Д-р Малена Герговска: Сърбежът е симптом, който придружава много заболявания
Д-р Малена Герговска, дм, е специалист по дерматология и венерология с над 9 години опит в областта. Завършва медицина с отличие в Медицински университет - София през 2007 г. и има придобита специалност по дерматология и венерология в УМБАЛ „Александровска“. През 2018 г. успешно защитава дисертационен труд на тема „Дисхидрозиформена екзема“ и придобива научна степен „Доктор по медицина“. Провела е специализации в областта на алергичните кожни заболявания в Любек и Ерланген, Германия.
Член е на Европейската академия по дерматология и венерология (EADV), Европейската академия по алергология и клинична имунология (EAACI), Европейската организация за превенция на професионалните кожни алергии (EPOS), Българското дерматологично дружество (БДД), стипендиант на Американската академия по дерматология.
Д-р Малена Герговска практикува в Дерматологична клиника „Евродерма“ и Медицински Център „Полимед“, София. Препечатваме статията на д-р Герговска за сърбежа и неговото лечение от платформата CredoWeb поради значимостта на разглеждания проблем. Заглавието и вътрешните акценти са на редакцията.
Сърбежът е симптом, който придружава много заболявания. В случаите, когато е хроничен и трае повече от 6 седмици, непременно трябва да се направи консултация с лекар.
Първата консултация трябва да бъде с дерматолог, защото най-често сърбежът е свързан с кожни болести. Списъкът е много дълъг - естествено на първо място са крастата и въшките, но сърбеж може да предизвикват и много други заболявания, свързани с алергии - уртикария, атопичен дерматит, контактен дерматит, ухапвания/ужилвания от насекоми, както и възпалителни дерматози като псориазис, лихен планус и др.
Когато сърбежът е в комбинация с обрив, диагнозата е сравнителни лесна. Важна е и характеристиката на сърбежа -
мъчителен или лек, парещ или като мравучкане, сърбеж с разчесване или такъв, при който няма следи по кожата
Различните видове всъщност се дължат на различните пътища, по които сърбежът стига до мозъка. Например при уртикарията той се пренеса чрез механично - нечувствителни нервни влакна и затова пациентът изпитва непреодолима нужда да се чеше. Сърбежът при атопичен дерматит е толкова силен, че дерматолозите го наричат „сърбежът, който предизвиква обрив“, вместо „обривът, който води до сърбеж“.
Най-големият проблем за лекарите е т.нар. сърбеж без причина или, както е известен в медицинските среди - pruritus sine materieae. Зад тази диагноза обикновено се крият стресови ситуации, много суха кожа или различни вътрешни заболявания. За нея обикновено лекарите назначават много изследвания, проверява се кръвната захар, чернодробните и бъбречните функции, търси се възпалително огнище в организма. Понякога причина за сърбеж може да бъде нарушена функция на щитовидната жлеза, а също и туморен процес.
Сърбежът от бъбречен произход е типичен при пациентите на хемодиализа. Той е кожната проява на вътрешното заболяване. Неврологичните болести също може да предизвикат сърбеж - резултат от увреждане на централната или периферната нервна система.
Диагностиката на сърбежа и изключително трудна
Изясняването на произхода включва няколко стъпки. Първата е къде се проява сърбежа, в кои участъци.
Ако е в областта на скалпа, може да се имат предвид инфекции с главови въшки, псориазис, себореен дерматит, алергичен контактен дерматит.
При наличие на сърбеж в ушите, се търсят гъбични заболявания, възпаление на ушния канал, себореен дерматит, алергичен контактен дерматит.
При засягане на кожата в областта на очите и клепачите причината обикновено е алергичен конюнктивит, атопичен или контактен дерматит.
При сърбеж в носа основно се касае за алергичен ринит.
Ако локализацията е в областта на ръцете, се предполага сухота на кожата, екземни промени при атопичен или контактен дерматит, краста, гъбични инфекции.
Сърбежът по кожата на тялото може да е причинен от краста, невродермит, екземни промени, псориазис, туморни и автоимунни кожни заболявания.
Кожата на краката се засяга при гъбични заболявания, диабетни промени, екземни процеси.
Втората стъпка е свързана с информацията от пациента. Ако са засегнати повече членове от едно семейство, трябва да се мисли за краста или други паразитни заболявания. Важна е връзката между сърбежа и физическата активност.
Сърбеж при физическо натоварване е характерен за атопичния дерматит и уртикарията
Нощен сърбеж, придружен от втрисане, умора, загуба на тегло, температура и нощно изпотяване, изисква се да се направи скрининг за кожни лимфоми.
Т.нар. зимен сърбеж е белег за сухота на кожата. Трябва подробно да се разпитат пациентите за медикаментите, които приемат, както и за скорошни кръвопреливания. Някои лекарства предизвикват сърбеж като странично действие.
Третата важна стъпка включва различни тестове и изследвания. Ако има налично кожно заболяване, често се налага епикутанно тестуване или биопсия. Правят се изследвания за установяване на нарушените функции на различни органи. При установяване на патологични отклонения, пациентът се насочва за консултация със съответните специалисти - ендокринолог, невролог, нефролог, гастроентеролог.
Лечението изцяло зависи от причината за сърбежа. Засягането на различните нервни влакна, или т.нар. път на сърбежа, е много важно, защото например при уртикарията антихистаминовите препарати са първи и основен терапевтичен метод. За разлика от уртикарията, при атопичния дерматит много по-важни са емолиентите, кортикостероидите и специалните противосърбежни средства.
Най-лесно е лечението при инфекция от краста - с подходящите медикаменти и заболяването може да се излекува само за 3 дни.
Сърбежът, дължащ се на вътрешни заболяване, изисква първо нормализиране на съответните показатели
При диабет е необходимо контролиране на нивото на кръвната захар; при чернодробни или бъбречни увреждания трябва да се приложи терапия за съответното заболяване. В определени случаи (сърбеж на бременността, уремичен сърбеж), може да се използват и фототерапия с UVB и/ или UVA лъчи.
Сърбежът, дължащ се на суха кожа, е труден за овладяване Той е по-чест при възрастни хора поради намалената хидратация и намаленото количество липиди на повърхността на кожата. Значение има и неправилното използване на измивни средства, които изсушават. В такива случаи се препоръчва употребата на големи количества емолиенти от медицинската козметика, които спомагат да се укрепи кожната бариера и да се предотврати водната загуба през епидермиса.