Рядка техника – сухо преге или т.нар. релефен печат, ще покаже Анжела Минкова в своята изложба „Флирт с бялото 2“, която ще бъде открита на 18 март в 19:00 часа в галерията на художничката в Костинброд. 
Сухото преге е технология, при която не се използва мастило, разказа за БТА Минкова. За получаване на желания отпечатък се използва предварително подготвено клише, за което тя ползва полиестерна смола. Предварително е направила от мек материал самия нисък релеф, който е добре да бъде без обратни наклони. После клишето се обработва, а от него се прави второ клише (наречено мъжко). После на специална преса се отпечатва чрез натиск. Между двете клишета се пресова навлажнената хартия, за да се получи желаният изпъкнал отпечатък. Дълбочината на релефа може да варира, в зависимост от желания краен ефект и силата на приложения натиск. 
Отне ми около десет години проби с графични и ръчно изработени преси, през годините, когато всички подобни материали бяха оскъдни и почти недостъпни, спомня си тя. Най-накрая е намерила двутонна стара немска преса с дълго рамо от Фонда на СБХ, на която през далечната 1994 са отпечатали първите ѝ релефи.
Тази техника привлича Анжела Минкова, защото само светлината може да направи изображението видимо, тоест трябва да има странично осветление, за да бъде видян отпечатъкът. Използва се скъпа памучна хартия. На откриването на изложбата художничката ще направи демонстрация в галерията как се отпечатва релефът.
Някои от творбите са с добавка на акварел и това ги прави уникални, тъй като преге е графична техника и има тираж.
Изложбата е подкрепена от програмата Творчески стипендии 2022-2023 г. на Министерството на културата.
Минкова „флиртува“ с бялото не за първи път – преди пет години показва своите творби, направени с тази техника, в експозицията „Флирт с бялото 1“.
Бялото за нея е многозначно -  „чистота, справедливост, невинност, красота, възвишеност, светлина, отсъствие на корени. В бялото няма минало“.  „Ангелите са бели. Лебедите също. Конят на принца е бял, знамето на обсадените, преди да се предадат. Белите стихове - стихове без рими, белите нощи – нощи без сън. Белият лист пред художника – усещането за тих ужас, преди да започне да рисува. Белият квадрат на бял фон на Казимир Малевич…“, продължава асоциациите тя. Художничката вижда в бялото мъдростта, откровението и благостта, умората от цветността и поглъщането на цветовете отново. То е половината от света, ново начало, цвят генезис, казва Анжела Минкова и обобщава: „Сборът на всички цветове“.