Третокурсникът в специалност „Начална училищна педагогика с чужд език“ в Русенския университет Денис Асенов бе отличен с наградата „Студент на годината“ в категория „Педагогически науки“. Тя се връчва за 16-а поредна година от Националното представителство на Студентските съвети (НПСС). Тази година инициативата беше под патронажа на президента Румен Радев.
Денис Асенов е на 26 години, от град Никопол. Догодина му предстои да завърши бакалавърската степен на образованието се, но не мисли да спира дотук. Казва, че постоянно се стреми да надгражда себе си и постоянно се предизвиква да научава много нови неща.

- Как се породи интересът ви към педагогиката?
- Това е една моя сбъдната мечта. 10 години живях в Англия и бях впечатлен от начина на преподаване там. През 2015 година се завърнах окончателно в България. 
- Защо отидохте и защо се върнахте от Англия, обикновено посоката е обратна?
- Когато бях малък, много исках да стана футболист и казах на нашите, че искам да отида в Англия и да опитам там да сбъдна мечтата си. Отначало не ми повярваха, но разбраха, че желанието ми е много голямо. Така се оказах в Северен Лондон при познати на семейството. Започнах да уча и да тренирам футбол, но получих контузия - скъсани коленни връзки, и се наложи да се откажа от футбола. След това се записах в колеж. Първо бях в колежа на Харингей /Haringey College/, където учих 2 години, след което си казах, че Уолтън Форест /Waltham Forest College/ е по-добър и се преместих, избрах точно него. Обучението ми там беше 3 години. Завърших го и през 2015 година се прибрах в България с мисълта да започна да уча педагогика и да стана преподавател тук.
- И изборът ви е повлиян от отношението на  английските преподаватели?
- Точно така. 
Казах си, че това, което съм научил там, мога да го приложа и в България
Но преди да успея да го направя това, трябва да завърша висше образование.
- Какво можете да приложите тук от наученото там?
- Например начините и методите на преподаване на английски език. Те използват методи, които са много по-различни от нашите. Много наблягат на ролевите игри, те са основна част от методите им на преподаване на английски език. Затова си казах, че това може да се приложи и тук, в България, защото много липсва. Липсват ни упражненията за развиване на комуникационните умения и смятам, че чрез ролевите игри можем да привлечем интереса на децата и да предадем необходимия материал по интересен начин. 
- И виждате в това начин да се преодолее  функционалната грамотност - децата да заучават нещо, но  да не могат да го разбират и прилагат?
- Да. В България единственият начин, по който се преподава английски език, е чрез тестове и не се отделя достатъчно време на комуникационните умения. Това е нужно, тъй като децата разбират това, което пише в теста, обаче когато дойде време да говорят, не успяват именно поради това, че нямат богат речник и не знаят как да се справят в дадена ситуация. 
- Това само за английски език ли се отнася, или по принцип за преподаването?
- По принцип смятам, че живеем в свят, в който децата са по-дигитални, особено последното ауто-поколение, както го наричат, и смятам, че съвременните учители постоянно трябва да надграждат себе си, да не спират на едно място, да излязат от зоната на комфорта и да намерят нови методи на преподаване. Виждам, че
старите методи на преподаване не работят толкова добре при новите деца
те искат да са постоянно в крак с технологиите, да научават нещо чрез игри. Смятам, че трябва да направим така, че да им бъде интересно.
- И виждате себе си в системата на образованието не просто като вземане на ценз, който да ви изпрати към някаква друга професия, както често се случва. Къде ще практикувате?
- Мечтая да остана в Русе. Остава ми още малко да завърша бакалавърската си степен, след това, живот и здраве, магистратура, да продължа към докторантурата и все нагоре. Най-голямата ми мечта е да бъда някой ден професор. 
- Искате да бъдете учител на учителите?
- Много го искам и затова постоянно участвам в научни конференции, черпя опит от най-добрите учители, тъй като все още съм в процес на обучение и има още много да уча.
- Как се стигна до наградата „Студент на годината“?
- До тази награда се стигна благодарение на моя научен ръководител проф. д.н. Юлия Дончева. Тя ми даде възможността да се изявя и да участвам в първата си конференция тук, в Русенския университет, с моя доклад „Образователните игри и тяхното приложение в началните училища“. След това нещата продължиха напред, тя постоянно ми даваше възможности да се изявявам на различни конференции. Бяхме с нея в различни проекти, участвахме много активно и бих казал, че тя е факторът, който ми помогна. 
- Конкретно това, с което спечелихте наградата, е свързано с дислексията, така ли е?
- Да, но не само. Г-жа Даниела Бонева и г-жа Елена Михова от Асоциация „Дислексия България“ - Русе ми предоставиха възможността да работим заедно. В края на месец ноември бяхме с тях в Турция, в град Амасия, и участвахме в проект. Научихме много за приложенията, които можем да използваме при деца с дислексия и не само. Бяхме около 80 човека в зала, където им показахме най-различни инструменти - аз им показах 4 инструмента, заедно с моята съпруга и колежка, тя също им представи 4 инструмента.
- Какво представляват тези инструменти, за какво служат?
- Тези инструменти представляват компютърни приложения, които могат да измислят всякакъв вид задачи в 3D-сферата и не само, добавят се много графични елементи, изобщо целта е да улеснят работата на учителя в работата му с деца с дислексия.
- Какво е предизвикателството да се работи с тези деца?
- Предизвикателството е доста голямо, всяко дете е различно. Някои от тях по-бързо усвояват материала, който сме им предоставили, при други това отнема много повече време. Някои много се притесняват, че няма да успеят, когато виждат, че другите се справят по-добре.
Нужен е подход, за да не се чувстват зле тези деца. Това отнема много време
Дислексията е състояние, при което децата виждат света по друг начин, което не означава, че са по-лоши или по-глупави. Този друг начин, по който виждат света, понякога предизвиква реакция на учителите. В днешно време много учители се затрудняват, когато работят с тези деца, но се справят успешно - виждал съм това. 
- Как се разпознава дислексията, как и кога могат родители и учители да разберат същността на проблема, детето да бъде палаво, непослушно и невнимателно?
- Когато детето има дислексия, то не може да запомня добре, например изписването на дадена буква или след време забравя напълно това, което е научило. Това може би е най-очевидният признак.
- Как се преодолява това? Има много световни звезди с дислексия, и то в творчески професии - там, където се изискват особени умения.
- Така е, да, затова за всички, които имат дислексия, е необходима помощ, за да разберат, че това е нещо, с което трябва да свикнат да живеят. Помощта, която трябва да получат, е задължителна, за да могат да организират живота си с наличието на тази особеност. И да започнат да надграждат. 
- Говорим повече за дислексията, понеже това е темата, която ви е донесла наградата.
- Да, но не е само тя - имам пет доклада в сферата на педагогиката. Освен това ми 
останаха само три изпита до завършване на „Графичен дизайн“
Работя в сферата на дизайна и ми харесва да създавам нещо от нулата.
- Тогава педагогиката ще има много голяма конкуренция, тъй като уменията по графичен дизайн стават все по-търсени и все по-платени?
- Графичният дизайн е една от професиите, които постоянно се развиват, и много млади хора се стремят да учат такива дигитални професии. Но за мен той е едно допълнение, един плюс към педагогиката, защото мога да създам много различни презентации или 3D-обекти, които да показвам на децата и да предизвиквам тяхното внимание.
- Какъв е шансът Англия отново да ви изкуши?
- Мисля, че шансът е нулев - нямам интерес в момента да бъда отново в Англия или в чужбина като цяло. Животът в чужбина ми се струва вече много по-различен и не е вече мой, така да го кажем. Искам да се развивам в моята родина.
- Повече са уредени нещата там и повече са платени - нали това са аргументите, които изкушават младите хора като вас, които отиват да работят в чужбина?
- Така е, да. Но когато вече се реализирам като преподавател, аз 
искам да съм тук, в моята държава, и да знам, че съм успял да предам тези знания, които сега развивам с моите преподаватели
Да кажа - да, успях да науча тези деца и тези ученици на нещо, което вече съм придобил от моите преподаватели, и те да бъдат нашето бъдеще.
- И дори да отидете в чужбина, да не бъде като гастарбайтер, а като лектор?
- Точно така.
- Как се виждате след 5 години?
- След 5 години се виждам завършил вече бакалавърската си степен, започнал да уча докторантура и се надявам да съм започнал работа като преподавател в някое училище, за да мога да покажа на моите ученици какво мога. А и не само - ако някой ден ми се удаде възможност - да работя в Русенски университет, защото мечтата ми е да направя академична кариера. Затова обаче трябва стъпка по стъпка да вървя нагоре. Както казва моят научен ръководител проф.д.н. Юлия Дончева  step by step /стъпка по стъпка - б.а./, продължаваме напред и нагоре
- Как виждате ролята на българския учител в обществото, социалното му място, подготвеността му,  самочувствието му - въобще, какво мислите за българския учител? Обикновено се казва, че това е непривлекателна професия.
- Не бих казал, че професията е непривлекателна, но младите учители трудно си пробиват път, не им се дават много възможности. Но 
в системата трябва да влязат млади хора, които знаят как да преподават на децата
- Има ли в образованието поколенчески проблем - по-възрастните учители да не разбират съвременните деца, както и обратното? 
- Може и от този ъгъл да се видят нещата. Трябва да се дадат повече възможности на младото поколение учители, които разбират как мислят сегашните деца и намират съвременни начини да им преподават. В същото време трябва да има и приемственост между поколенията.
- А как виждате учителя в социален план?
- Смятам, че трябва да има нещо по-различно в социален план за тях. Сега се говори много за заплатите на учителите, но мисля, че да си учител, е призвание и изисква много работа. Това означава 
да учиш двойно повече, да бъдеш герой в очите на своите ученици
всеки ден да научаваш нещо ново, защото съвременните деца обичат да задават много въпроси. А когато един учител не може да отговори на техния въпрос, това означава, че не го разбира достатъчно добре и не го знае. Това го е казал Алберт Айнщайн - ако не можеш да обясниш нещо на едно детете така, че да те разбере, значи не го знаеш достатъчно добре. 
- А младите учители отговарят ли на тези изисквания? Защото има и друго мнение - че да, те заслужават повече възможности - социални и професионални, но понякога те самите не са квалифицирани.
- Със съжаление го казвам, че има такъв проблем. Не може мотивацията да бъде голямата заплата и голямата ваканция. Трябват много знания и непрекъснато надграждане. Да можеш да отговориш на всеки въпрос, както казах, при това разбираемо и вярно.
Има още нещо - понякога учителите работят приоритетно с по-силните ученици, които учат повече и се изявяват по-добре. Но това не трябва да е така, защото няма глупав ученик, просто на някои им трябва повече внимание и време. 
- И да разбереш кое го мотивира - морковът или тоягата.
- Точно така, да.