Дефицит от 3 процента е постижим, необходима е консолидация не само в приходната, но и в разходната част на бюджета. Това каза за БТА финансистът Борис Петров в коментар на представената вчера от служебния министър на финансите Росица Велкова концепция на проектобюджет за 2023 г.
Финансовото министерство правилно констатира, че е необходима фискална консолидация, отбеляза Петров, но по думите му в известен смисъл тази фискална консолидация е закъсняла, защото изминаха три месеца от годината. Беше ясно, че без един надлежно съставен бюджет за 2023 г. държавата и икономическите субекти не могат да функционират нормално в условията на един служебно продължаващ бюджет от 2022 г. по няколко причини - макроикономическата обстановка е съществено променена от гледна точка на по-високата инфлация и на икономическите шокове, пред които беше изправена българската икономика през миналата година, и които не бяха адресирани в бюджета, защото беше приет късно, посочи Борис Петров.
Траекторията, както правилно отбелязва Министерството на финансите, е неустойчива, каза още Петров. В рамките на един сценарий без фискални политики и промени във фискалните политики, страната отиваше към един свръхдефицит. Всичко това е факт и се знаеше още от месец декември. Повечето мерки, които касаеха разходната част, бяха приети още през втората половина на 2022 г., припомни финансистът. 
Големият проблем, според анализатора, е начинът, по който се комуникира намерението за фискална консолидация. Ако служебното правителство, финансовото министерство имаха добри намерения в това да декларират, че държавата ще върви към фискална консолидация, те не успяха тези добри намерения да ги комуникират по най-подходящия начин към икономическите агенти, смята Борис Петров. Напротив, създаде се даже едно впечатление за сценарий "шок и ужас“, което е абсолютно необосновано, според него. Според финансиста трябваше да се обяви, че страната има нужда от фискална консолидация и тя ще бъде предложена на новия парламент, без да се чертаят някакви шокови сценарии, свързани с валутните курсове, с МВФ. Това са екстремни, стресови сценарии, пред които страната изобщо не е изправена в този момент, посочи анализаторът.
Петров коментира, че фискалната траектория не е устойчива, но тя е такава от един период от 3-4-5 месеца. Има достатъчно време за корективни действия. Добре е, че служебното правителство има амбицията да предложи такива, каза още Борис Петров. Да, дисциплиниращо е преди изборите да бъде казана истината на политиците, защото те ще вземат тези отговорни решения, но начинът, по който беше комуникирано, беше абсолютно неразумен, смята той.
Според финансиста дефицит от 3 процента, който се залага в предложенията на Министерството на финансите, е постижим. Правителството предлага основно консолидацията да минава през приходите,  а в по-малка степен през разходите. Това може да бъде обсъждано и може да се говори за допълнителни мерки по отношение на разходите, така че консолидацията да обхване и разходната част, каза Борис Петров. Необходимо е преразглеждане на политиката за субсидиране на индустрията, трябва да се преразгледат други приходни мерки, свързани с извънредния данък, предложен в проектобюджета, но все пак може да се обсъжда в каква степен трябва да бъде разширено извън енергийния сектор, т.е. дали имаме свръхпечалби в други сектори, защото имам усещането, че нямаме чак такива свръхпечалби, посочи Борис Петров. Но така е решило служебното правителство, така е предложило. Регламентът все пак дава възможност това да бъде основно насочено към компаниите от енергийния сектор, отбеляза финансистът.
Петров коментира още, че данъкът "свръхпечалба" ще се отрази върху ликвидността на тези предприятия. Трябва да се има предвид, че вече енергийните цени, цените на квотите, финансовите резултати на голяма част на компаниите от енергийния сектор няма да бъдат такива, каквито бяха през миналата година, отбеляза Петров и добави, че това също в известна степен крие необосновани рискове да бъдат отчетени едни приходи, които на практика могат да не бъдат реализирани, защото конюнктурата на енергийния пазар е съвършено различна. Цените на енергийните източници се успокоиха до пред кризисните нива и това е фактор, който води до по-ниски очаквания за този сектор. Пазарът на електричество също се успокои, така че извънредни печалби и там не можем да очакваме, посочи той.
Затова ще е необходима консолидация не само в приходната част, но и в разходната част, където може да се говори за орязване на капиталови разходи или за отлагането им във времето, разходите за субсидии – енергийно субсидиране, особено на индустрията не са необходими, цените вече не са такива шокови, каквито бяха, те се нормализираха до пред кризисните нива, каза Петров. Той добави, че има база за обсъждане за това както в Народното събрание, така и в отрасловите комисии, синдикати, индустрия. Да, трудно ще бъде, и синдикатите ще се противопоставят, и индустрията, но такива са времената, трудните решения изискват и необходимата висота от управляващите и политиците, каза финансистът. По думите му обстоятелствата налагат това да бъде направено.
Имаме доста дълга история на разумна фискална политика. Евроатлантическата ориентация на партиите, които са лидери по популярност, е важен факт, който трябва да отчетем. Трябва да отчетем, че тази принадлежност създава и определен комфорт, сигурен съм, че ще се намери подкрепа за тази фискална консолидация, смята Петров. Чисто политическото противопоставяне преди изборите е нормално, то се случва всеки път преди избори. Вероятно и това стана причина за тази рязка промяна в комуникацията на държавните институции - пак се търси някакъв предизборен ефект, смята анализаторът. Това ми се струва малко прекалено, особено в контекста на изнервената обстановка на международните пазари във връзка с проблемите на няколко малки регионални банки в САЩ, каза още Борис Петров.