Необходими са мултидисциплинарни центрове за рехабилитация след инсулт, като в тях трябва да работят невролози, кардиолози, логопеди, рехабилитатори и други специалисти, оказващи екипна подкрепа на пациентите след инсулт. Това каза в интервю за БТА д-р Добринка Калпачка от Клиниката по нервни болести в столичната болница "Св.Анна". В момента НЗОК плаща само за 10 дни рехабилитация, но този срок е недостатъчен. По думите й са необходими разбиране, подкрепа и толерантност от цялото общество за пациентите с инсулт и близките им.
В България е трудно да си различен, трудно е да имаш специални потребности и да си уязвим, каза още тя и посочи, че разбиране трябва да се проявява и от страна на институциите, от работодателите, от здравната и социалната система. Инсултът е социално-значимо заболяване, което драстично може да промени живота на пациента и на близките му.
Всяка година в България има над 40 хиляди случая на инсулти, от които около 8 хиляди са с летален изход. По думите й голяма част от засегнатите от инсулт пациенти не се възстановяват напълно. В периода на ковид пандемията случаите на инсулт са по-малко, но вероятно причината е в това, че хората с по-леки инсулти са останали в домовете си, без да потърсят медицинска помощ, допълни д-р Калпачка.
Леки инсулти
При лекия инсулт е по-малка тежестта на парезата и пациентът я пренебрегва. Нерядко в болницата идват пациенти, които имат пареза от няколко дни. Тъй като инсултът не боли, състоянието не изглежда толкова драматично в очите на пациентите, както изглежда един инфаркт, и понякога пациентът и близките му изчакват състоянието да отмине. Състоянието обаче не отминава, освен ако не е транзиторна исхемична атака – преходно нарушение на мозъчното кръвообращение, която трае само няколко часа и спонтанно може да се възстанови. Тези случаи са малко, но случи ли се преходно нарушение, това е един от най-сигурните признаци, че ще се случи големият инсулт. Това би могло да стане в близките няколко дни, в зависимост от това колко рискови фактора са налице, на каква възраст е пациентът, на какво се дължи транзиторната исхемична атака, каза още д-р Калпачка. По думите й повечето от пациентите, получили транзиторна исхемична атака, в рамките на дни след нея получават и инсулт.
Инсулт, възраст, пол
По принцип вероятността за инсулт се увеличава с възрастта, тъй като възрастта е самостоятелен рисков фактор. За пациенти на 70-80-годишна възраст рискът да получат инсулт е в пъти по-висок в сравнение с младите хора, но в последните години се наблюдава тенденция за инсулт и сред младите. За инсулт сред хората в активна възраст има специфични рискови фактори – хормонални нарушения, тромбофилии – заболявания, свързани с повишена склонност към образуване на тромби в тялото, прием на контрацептиви, тютюнопушене, нелекувана хипертония.
Бременността, раждането и ранният период след раждането също са свързани с повишен риск от инсулти, които по-често са венозни, но пак са свързани с нарушено мозъчно кръвообращение. Имаме случаи на бременни, получили инсулт, но по-честите случаи са на инсулти, получени скоро след раждане. Бременността, сама по себе си, без да има външно добавяне на някакви хормони, води до доста промени в тялото, предразполагащи към възможност за инсулт, но това са извънредни случаи.
Тромбофилиите са група генетични заболявания, при които има мутация на ген, свързан с производството на някой от факторите на кръвосъсирването. Тромбофилиите може да доведат да инфаркт в ранна възраст, до белодробна тромбоемболия, до периферни, артериални или венозни тромбози, до спонтанен аборт, допълни д-р Калпачка.
Приемът на противозачатъчни, независимо дали става въпрос само за предпазване от бременност или се налага в хода на някакво лечение, увеличава риска от тромбози. Когато предписваме хормонална терапия, предупреждаваме пациентите си да не пушат, тъй като рискът от тромбози се повишава, добави лекарят.
Причини и последици
Инсултът се дължи на недобре лекувана хипертония, на лош липиден профил, на недобре контролиран диабет, на тютюнопушене, на злоупотреба с алкохол, на наднормено тегло, липса на физическа активност. В по-ранна възраст мъжете, засегнати от инсулт, са малко повече в сравнение с жените, но към 60-70-годишна възраст честотата се изравнява. Това се дължи на женските полови хормони, които имат протективен ефект върху сърдечно-съдовата система.
Човек, който до вчера е бил самостоятелен, активен, грижил се е за някой от семейството, изведнъж получава инсулт и в рамките на часове той вече е с двигателен дефицит до степен да не може да сяда или да става сам, да не разбира какво му се говори или да не може да говори, да се облече, да се изкъпе, да напазарува, да се върне на работа, посочи д-р Калпачка част от пораженията след инсулт. 
От ежегодно регистрираните случаи на инсулт около 8 хиляди са с летален изход, около 28 хиляди остават с различна степен на инвалидност, като около 10 процента са с тежко изразена функционална зависимост. Немалка част от пациентите след инсулта не могат да мислят абстрактно, вниманието им се изчерпва бързо, не могат да взимат сами решения, не могат да планират, дори развиват деменция. След инсулт у болния може да се появи симптоматична епилепсия, депресия или тревожност, добави д-р Калпачка. По думите й много малка част от получилите инсулт остават без поражения. 
Същността на инсулта се изразява в това, че част от мозъка не се кръвоснабдява и в резултат загиват неврони, и в зависимост от това коя част на мозъка е останала без кръвоснабдяване, се губят някакви функции.
Реакция и помощ
В над 80 на сто от случаите инсултът се дължи на запушване – затруднено кръвоснабдяване по един мозъчен съд. В около 15 на сто от случаите се дължи на мозъчен кръвоизлив – разкъсване на този мозъчен съд и изливане на кръв сред мозъчната тъкан. Това най-общо са двата вида инсулти – исхемични и хеморагични. Специфично лечение може да се приложи, когато има затруднено кръвоснабдяване, т.е. тромб е запушил мозъчната артерия и затруднява кръвоснабдяването по нея и тогава ние, в ранните часове след началото му, имаме различни техники, с които да се опитаме да извадим тромба и да възстановим кръвоснабдяването. Тогава вече, ако това се случи успешно, пациентът може да излезе здрав от клиниката, обясни д-р Калпачка.
Ако се изпусне „златният период“, в който можем да проведем специфично лечение и симптоматиката остане трайна, последиците са трудно обратими. „Златният период“ е максимум четири часа и половина от началото на симптомите. Ако пациентът пристигне в болницата в рамките на първия час, има много по-добри шансове за пълноценно възстановяване, отколкото ако пристигне на четвъртия час. За съжаление след четири часа и половина международните протоколи не разрешават прилагането на специфично лечение, защото рисковете от него са по-големи. Ние се движим по една много тънка нишка, когато имаме случай на остър инсулт – опитваме се да възстановим кръвоснабдяването в засегнатата зона, но ако са минали четири часа и половина, има риск там да стане кръвоизлив и вместо да помогнем, да навредим, обясни лекарят.
Дори и деца могат да разпознаят първоначалните симптоми на инсулт и да извикат спешна помощ, каза още д-р Калпачка. При колебание дали някой получава инсулт, трябва да го накарате да се усмихне и ако се появи лицева асиметрия – при усмихване едната страна на устата увисва заради пареза, то най-вероятно е инсулт. Друг симптом е слабост в едната ръка или в ръка и крак, както и промяна в говора – човекът трудно говори, говори несвързано или не разбира какво му се говори, обясни д-р Калпачка. 
След инсулта – възможности и рехабилитация 
Възстановяването и подобрението на състоянието е дълъг процес, изискващ време  и пари, добави д-р Калпачка. Проследяването на състоянието на пациентите след инсулт се извършва от личните лекари, но ми е трудно да кажа дали изобщо има някаква статистика какво се случва с тези пациенти на първия месец след инсулта, на шестия месец и т.н.
В нашата болница организирахме „училище“ за пациенти, преживели инсулт, както и за близките им. Една среща с тях, продължила час и половина, е капка в морето от това, което на тях им е нужно. Опитахме се да ги убедим, че има светлина за тях, обсъдихме потребността им от различни специалисти, които могат да допринесат за възстановяването им. Двигателната рехабилитация е постепенен и последователен процес, чрез който ще се научат да сядат, да се обличат, да се придвижват и да добият някаква самостоятелност, посочи още специалистът. НЗОК плаща за 10 дни рехабилитация, но те не са достатъчни. Рехабилитацията на пациенти след инсулт отнема месеци, а тези десет дни са само началото. 
След инсулт пациентите се нуждаят от екипна работа между личния лекар, невролог, кардиолог, рехабилитатор, говорен терапевт. Малко на брой са центровете, в които се предлага такава екипна подкрепа, освен това близките трябва да плащат за рехабилитацията, след като приключат десетте дни, заплащани от НЗОК.
След изписването на пациента идва най-страшното за близките му, защото или един от тях трябва да напусне работа, за да се грижи за него, или да се търсят платени грижи в рамките на дома или на място, в което болният да бъде настанен, каза още д-р Калпачка. 
По думите на лекаря е необходимо в страната да се работи по национална стратегия и да се обединят различни специалисти, имащи отношение към възстановяване на пациентите след инсулт. Трябва да има възможност пациентът да бъде в добре организирана структура, предлагаща достъп до различни медицински и немедицински специалисти, така че състоянието му да се възстанови възможно най-добре. По думите й центровете за лечение на инсулти трябва да са част от националната стратегия.