„Това не е първата изложба, която правим на тази тема, но мога да кажа, че може би тази е най-хубавата. Не само като дизайн, а и като материал, който в годините се натрупа. Говоря за оригинален изворов материал, който малко по малко идва в системата на архивите и в Централния държавен архив в частност, и който попълва нови и нови бели полета в познанието ни за тази толкова важна тема“. Това каза председателят на Държавна агенция „Архиви“ доц. Михаил Груев на откриването на изложбата „Осъждане и спасение. Съдбата на българските евреи 1940–1944 г“.
Експозицията може да бъде разгледана в зала „Архиви“ на столичната ул. „Московска“ 5. В нея са включени документи и артефакти, които според доц. Груев са крайъгълни в обясняването на темата за спасението на българските евреи. По думите му сред тях са оригиналите на споразумението Белев-Данекер и на писмото на Димитър Пешев.
„В резултат на предни наши изложби бяха запълнени празнини, свързани с имената и личностите на българските праведници. Онези 20 достойни български мъже и жени, които рискуваха живота си, рискуваха кариера, служебно положение, за да спасят човешки живот. Ако изключим може би двамата владици и Димитър Пешев, за по-голямата част от тях не се знаеше абсолютно нищо“, коментира председателят на Държавна агенция „Архиви“ и допълни, че в експозицията могат да се видят снимки и важни документи, свързани с живота на българските праведници. 
Според доц. Груев гражданското общество, което се съпротивлява срещу антиеврейската политика е това, което отличава българския случай от останалите съюзници на Германия в Тристранния пакт. „Имам предвид, разбира се, преди всичко Българската православна църква. Но имам предвид и редица граждански организации, Съюза на адвокатите, Съюза на аптекарите, на писателите и т.н. И много обикновени хора – съвсем обикновени хора, които по човешки са били съпричастни към страданието на българските евреи и са търсили начин да ги подкрепят. Именно този огромен социален капитал на българската нация ние сме се опитали да представим в тази изложба“, каза той.
Експозицията „Осъждане и спасение. Съдбата на българските евреи 1940–1944 г.“ e включена като събитие в Националната програма за отбелязване на 80-та годишнина от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.
„Тази изложба е резултат от дългогодишната ни работа по темата. От 1998 г. до днес това е деветата ни изложба. Общо взето, правим на всеки пет години изложба. Тази изложба е резултат от надграждането на работата ни. Ако през далечната 1995 г. боравехме с не повече от 300 документа, които предоставихме на проф. Михаел Бар-Зоар за работата му по книгата „Извън хватката на Хитлер. Героичното спасяване на българските евреи“, то към днешна дата последният опис на документи възлиза на 73 486 листа за Централния държавен архив и над 24 230 листа за регионалните архиви“, коментира Иванка Гезенко, която е куратор на експозицията заедно с Димитър Стоименов.
Използваните снимки и документи са от съхраняваните в Централния държавен архив фондове на Народното събрание, Министерския съвет, Комисарството по еврейските въпроси, Монархическия институт, Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Дирекцията на полицията, Министерството на външните работи и изповеданията, Светия синод на българската православна църква, Министерството на правосъдието и др. учрежденски фондове, както и личните фондове на Димитър Пешев, Христо Пунев, д-р Константин Куситасев, патриарх Кирил, Никола Сакаров, Любен Златаров, Асен Суичмезов, Никола Мушанов. Показани са още лично предоставени снимки от Полина Герджикова, Йосиф Сърчаджиев, Гинка Дамянова, Роман Стоянов – наследници на българи, признати за Праведници на народите на света. Включени са и документи от държавните архиви в София, Пловдив, Видин и Кюстендил.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.