Пристрастяването, социалната изолация, агресията и насилието, негативното академично представяне и други митове, според експерти, свързани с видеоигрите, обсъдиха представителите на сферата на дискусия в София.
Геймър е човек, който веднъж в месеца играе видеоигра, каза Хелиана Велинова, специалист в гейм сферата. По думите ѝ според това определение в света има над три млрд. геймъри и стават все повече, като възрастовата граница се качва. Хората, които играят видеоигри, са високообразовани и с добри доходи. Пазарът на видеоигри е оценен на 195 млрд. долара през 2021 г. и се очаква да нарасне с 12 % , почти 13 %,  до 2030 г., каза още специалистът. Тя уточни, че пандемията също е дала тласък на този пазар и е изстреляла индустрията на видеоигрите нагоре.
Велинова цитира проучване от 2015 г., което показва, че видеоигрите са ключов елемент в приятелството за много момчетата. Тя каза, че дамите стават все повече в този бранш и според проучване жените, които играят игри, са почти равностойни на мъжете. Вярвам, че игрите са средство за комуникация, за социална и политическа промяна, коментира Велинова. 
Борислав Богданов, арт директор в Snapshot Games, отбеляза, че игрите са станали по-достъпни. Той посочи, че в България имаме солидни традиции в индустрията. Според Богданов индустрията няма да се забавя и ще продължава да се развива най-вече социалният елемент в игрите. 
Съоснователят на ARC Academy Милин Джалалиев отбеляза митовете за ефектите от видеоигрите. По думите му основен мит е, че геймърите са тийнейджъри, и уточни, че средната възраст е около 32 години. Джалалиев каза, че игрите са инструмент за забавление, за учене, развиване на компетенции. Той избори самостоятелност, свързаност, както и, че в игрите има сигурна среда, в която може да се проваляш. Да не забравяме, че училището не поощрява провала, даже обратното, така че тези умения за провал не се учат никъде на практика, коментира Джалалиев. 
Като друг мит Джалалиев отбеляза негативния поведенчески аспект – че игрите водят до депресия, насилие и агресивно поведение. Той цитира експерт, според когото, игрите са сигурно място, в което може да се изкара агресията.  
Друг мит е, че си губиш времето и не учиш нищо. Джалалиев отбеляза ролята на родителите да помагат на децата си да избират игри спрямо интересите си. 
Като следващ мит, който Джалалиев посочи, е, че игрите водят до пристрастяване и социална изолация. Според него в момента игрите са изключително социални. Той определи негативния ефект върху академичното представяне също като мит. Игрите всъщност са инструмент, който дават достъп до това ние да се изявяваме в различни роли и да изпитаме усещането какво е да си в тази роля, смята спортният психолог Георги Атанасов. По думите му видеоигрите дават директен достъп до различни култури.
Според Васил Анастасов, създател на DevHubOne, е проблем тенденцията, че голяма част от учениците, на които преподава, нямат техниката и възможност вкъщи да се развиват в тази посока. Той отбеляза, че самата индустрия е много отворена. 
Психологът Атанасов отправи препоръки към родителите. Всички предразсъдъци, митове, да бъдат оставени настрана и да разглеждат собственото си дете като индивидуален случай, съветва той. 
Богданов отбеляза, че има смисъл да правиш игри и да се занимаваш с този бизнес. Интересът е голям, съответно и заплащането в сектора е на високо ниво, обясни той.