Еспериментална, изследователска лаборатория по невротехнологии ще бъде създадена в Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) на Българската академия на науките (БАН), която ще е по финансирания от програмата "Хоризонт Европа" проект "VIBraTE". Това каза доц. Димитър Проданов, който изнесе днес академична лекция на тема "Перспективи на невротехнологиите" в Големия салон на БАН.
Доц. Димитър Проданов е от Института по информационни и комуникационни технологии на БАН, и от Neuroelectronics Research Flanders, Interuniversity Microelectronics Center (Imec), Belgium).
Директорът на ИИКТ-БАН чл.-кор. Светозар Маргенов каза, че изследванията на доц. Димитър Проданов са силно интердисциплинарни и са свързани с неговата биография, с образованието му и със специализациите му в медицината, физиологията и наноелектрониката. Но той има и поредица от самостоятелни статии по математика, което също е впечатляващо, подчерта директорът на ИИКТ-БАН. Той уточни, че Димитър Проданов от две години е избран за доцент в Института по информационни и комуникационни технологии.
Доц. Проданов каза, че работи от 15 години в Imec и отбеляза, че той се налага като водещ изследователски център по микроелектроника и наноелектроника в Европа, но и в света. 
Невротехнологиите са клас инженерни приложения за взаимодействие с нервната система. Към тях спадат имплантируеми устройства за дълбоко-мозъчна електростимулация, периферна нервна стимулация, многоканални мозъчни сензори и т.н., както и неинвазивни технологии като ЕЕГ, обясни ученият.
В лекцията си доц. Проданов акцентира върху технологичния прогрес в разработката на многоканални CMOS сензори в Imec и на проблематиката при взаимодействието на имплантите с мозъчната тъкан. Разбирането как имплантираните електроди взаимодействат с мозъчната тъкан ще спомогне за разработката на нови поколения устройства, каза ученият. Той обясни в лекцията си и основните направления на работа на финансирания по програмата "Хоризонт Европа" проект "VIBraTE", който има за цел да създаде експериментална лаборатория в Института по информационни и комуникационни технологии.
Проектът ще работи по четири свързани направления - високоеластични взаимодействия на импланта с тъканта, оптимизация на геометрията на сензорите, дифузионни процеси на интерфейса, ефекти на взаимодействието върху мозъчната активност. В лабораторията ще се моделират и изследват свойствата, геометрията и механичните ефекти при взаимодействие на мозъка с имплантирани електроди. Очакваните резултати ще доведат до разработването на нови технологии за лечение на неврологични заболявания, като болестта на Паркинсон. Проектът ще подобри международната изследователска видимост на института в областта на невротехнологиите. Дългосрочната амбиция на екипа на проекта е да катализира формирането на български високотехнологичен клъстер в невротехнологиите.
Доц. Димитър Проданов споделя позиция в центъра по наноелектроника Imec в град Льовен, Белгия, който е водещ изследователски център в областта на наноелектрониката и цифровите технологии в света. Той е завършил медицина в Медицинския университет в София през 1999 г. и е защитил през 2006 г. докторска степен по физиология в университета Твенте, в град Енсхеде, Нидерландия. През 2006 г. получава стипендия "John G Nicholls" от International Brain Research Organization (IBRO), за да продължи изследванията си в областта на невронауките в Католическия университет - Льовен, Белгия. През 2007-2008 г. работи като постдокторант в областта на терапевтичните приложения на стимулацията на вагусовия нерв и патофизиологията на мигрената в Университета на Лиеж, Белгия. От 2008 г. доц. Проданов започва научна работа в Imec, където провежда разработки, свързани с развитието на дълбока мозъчна стимулация и записи с висока плътност от мозъка. От 2013 г. доц. Проданов е асоцииран изследовател в института Neuroelectronics Research Flanders (NERF).
Доц. Проданов има разработки в изчислителната биология и терапевтичната модулация на мозъчната активност и оценката на риска на био- и нанотехнологиите. Техническите му интереси включват приложения на инструменти на компютърната алгебра и числени алгоритми за моделиране на биофизични явления и обработка на изображения. От 2003 г. е активен разработчик на свободно достъпната софтуерна програма за анализ на изображения ImageJ. От 2009 г. доц. Проданов работи и в новата научна област Невроинформатика. Автор е на над 60 научни статии, на шест глави от книги и на два патента. Член е на Белгийското неврологично дружество и на International Neuroinformatics Coordination Facility (INCF).
На лекцията присъства заместник-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева, както и академици, член-кореспонденти и учени от институти на Академията.