Левият бразилски президент Луиз Инасио Лула да Силва се опитва да си осигури верността на дясно настроената армия на страната си след безредиците от 8 януари, при които военните изиграха противоречива роля. Въпросът е особено важен в страна, преследвана от витаещия призрак на военната диктатура.
Когато участниците в януарските вълнения в Бразилия щурмуваха сградите на най-важните институции в страната, много войници просто седяха и гледаха отстрани, докато крайнодесни демонстранти, протестиращи срещу резултатите от президентските избори, вилнееха в сградите, трошейки мебели и произведения на изкуството .
Кадрите от онзи ден в столицата Бразилия все още карат Лула и правителството му да са неспокойни, отбелязва Асошиейтед прес. Оттогава той се стреми да направи така, че да е сигурно, че бразилските генерали ще бранят демокрацията в най-голямата по население и по площ държава в Южна Америка и ще стоят настрана от политиката.
Това не е само хипотетична заплаха. Бразилия е преживяла в историята си четири военни преврата – последния от които е през 1964 г. и довежда до две десетилетия на военна диктатура.
Задачата на Лула няма да е лека. Армията е пълна с привърженици на бившия президент Жаир Болсонаро, а същевременно при новата власт ролята на военните в държавното управление все повече намалява, от което те едва ли са доволни, отбелязва Асошиейтед прес.
Лула предприе конкретни действия, назначавайки над 100 граждански лица в държавната администрация и заменяйки с тях бивши офицери, поставени от Болсонаро на възлови позиции в държавната машина. Друга важна промяна, която новият президент направи, бе да постави разузнаването на пряко подчинение на шефа на канцеларията си.
„Лула се наложи да уреди отношенията си с армията, за да може да управлява. Нямаше как да не го направи и затова той ще продължи с действията си в тази посока“, каза пред Асошиейтед прес Карлос Мело, професор по политология в университета „Инспер“ в Сао Пауло.
По думите му от десетилетия бразилската армия се изживява едва ли не като „някакъв гарант за политическата стабилност на страната“, а политиката на Болсонаро само затвърди това ѝ виждане.
По време на мандата си Болсонаро, който е бивш армейски капитан, назначи над 6000 офицери от армията на различни длъжности в държавната администрация и дори възроди традицията на ежегодното честване от армията на годишнината от преврата от 1964 г., с което разпали носталгия по времената на военната хунта.
Въпреки че това е период на репресии и погазване на правата и свободите на гражданите, Болсонаро и много от привържениците му се връщат с умиление към онези години като към времена на силен патриотизъм, стопански растеж и консервативни ценности. Затова за тях опитите на Лула да постави намордник на армията са погрешни и вредни.
„Стига сте гледали назад и управлявайте от името на целия бразилски народ, а не само от името на част от него“, обърна се към новите управляващи ген. Амилтон Моурао в интервю за Асошиейтед прес. Сега той е сенатор.
Може би най-значимата стъпка, която Лула предприе в тази посока, беше да назначи за главнокомандващ на армията ген. Томас Паива. Шейсет и две годишният нов началник на войската обеща да държи военните далеч от политиката и да зачита резултата от октомврийските избори, на които Лула победи Болсонаро с пренебрежимо малка разлика.
Но Паива призна, че в мнозинството си представителите на генералитета са привърженици на Болсонаро, а освен това стана ясно, че само три дни преди Лула да му предложи новата длъжност, той е изказал съжаление пред свои подчинени за това, че изборите е спечелил именно левият кандидат – думи, за които впоследствие Паива се оправда, че са били разбрани погрешно.
Сред останалите по-важни стъпки, които Лула предприе за ограничаване влиянието на военните в политиката, беше да се блокира назначението на лоялен към Болсонаро военен за командир на батальон, базиран в град Гояния, на около 200 км от столицата; и да замине на знаково посещение в САЩ, които преди изборите предупредиха бразилската армия да не се меси в политиката, ако иска да продължи да си купува американско оръжие и да си сътрудничи с въоръжените сили на Щатите. Дни след безредиците президентът реши също да отстрани няколко десетки военнослужещи от охраната си.
Анализатори отбелязват, че отношенията с армията на практика ще бъдат едно от най-големите предизвикателства, с които Лула се сблъсква в началото на мандата си, който започна на 1 януари, отбелязва Франс прес.
Левият президент подозира, че силите за сигурност са били замесени в избухналите само броени дни след встъпването му в длъжност безредици от 8 януари, а министърът на отбраната Жозе Мусио заяви, че що се отнася до въоръжените сили, няма данни те да са били пряко замесени в тях, но ако се докаже противното, „съответните военни ще трябва да отговарят пред съда за деянията си“.
Авторитетното списание „Форин полиси“ коментира по въпроса, че сега, когато бразилската армия временно е принудена да се отбранява, пред Лула се открива историческата възможност да постави въоръжените сили веднъж завинаги под граждански контрол и да се сложи край на намесата им в политическия живот. Ако новият президент не успее да направи това, бразилската демокрация ще остане „несъвършена и в плен на капризите на хората в униформа още години наред“, отбелязва изданието.
Засега няма данни да се планира нов метеж срещу властта или генералите да оспорват заповедите на Лула. Първите резултати от сътрудничеството между новия президент и военните са обнадеждаващи, но няма гаранция, че отношенията им ще останат положителни и занапред, отбеляза пред Асошиейтед прес политическият консултант Томас Трауман.