Пластмасовите отпадъци се натрупват все повече в морската среда, но данните за разпространението и количественото определяне на речните източници, необходими за разработването на ефективно облекчаване на положението, са ограничени, разказва в своя статия списание "Българска наука".
Моделен подход включва географски разпределени данни за пластмасови отпадъци, земеползване, вятър, валежи и реки, като изчислява вероятността пластмасовите отпадъци да достигнат река и впоследствие океана. Този вероятностен подход подчертава региони, които е вероятно да изхвърлят пластмаса в океана. Моделът е калибриран със скорошни теренни наблюдения. Те показват, че емисиите се разпределят в повече реки, отколкото се смяташе преди. Изчислено е, че над 1000 реки представляват 80% от глобалните годишни емисии, които варират между 0,8 милиона и 2,7 милиона метрични тона годишно, като малките градски реки, в райони с повече валежи, са сред най-замърсяващите. Тези данни с висока разделителна способност позволяват целенасочено разработване на стратегии за смекчаване и технологии за намаляване на емисиите от пластмаса в речните води.
Замърсяването с пластмаса в океаните и реките е една постоянно нарастваща опасност за околната среда, а натрупването по речните брегове, делтите, крайбрежията и повърхността на океана бързо се увеличава. Изчислено е, че 60% от всички пластмаси, произведени някога до момента, са били изхвърлени на сметища или в естествената среда. Замърсяването с пластмаса представлява заплаха за водния живот, екосистемите и човешкото здраве. Пластмасовите отпадъци също причиняват сериозни икономически загуби чрез повреда на кораби и риболовни съоръжения, отрицателно въздействие върху туристическата индустрия и увеличени усилия за почистване на бреговата линия, добавяйки до 1,26 милиарда щатски долара годишно само за Азиатско-тихоокеанския регион. 
Работата върху произхода и съдбата на пластмасовото замърсяване във водната среда предполага, че базираната на сушата пластмаса е един от основните източници на морско замърсяване с пластмаса, или чрез директни емисии от крайбрежните зони, или чрез стичане към океана през реките.
Речното стичане на пластмаса остава недостатъчно проучено, особено в районите, които се очаква да допринесат най-много за глобалните емисии на пластмаса в океана. По-доброто разбиране на пътищата и транспортните механизми на пластмасовите отпадъци до реките и глобалното разпределение на речните пластмасови емисии в океана е предпоставка за разработване на ефективни стратегии за превенция и събиране.