Един мъж от Русе на златна възраст - 45 години, съпруг и баща на две деца - Георги Колеолов, продължава да се бори за щастието да ги гледа как растат. Неизменно до него е съпругата му Корнелия Романова-Колеолова, която трета година води битката за оцеляването му. Това е последната й публикация във фейсбук, поредният й зов за помощ. Разтърсващ, искрен, сърцераздирателен. Да помогнем на Георги, да помогнем на семейстото му. Ценен е всеки лев, важен е всеки час!

Аз съм съпругата на Георги Колеолов на 45 години,  който вече година, благодарение на финансовата помощ на роднините ни, приятелите ни, на непознатите със златни сърца и обич към ближния; благодарение на  всеотдайността и професионализма на лекарите в турската болница Anadolu Saglik Merkezi се бори за живота си въпреки тежката диагноза високостепенен глиобластом на малкия мозък или по-просто казано: рак на мозъка.
Гошо е верен приятел, всеотдаен съпруг и баща на две прекрасни момичета: Ива и Мари. Човек винаги позитивен, усмихнат и много добър.
Той и ние водим битката на живота си и имаме нужда от помощта ви.
Историята на болестта, на борбата и мъката, на отчаянието и надеждата ни съм разказвала в многократно. Но ако има шанс тя да стигне до хората, които могат да ни помогнат, ще я разкажа още милион пъти. И след това пак и пак! 
През август 2020 година съпругът ми започна ежедневно да се оплаква от силни и продължителни пристъпи на главоболие. След направени скенер и ЯМР се установи наличието на образувание в мозъка и русенските неврохирурзи ни насочиха за операция в София.
След операцията и няколко допълнителни интервенции заради последвали усложнения, след около месец съпругът ми се прибра в Русе. Слава на Бога резултатите от изследванията на тумора бяха, че той е доброкачествен и имахме повод да се надяваме на добри перспективи за възстановяването му. Уви, няколко дни след прибирането му дома той получи треска и в спешното отделение в русенската болница установиха, че е получил белодробна емболия и се наложи да бъде отново транспортиран в София, за да се извърши животоспасяваща операция.
8 месеца след направената мозъчна операция на Георги бе направен контролен ЯМР, според който всичко бе наред, нямаше рецидив и можехме да почнем да правим планове за връщаме към нормалното.
Уви, само 4 месеца след това се появиха обезпокоителни симптоми. След направен нов ЯМР се оказа, че на мястото на отстранената доброкачествена киста има новообразувание с друга форма и структура.
Планира се спешна операция в София и последвалата биопсия показа най-лошия резултат - агресивен рак.
Бяхме сравнени със земята. Лекарите в София ни препоръчаха едновременна химио- и лъчетерапия.
След 50 дни Георги се прибра в Русе напълно изтощен и променен. Почти неспособен да се движи и обслужва самостоятелно, да се храни. През февруари 2021 той дори трудно дишаше самостоятелно.
Консултирахме се с русенските хирурзи и онколози, както и със софийските, какво можем да направим за Георги, но те казаха, че освен да се продължи по схема със същия препарат, който му бяха давали по време на химиотерапията (и от когото очевидно нямаше никакъв положителен резултат), друго няма какво да се направи.
Аз и родителите на Георги не можехме да понесем равносилното на присъда бездействие. И след като близки, преборили подобна диагноза в Турция, ни дадоха координати на лекари там и най-вече кураж да се борим, направихме консулт в клиника Anadolu Saglik Merkezi Johns Hopkins Medicine, където определиха генетичната мутация на тумора и дадоха насока за възможното лечение. ЛЕЧЕНИЕТО, което ни бе предложено, макар и бавно и трудно, започна да дава резултати. И след двумесечна ежедневна битка за живота на Георги в интензивното отделение на клиниката, след като той бе на респираторно дишане, неспособен да помръдне дори очи или пръст, чудото стана. Слава на Бога! Гошо започна да реагира на звук, на светлина, да движи очите си, да се опитва да помръдне показалеца си. След седмица вече с помощта на медиците от клиниката правеше опити за самостоятелно дишане. СЛАВА на Бога!
Започна активна таргетна терапия с препарат Алтуз@н (Ав@стин), който спря растежа на раковите клетки и метастазите и дори ги намали.
Подобрението е факт. Но е мноооого по-бавно от желаното от нас.
А разходите за лечението и престоя на Гошо там са огромни, непостижими за нас, неговите близки.
1 година почти продължава борбата ни. И имаме шанс само заради Вас! Ако не ни помагахте през тази една година, сега щяхме да отбелязваме една друга тъжна годишнина.
Благодаря! Благодаря! Благодаря!
И моля! Умолявам ви, приятели, благодетели, мили и великодушни познати и непознати, не спирайте да ни помагате! Не спирайте да споделяте постовете ми! Не преставайте да се молите за нас! Не се уморявайте, не се отегчавайте, не се обиждате на моите апели. 
Аз не знам как по друг начин да поискам шанс за живота на Гошо, за живота и бъдещето на Ивка, на Мими и на мен.
Крепи ни мечтата да си върнем другарчето и таткото у дома, здрав.
Свършат ли парите за лечение, ще трябва да го върнем в България, но тук лечение с този препарат се отказва. Отказва ни се надеждата!
Ако можете да дарявате това е сметката:
Корнелия Романова-Колеолова 
BG84BPBI79214040909702
Пощенска банка
Бъдете здрави, щастливи и благословени!