Човек се самоусъвършенства, докато общува с неща, които имат силен духовен порядък на намиране на удовлетвореност. И затова четенето, гледането, пътуването, общуването с обекта на интерес, в случая за мен изкуството въобще, е онова, което е част от самия живот - като дишането, като спането. Това каза пред БТА изкуствоведът и художествен критик Филип Зидаров, който днес отбелязва своята 70-а годишнина.
„Това е въпрос на статистика. Не виждам нещо кой знае колко особено. Даже имам чувството, че младостта и старостта са състояние на духа, а не на тялото. За себе си не мога да разбера дали има някаква разлика по начина, по който съм се чувствал на 40, 30 или 20 и в момента. Човек просто си действа според собствената програма на живота“, коментира той.
По думите му човек трябва да прави равносметка във всеки един момент от живота си, като отчита както грешките си, така и това, което е направено сравнително добре. „Мисля, че животът е един път, опит за самоусъвършенстване, за достигане до неща и хора, които имат значение и отчитане на други, които се оказват без значение в годините“, допълни Зидаров.
Според него художественият живот в страната е неорганизиран. Той коментира, че трудно може да даде оценка в положителна или отрицателна посока, но въпреки това не харесва част от това, което се случва в момента. „Художественият живот е без критерий. Неща, които се популяризират в средствата за масова информация, са без абсолютно всякаква художествена стойност, а други, които според мен ще останат, са неглижирани. Но това е част от общото объркване на обществената ситуация у нас вследствие на всичките тези години преди промените и след това, след промените, след големите надежди, които все още са неосъществени заради, предполагам, някакви чисто национално-битови и социологически особености на българския народ или на обществото у нас. Така че просто се опитвам да гледам от разстояние и да преценявам нещата за себе си и за себе си да извличам някакви оценки за добро и лошо, свързано както с личности, така и с движения и течения в културната среда“, допълни той.
Филип Зидаров е роден 10 март 1953 г. Той е син на българския художник Любен Зидаров. Филип Зидаров е зaвъpшил „Иcтopия нa изĸycтвoтo“ в Haциoнaлнaтa xyдoжecтвeнa aĸaдeмия (НХА) в Coфия. Cпeциaлизиpaл е в CAЩ и Beлиĸoбpитaния. През 1986 г. е създател на гpyпa „Градът“, която е първата група на български артисти – художници авангардисти. Сред членовете й са Андрей Даниел, Греди Асса, Недко Солаков, Вихрони Попнеделев, Божидар Бояджиев. Групата съществува до 1991 г. Meниджъp нa гaлepия „Xeмyc“ (1986-1988). През 1991-1992 г. Филип Зидаров е ĸyлтypнo aтaшe на България във Baшингтoн, САЩ. От 1996 г. до 2002 г. е диpeĸтop нa Coфийcĸaтa гpaдcĸa xyдoжecтвeнa гaлepия (СГХГ). Бил е член на Управителния съвет на Съюза на българските художници (СБХ). Автор е на множество анализи и статии за изкуството в бюлетина на СБХ. 
Филип Зидаров е сред авторите на книгата „120 години българско изкуство (съюзи, дружества и групи 1892 – 2012)“, издадена през 2013 г. от СБХ и фондация „Поддържане на изкуството в България“, на която е бил е заместник-председател. Πpeз пocлeднитe 20 гoдини paбoти ĸaтo нeзaвиcим ĸpитиĸ, ĸypaтop и apт eĸcпepт.
ГН/АЯ/отдел „Справочна“