Европейската речна система е сложна и обширна. Оказва се, че две от главните й реки - Рейн и Дунав, имат повече общо помежду си, отколкото се смяташе преди, предаде Amusing Planet /Забавна планета/.
Дунав извира недалеч от град Донауешинген в германската планина Шварцвалд. Изворите на Рейн се намират в сърцето на швейцарските Алпи.
Дунав тече на изток, докато Рейн тече на северозапад, минавайки през Швейцария и навлизайки в езерото Констанс от югоизточния край.
От езерото излиза от източния му край, тече на юг от Дунав в продължение на около 120 км, докато стигне до швейцарския град Базел, където завива на 90 градуса, за да се насочи на север.
Боденското езеро свързва водите на двете реки. Въпреки че Дунав никога не навлиза в езерото, част от водите й го правят.
Как става това? В горното си течение, само на 23-24 километра след извора, Дунав изчезва.
Мястото, където това се случва, е подходящо наречено Donauversickerung /което на немски означава дунавска дупка/ и е близо до град Имендинген на надморска височина от около 673 метра.
Там речната вода се филтрира през каверните на карстовата система отдолу, преминавайки през тях в южна посока.
Пълното изчезване на Дунав е документирано за първи път през 1874 г. Оттогава са регистрирани „изчезвания“ в диапазон от само 29 до цели 309 дни в годината /регистрирано през 1921 г./.
Средногодишният брой на дните, в които реката напълно изчезва, е около 155 дни, предимно през летните месеци.
Когато не се скрие напълно, част от водите на реката продължават да се просмукват в понора /Понор или губилище в геологията е карстово образувание - проходен въртоп. Представлява вертикална или почти вертикална шахта или комин, която излиза на земната повърхност и в нея обикновено биват поглъщани (понират) постоянно течащи (реки, потоци) или временно събиращи се (при интензивни валежи) надземни води - б.р./. Останалата част от водите на реката продължава пътя си, пресичайки половин Европа, докато се влеят в Черно море в Румъния.
„Изчезналата“ вода тече на юг през множество пукнатини и 12 километра по-нататък се появява отново в Аахтопф на надморска височина от около 475 метра.
Това е извор, за който първоначално се смята, че има термален произход, но всъщност представлява „изчезналата“ дунавска вода, която излиза от карстовата кухина минирализиране. С приблизително количество от 8500 литра в секунда, Аахтопф е източник на по-голямата част от минералната вода в Германия.
До 1877 г. връзката между понора и извора Аахтопф се подозира, но не може да бъде доказана. На 9 октомври същата година геологът Адолф Кноп от Технологичния институт в Карлсруе изсипва 10 кг органично багрило заедно с 20 тона сол и 1200 кг нефтени шисти в Дунав точно преди понора.
След 60 часа вода, оцветена във флуоресцентно зелено и с вкус на катран, се появява в извора Аахтопф, демонстрирайки, че това наистина е „изгубената“ вода от Дунав.
При Аахтопф водата от Дунав се превръща в нова река, наречена Радолфцелер Аах, която се влива в езерото Констанс. А реката, която излиза от езерото, е не друга, а Рейн.
По този начин част от водите на Дунав се вливат и в Рейн - любопитна и забележителна характеристика на големия европейски хидрографски басейн.
Но има и още нещо - според експерти, е вероятно в бъдеще сегашното горно течение на Дунав напълно да се отклони към Радолфцелер Аах и следователно към Рейн.
Donauversinkung и сухото корито на реката са популярна природна атракция, където можете да се разхождате между средата на май и средата на септември.
Цели семейства прекарват тези месеци в търсене на вкаменелости от юрския период, влачени от течението. Има дори обиколки с гид за тази цел.