Месец март е обявен за Световен месец за информираност за ендометриозата. Целта на инициативата е да се обърне внимание на ранната диагностика на това заболяване, което е малко познато, често пъти неглижирано заради симптоматиката, която предизвиква, или заради факта, че в немалко случаи протича безсимптомно. За съжаление, ендометриозата влошава репродуктивната способност на жените. По тези въпроси говорим акушер гинеколога Веселин Илиев.
Д-р Илиев е завършил Медицински университет - Варна. Оттогава до днес той е част от екипа на отделение „Акушерство и гинекология“ в УМБАЛ „Канев“, като през 2020 година придобива специалност.

- Д-р Илиев, какво представлява ендометриоза?
- Това е гинекологично заболяване, при което фрагменти от маточната лигавица се развиват на места, различни от маточната кухина - яйчниците, фалопиевите тръби, перитонеума на малкия таз, червата и др. Това води до възпалителна реакция, която предизвиква болезнен цикъл, постоянна болка в таза, болка по време на полов акт, болезнено движение на червата. Това е хормонално зависимо състояние, което се наблюдава в четири различни стадия, а именно – минимален, лек, умерен и тежък. 
- Можем ли да кажем, че ендометриозата е рядко срещано заболяване?
- Не. Точно обратното. Ендометриозата засяга близо 200 милиона жени в световен мащаб. Неслучайно един от слоганите на кампанията за информираност за това заболяване е „Една от 10!“. Проблемът е, че някои от хората нямат изразена симптоматика, която да ги насочи към специалист. Другото е, че
симптомите, които имат някои пациентки, имитират други заболявания или пък те ги неглижират
Поради това поставянето на диагноза може да отнеме много дълъг период от време.
- Какви са симптомите, за които жените трябва да бъдат внимателни и да се обърнат към специалист?
- Основните симптоми, които се проявяват с развитието на заболяването, са: тазова болка извън менструация; болезнена менструация; болезнен полов контакт; болезнено уриниране; болезнена перисталтика; нарушена овулаторна функция; нарушен менструален цикъл и стерилитет. При 25% от жените, които са с доказана ендометриоза, има първичен стерилитет. Открита е връзка между синдрома на раздразненото дебело черво и ендометриозата, тъй като
самата ендометриоза може да бъде разпространена и извън гениталната система
Тоест, оплакванията, които да бъдат свързани и с проблеми с гастроинтестиналната система, с уринарния тракт, дори и с белия дроб.
Ако някои от тези симптоми са ви познати, задължително трябва да се обърнете към специалист и много подборно да го информирате за състоянието си, за да може да се стигне до правилната диагноза и план за лечение.
- Колко вида ендометриоза има?
- Има два основни типа ендометриоза според нейното разпрострение - тазова и екстрапелвична. Тазовата ендометриоза от своя страна се дели на три основни форми - такава с повърхностни импланти, ендометриоми на яйчниците (т.нар.“шоколадови кисти“) и дълбока инфилтрираща ендометриоза. Екстрапелвичната ендометриоза засяга други области на тялото, включително вагина, вулва, шийка на матката, пикочна система, стомашно-чревен тракт, гръдна кухина, бял дроб, по-рядко кожа и централна нервна система. 
- Как се диагностицира ендометриозата?
- Няма лесен начин, по който да бъде лесно диагностицирана ендометриозата. Естествено първо пациентът трябва да бъде прегледан, а ние да получим всичката необходима информация за оплакванията, за да знаем как да продължим. Съвременната медицина ни позволява да използваме методите на образната диагностика това са трансвагинален ултразвуков преглед, при който
лесно могат да се забележат характерните „шоколадови“ или ендометриозни кисти
или да бъде направен ядрено-магнитен резонанс, чрез който може да се проследи образуването на лезии и сраствания във всички вътрешни органи в таза и коремната кухина. За съжаление, най-сигурният начин за диагностициране на това заболяване е по оперативен път, чрез вземането на проба за хистологично изследване, която да потвърди или отхвърли наличието на ендометриозни клетки. 
- Д-р Илиев, лечима ли е ендометриозата?
- Имаме два вариант – медикаментозен и оперативен, като често се прилагат в комбинация. Лечението е продължително и трудно, но може да облекчи симптомите, а оттам качеството на живот на пациентките. Наша работа, на гинеколозите, е да обясним на пациента точно какво е неговото състояние и оттам да обсъдим възможните варианти за лечение, разяснявайки ползите и рисковете, свързани с всяка една от тях. Задължително трябва да се вземе предвид - възрастта на пациента, естеството на
водещите оплаквания като болка, проблемно забременяване, бъдещи планове за зачеване
тъй като някои от терапиите могат да възпрепятстват репродукцията; дали е склонен към хирургическа интервенция.
Както казах, лечението е по-скоро, за да се облекчат симптомите на ендометриозата, като един от най-неприятният от тях това е болката. За нея обикновено се прилагат нестероидни противовъзпалителни. Преминаваме към хормоналната терапия, като нейната цел е да намали или да спре естрогеновата секреция в тялото, тъй като този хормон има стимулиращ ефект върху ендометриалната тъкан. Ограничаването на естрогена в организма може да доведе до свиване на тази тъкан и намаляване на болката. Хормоналното лечение обаче няма ефект върху фертилитета. Има случаи, при които може да бъде предпочетена терапия с орални комбинирани контрацептиви, които съдържат комбинация от естроген и прогестоген, и облекчават симптомите, като предотвратяват овулацията и намаляват болезнеността на менструацията.
Стигаме до оперативното лечение, за което могат да се използват
няколко оперативни метода, чрез които се отстранява или унищожава нетипичната ендометриална тъкан
и допринасят за облекчаване на симптомите. Кой от тях ще бъде използван, зависи от това, къде е локализирана ендометриозата и засегнатото място. Лапароскопската операция е най-често използваният метод, тъй като е минимално инвазивен метод, чрез който може да бъде премахната ектопичната ендометриална тъкан. Хистеректомията е друг метод, чрез който се отстранява матката, но това е вариант, който се обсъжда, когато вече няма други варианти за облекчаване на състоянието на пациента. 
- Жените, които имат ендометриоза могат ли забременеят?
- Това заболяване е едно от водещите причини за проблеми при забременяване, но пък не всички жени, които са диагностицирани, имат репродуктивни затруднения. Точният отговор е - може би. Ендометриозата може да доведе до невъзможност да забренеят, поради кистите, които се формират в яйчниците и срастванията, които се получават. Но пък има друг момент.
Понякога пациентките мислят, че една берменност може да реши проблема с ендометриозата, което не е вярно
Едно зачеване може да подтисне симптомите временно, но за съжаление, след раждането симптомите и дискомфортът които носят те, ще се върнат.
- Можем ли да назовем конкретна причина за ендометриозата?
- За съжаление, все още няма ясен отговор на този въпрос. Съществуват много теории, като генетична предразположеност, нарушения в хормоналния баланс, както и възпалителни процеси в организма.
Вижте, за мен най-важното послание е, че жените трябва да намират време и желание да ходят на профилактични гинекологични прегледи. В този случай, ако от всичко казано дотук, някой открие, че имате един или два от тези симптома, трябва да се обърне към специалист, за да види дали има проблем, и ако има, той да бъде открит навреме, за да се направи план за лечение и подобряване на състоянието и качеството на живот на пациента.