Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител с I ПКС в СУ „Христо Ботев“ - Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.

Всред изразите с религиозно-благочестив смисъл, употребявани от нашия народ, съществува и изразът „който има две ризи, нека да даде едната на ближния си“. Обикновено се смята, че тази фраза представлява идеята за християнското милосърдие спрямо ближния. В следващите редове накратко ще разгледам произхода и значението на този израз. 
Изразът „ако имаш две ризи, дай едната на ближния си“ води своето начало от покайната проповед на св. Йоан Предтеча, изложена в Лк 3: 7 – 17. Когато народът пита Господния Предтеча“И тъй, какво да правим?” (Лк 3: 10), св. Йоан Кръстител отговаря: „имащият два хитона (или две долни дрехи, или две ризи) нека да даде на нямащия и имащият храна нека да прави същото“ (Лк 3: 11). Тази мисъл е свързана с една особеност на облеклото на древните евреи.
В Древността мъжкото облекло на евреите се състои от следните части: 1. Престилка, която е най-долната дреха. Най-простият вид престилка представлява препасникът, споменат още във ветхозаветния разказ за грехопадението. Знае се, че Адам и Ева, след като се почувствали голи, си направили препасници от листата на смокиновото дърво (Бт 3: 7). И така, първото облекло е съвсем просто – то се препасва около бедрата и прикрива срамните части от тялото. Ушива се от дървесни листа или от животинска кожа. Късата престилка е по-съвършена от препоясника и се появява много рано в Египет и във Вавилон. Египтяните я изработват от тръстика или от палмови листа. По-късно престилката представлява четириъгълно парче от кожа или от бял ленен плат, увивано около бедрата и след това пристягано с пояс. Тъй като е с малки размери, понякога се нарича и пояс. Тя е най-старото, първоначалното облекло и на евреите. В Свещ. Писание се посочва, че св. пророк Илия е препасан през кръста с кожен пояс (4 Ц 1: 8), а за ленена престилка се споменава в Йр 13: 1 – 11. Престилката е подходяща за климата на Палестина и на Египет, затова е запазена и в по-късните епохи, но вече не като единствена дреха. 2. Втората дреха е хитонът или ризата (грц. χιτών, лат. tunica). По произход е сирийско-малоазиатска дреха и затова не е бил общоупотребим при израилтяните преди настаняването им в Ханаан. По-късно хитонът вече е често срещан сред еврейския народ. Представлява обикновена долна дреха без украшения, без ръкави или с къси ръкави, на дължина достигаща до глезените или до коленете. Първоначално се изработва от груб вълнен или ленен плат, който е домашно тъкан. След плена вече има хитони от по-фина материя, навярно памучна, боядисани с разноцветни бои и снабдени с различни украшения. 3. Под хитона някои носят друга дреха, наречена синдон (грц. σινδών; вж. Сд 14: 12 – 13; Мр 14: 51 – 52; 15: 46; Лк 23: 53). Предполага се, че тази дреха е заимствана от ханаанците, тъй като името ѝ не е еврейско. Синдонът се прави от по-фина материя (лен или памук) и се носи обикновено от знатните хора, а според пророците тя е излишен лукс (Ис 3: 23). Дрехите на свещениците се правят от по-фин плат. 4. Връхна дреха, която се носи върху хитона. Свещ. Писание и археологическите паметници показват, че в Древността са съществували различни видове връхни дрехи, измежду които в Близкия Изток най-често срещана е симлата (грц. ἱμάτιον). Симлата представлява голямо квадратно парче плат, ленено или вълнено. Носи се като наметало – покрива гърба и се премята през едното рамо, а другото рамо остава свободно. Може да се носи и увита около тялото, като се оставят дупки за ръцете. През деня връхната дреха предпазва от дъжд, а през нощта – от студ, като се използва вместо завивка (Изх 22: 27; Вз 24: 13). 
Естествено, по-бедните хора не разполагат с много дрехи, а се обличат с две дрехи – хитон и връхна дреха. Други пък, особено измежду по-заможните, понякога носят не само хитон и връхна дреха, но под горната дреха обличат по две долни дрехи – хитон и синдон или друга мантия между хитона и връхната дреха. Затова наличието на две долни дрехи (Лк 3: 11) у някого е свидетелство за по-големи материални възможности. Същото се подсказва и от напътствието, засвидетелствано в Мт 10: 9 – 10, в Мр 6: 9 и в Лк 9: 3, с което Господ Иисус Христос, изпращайки Своите св. апостоли на проповед, им поръчва да не носят по две долни дрехи.

Иво БРАТАНОВ