Премиерът Гълъб Донев се поклони днес пред паметта на петимата кюстендилци, спасители на българските евреи от лагерите на смъртта по време на Втората световна война. Той се включи в честванията на 80-та годишнина от паметната дата 9 март 1943 година, когато започва акцията в Кюстендил.
"За мен е важно да бъде днес сред вас, наследниците на т.нар. "кюстендилска четворка" - достойни кюстендилци, които точно преди 80 години на тази дата - търговец, адвокат, учител и депутат се събират, за да се противопоставят на престъплението, което се подготвя - депортацията на десетките хиляди български евреи", каза в словото си премиерът. Той припомни, че на 9 март 1943 година четирима кюстендилци заминават за столицата, за да търсят подкрепата на заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, който е също от Кюстендил. "Не им трябва много време, за да убедят Димитър Пешев да поеме държавническата мисия в защита на българските граждани от еврейски произход, които да не бъдат депортирани към нацистките лагери на смъртта. Четиримата кюстендилци не оставят безучастни и мълчаливи пред възможността вагоните на кюстендилската гара да бъдат напълнени с техните приятели, съседи, съграждани, които да бъдат депортирани и предадени на смърт", посочи още Гълъб Донев.
Той припомни, че Димитър Пешев тогава събира съмишленици, народни представители, които се противопоставят твърдо на подготвената заповед за депортация на хилядите български евреи. "В спомените си Асен Суичмезов казва: "Ние тръгнахме четирима, трябваше да бъдем делегация от 40 човека, но имахме куража на 400. В същите спомени той отбелязва, че въпросът, който е задал на 9 март 1943 г. при срещата си с народните представители е бил "Дали малка държава като нашата може да си позволи да депортира български поданици, които да бъдат предадени на чужда държава, за да бъдат убити" и "Че какво ще каже историята утре за нас", цитира премиерът Суичмезов.
Историята отреди на петимата велики български мъже - кюстендилци да останат в историята на света като спасителите на българските евреи. Тези петима достойни български граждани, пред които ние днес свеждаме глава, за да почетем тяхната памет, ни напомнят, че трябва да си припомним урока, на който те ни научиха и който трябва да предаваме на нашите поколения - човеколюбието и достойнството", посочи още министър-председателят.
Той подчерта, че ние скърбим и за хилядите жертви на Холокоста. "Поклон пред паметта им и поклон пред достойните български мъже", каза още пред паметника на Пешев Гълъб Донев.
"Отброяваме последното десетилетие от запалването на най-голямата клада в човешката история. Клада, която трябваше да изгори милиони животи, но още по-мръсната ѝ цел беше да изгори завинаги човешката съвест. Пред тази клада се изправиха решителните кюстендилци и достойни мъже на Майка България", посочи кметът на Кюстендил Петър Паунов. Той подчерта, че от думите на Димитър Пешев и съратниците му става ясно, че при оформянето на всяка държавна позиция трябва да бъде взета моралната оценка на народа. Той припомни и думите на митрополит Кирил пред началника на тогавашната полиция - "Където са те, там съм и аз".
"Народ и църква тогава показаха, че това е държавата. И неслучайно днес, когато църквата почита св. Четиридесет мъченици, ние сме изправени пред подвига на "праведниците на света", защото тези хора със своите постъпки показаха, че Бог е упование за храбреците и никога не е оправдание за слабите и нерешителните", каза още кметът на Кюстендил.
Петър Паунов посочи още, че заедно всички трябва да направим така, че никога да не се забравя светлата следа, оставена от петимата кюстендилци в световната история.
Пред паметника на Димитър Пешев днес се поклониха и Костадин Коджабашев - заместник-министър на външните работи, представители на духовенството, местната власт, представители на местното дружество "Шалом", много граждани. 
Пред паметника на Димитър Пешев беше изнесена и програма, която припомни делото на петимата кюстендилци, а градско шествие по-късно продължи и до паметната плоча на Иван Момчилов на бул. "България" в града, поставена на къщата, в която той е живял.
Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф" си поставя задачата с поредица от материали да припомни събитията от миналото и участниците в тях, и да представи значението на спасението и спасителите. България е спасила близо 50 хиляди живота. Според официалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата със записани нула жертви е България.