Земетресенията в Турция и Сирия повишават риска от инфлация и политическа несигурност в Турция, посочват от "Кофас". На 6 февруари Югоизточна Турция бе ударена от едно от най-разрушителните земетресения в историята на страната, което отне живота на повече от 40 000 души, граждани на Турция и Сирия. Броят на жертвите към момента не е окончателен и според данни на ООН може да се удвои. Милиони хора се нуждаят от хуманитарна помощ, а медицинският персонал работи непрекъснато за предотвратяване разпространението на болести в центровете, в които са настанени десетки хиляди бежанци.
Въздействието на бедствието върху турската икономика все още е много несигурно, но необходимата сума за възстановяване се оценява между 50 и 85 милиарда долара, според Турската конфедерация на предприятията и бизнеса. В 11 града е обявено бедствено положение. Те включват Кахраманмараш, Хатай и Газиантеп, които са ключови регионални центрове за логистика, производство и износ. Тези региони съставляват около 12 на сто от БВП на страната, 20 на сто от общата земеделска и горска продукция, 10 на сто от производствената продукция и близо 15 на сто от строителната дейност. Предвид че инфлацията вече е много висока (58 на сто), загубата на селскостопанска продукция и началото на Рамадан през март се очаква дори да засилят тази тенденция. "Кофас" изчислява, че инфлацията ще бъде средно 50 на сто през 2023 г., докато през 2022 г. тя достигна 72 на сто.
В краткосрочен план се очаква растежът да се забави рязко, прогнозират от компанията. След земетресението от 1999 г. БВП се сви с 3,3 на сто, преди да се възстанови с 6,8 на сто през 2000 г. "Кофас" изчисли в началото на годината, че БВП ще нарасне с 3,5 на сто през 2023 г. - цифра, която не отчита ефектите от земетресението, които тепърва ще се оценяват, предвид че някои фабрики са напълно или частично разрушени. В тази връзка, Турската агенция за банков надзор (BDDK) предостави по-гъвкави възможности за обслужване на дълга на засегнатите от земетресенията компании. Това би им позволило да компенсират част от загубите си, смятат от компанията. 
Според анализа на "Кофас", най-потърпевшите сектори от бедствието са текстил, облекло, храни, услуги, информационни и компютърни технологии, металургия, химикали и търговия на дребно. В средносрочен план необходимостта от възстановяване на площ от около 110 000 km2 (по-голяма от Дания, Холандия, Швейцария или Белгия) и население от 13 милиона души може да подкрепи строителния сектор. В тази връзка президентът Ердоган каза, че строителството на 30 000 жилищни сгради в зоната на земетресението ще започне през март.
На политическия фронт въздействието на земетресението, съчетано с икономическите сътресения от миналата година (исторически висока инфлация, ниските нива на турската лира и т.н.), може да измести фокуса на избирателите върху вътрешните проблеми, смятат от "Кофас". Изборите бяха планирани за 14 май, но е спорно дали изобщо могат да се проведат, коментират от компанията. Опозицията призовава те да се забавят, но все още има голяма несигурност по въпроса.