Политиците в Босна и Херцеговина трябва да се споразумеят как да разпределят парите за разминиране, защото донорите постепенно се оттеглят, а подозрителните зони с мини остават, каза директорът на Центъра за разминиране в Босна и Херцеговина Саша Обрадович, цитиран от Танюг.
Обрадович посочи, че процесът на разминиране в Босна и Херцеговина се осъществява бавно, тъй като не са отпуснати пари за тези цели от всички нива на управление, а са били обещани при разработването на Стратегията за противоминни действия за периода 2019-2025 г.
Дейтънското мирно споразумение сложи край на гражданската война в Босна (1992-1995), но в страната все още има територии, които не са почистени от мини. Босна е разделена на две полуавтономни единици - Република Сръбска и Мюсюлманско-хърватска федерация. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете единици са свързани чрез общи институции на държавно ниво, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.
Обрадович заяви, че тази година също ще има преразглеждане на стратегията и се надява всички нива на управление в Босан да разберат, че чрез съвместни усилия трябва да се премахнат мини от територията на Република Сръбска, Мюсюлманско-хърватската федерация и област Бръчко, тъй като донорите постепенно се обръщат към  Украйна, Сирия и други страни.
„Страхувам се, че Босна и Херцеговина ще бъде забравена от донорите в бъдеще по този въпрос“, каза Обрадович пред изданието “Глас Сръбске” в Баня Лука.
Той допълни, че удължаването на Стратегията до 2027 г. е одобрено и тази година ще даде ясни индикации кога трябва да приключи процесът по разминиране.
„Много фактори влияят на този процес, който е опасен и труден, защото не се обръща внимание на разминирането и подпомагането на населението, което живее до минни полета повече от 25 години“, казва Обрадович.
Той припомни, че миналата година един човек е загинал от мина, когато се е объркал и е навлязъл в минно поле.