За времето между двете световни войни и живота на евреите в Горна Джумая (днешен Благоевград) разказва изложбата „Еврейската общност в Горна Джумая – житейски хоризонти“. Това каза в интервю за БТА историкът и уредник в Регионалния исторически музей (РИМ) в Благоевград д-р Биляна Карадакова. Изложбата ще бъде открита на 10 март – Деня на спасяването на българските евреи и почит на жертвите на Холокоста. Изложбата е създадена преди десет години от настоящия директор на музея д-р Кирил Алексиев и дългогодишния уредник в РИМ – Благоевград Снежана Захариева за отбелязването на 70-ата годишнина от спасяването на българските евреи. Историята на еврейската общност в Горна Джумая ще бъде припомнена отново по повод 80 години от събитията, довели до спасяване на българските евреи.
С трудния живот след Освобождението на Горна Джумая българи и евреи успяват да се справят заедно, разказа д-р Биляна Карадакова. Запазени исторически източници разказват за тежестта, която понасят жителите на града след Балканските войни и последвалата Първата световна война, но и за взаимната помощ на местното население в годините след тях, посочи тя.
Още преди Освобождението българи и евреи са живеели в непосредствена близост. Турското население на града е населявало къщите по десния бряг на река Благоевградска Бистрица, докато на левия бряг е бил българският квартал, а в съседство – еврейският. За отношенията между различните етноси в града се съди по спомени на местни хора от това време, които описват картина на обичайни междуличностни отношения, посочи д-р Карадакова. 
За еврейската общност в града преди неговото освобождение през 1912 г. се знае малко, отбеляза тя. По данни на руски източници през 1877 г. градът е наброявал 1005 къщи, като е отбелязано, че 390 са немюсюлмански, в което влизат и еврейските. През 20-те години на миналия век населението на града интензивно нараства, в това число и евреите. По данни на Васил Шарков през 1929 г. в Горна Джумая има 43 еврейски семейства, което наброявало 436 жители от еврейски произход, но в действителност техният брой е много по-малък. По статистически данни от 1927 г. те са не повече от 224 души, каза д-р Карадакова
Евреите са имали своя община, която е отговаряла за назначаването на религиозни лица. В града е имало и синагога, която е била изградена на мястото, където днес е историческият музей. До 1938 г. има и частно еврейско училище, което се финансирало доброволно от общината, но поради намаляване броя на учениците и затрудненото финансово положение на повечето еврейски семейства в града, то бива закрито, разказа д-р Карадакова. 
Демографската картина се променя в следващите години, а основната причина за това е световната икономическа криза от края на 20-те и началото на 30-те години на 20 век, която засяга основно дребните производители и търговци, каза експертът. Това води до намаляване на числеността на еврейската общност в града, като част от тях се преселват в Дупница, София, Пловдив и други по-големи градове, за да търсят препитание. По тази причина числеността на еврейската общност в града устойчиво намалява. През 1934 г. евреите в Горна Джумая са 167 души. Скромните възможности и на самия град в следващите години са сред причините тук да не се развие масова кампания в тяхна защита, както в големите градове с няколко хилядна еврейска общност. Но и нито един от горноджумайските евреи не е бил депортиран, каза д-р Карадакова.
Трябва да посочим, че за разлика от представите за евреите като несметно богати и влиятелни личности, еврейската общност в Горна Джумая не изглежда точно така, посочи историкът. Известните ни горноджумайски евреи  - Самуил Селаникьо, Йако Сабитай, Авраам Шабат Леви, Ешуа Юсеф Исаков, Рафаел Яков, Бенсион Бохор Аладжем и много други, са обущари, шивачи, файтонджии, бакали. Повечето от тях регистрират свои търговски фирми, но сред тях няма банкери, лихвари или златари. Печалбата се постигала преди всичко с много труд и търговска находчивост, отбеляза д-р Карадакова. 
„Като цяло жителите на Горна Джумая е трябвало да водят доста тежък и труден живот и да се борят за своето препитание, особено в годините след войните, когато градът е заселен с бежанци, търсещи прехрана, и бежанци, които трябва да бъдат оземлени.“, допълни историкът. 
Населението понася цялата тежест на войните, което довежда до недоимък. Икономическата криза води до спад в цените на тютюна, на част от манифактурните стоки, а оттам до обедняване на жителите на града, каза д-р Карадакова.
„Това, което можем да извлечем като ценно в този труден живот за българи и за евреи след Освобождението, е как съвместно, с общи усилия, успяват да се справят и да си помагат в трудните години. Така например еврейското училище, което е било частно, не е било финансирано от държавата, а е било финансирано на доброволни начала от градската община на Горна Джумая. Пак с решение на общината, съвсем безвъзмездно, се отделят средства и парцел за изграждане на еврейските гробища, отделят се средства в помощ на бедни еврейски семейства, подпомагат се да получат на по-достъпни, по-ниски цени основни хранителни продукти.“, разказа д-р Карадакова. 
Горноджумайци описват случаи, когато евреи са помагали на българи в трудни моменти, допълни историкът. Давали са им хранителни продукти на вересия, заемали са пари и винаги са спазвали дадена дума. Отношенията между тях градили главно с доверие едни към други, на равностойни и много човешки основи, каза още д-р Карадакова. Тук трябва да споменем, че занаятчийската и търговската дейност е била обща за евреи и българи, а общите дела и трудности ги сплотявали, независимо от различията в религията. Нещо повече, изворите свидетелстват за общо празнуване на еврейски и християнски празници, по съседски, посочи историкът. 
Изявен представител на еврейската общност в управата на Горна Джумая в началото на 30-те години на 20 век е Челеби Юсуф Аладжем. Той е бил собственик на тютюневи складове, а неговата къща е сред малко запазени в автентичен вид в централната част на града. „Именно в неговото време и с неговото активно участие се реализират различни благоустройства – проучване на минералните бани, строежа на градските хали, снабдяване на населението с храни, хигиенизирането на града, настаняването на  Бившата Солунска гимназия, подпомагане дейността на читалището и т.н. Той не само присъства като представител на еврейската общност, но и активно работи за общия подем на градския живот“, каза експертът. 
През 30-те години на 20 век тютюнопроизводството става характерен стопански отрасъл за Горна Джумая. „Появяват се по-заможни семейства, свързани с търговията с тютюн и тютюневи изделия, също и търговци на манифактурни стоки като, което е израз на икономическото замогване на града. Сред еврейската общност такива са Аладжем, Арав, Салтиел. За съжаление този процес не е продължителен. С включването на България във Втората световна война производствените възможности на населението са насочени към нуждите на армията, разказа д-р Карадакова. 
Силното българско национално чувство, поддържано от стремежа към национално обединение, както в началото, така и през 40-те години на 20 век, не се изражда в нацизъм и антисемитизъм, подобно на много по-богати и влиятелни европейски сили. В живота на малкия провинциален град Горна Джумая не са регистрирани целенасочено враждебни антисемитски или други отношения на омраза между българи и евреи, посочи историкът и уредник в РИМ – Благоевград, посочи д-р Карадакова. 
„Когато през 1940 г. се налага Народното събрание да гласува Закона за защита на нацията по примера на законодателството на нацистка Германия, той не е бил разбиран от българското население по една много простра причина – българите не са се чувствали застрашени от евреите или въобще от някакви други етнически общности или раси, които щели да вредят на нацията. Дискриминационните антиеврейски мерки по силата на този закон, трябвало да се прилагат, но традиционно добрите взаимоотношения между българи и евреи вземат превес, както свидетелстват много съвременници от епохата.“, разказа д-р Карадакова. 
Семейство Богоеви предоставят своята фурна, за да могат евреите да пекат своите обредни хлябове, а библиотекарката Мария Юрукова им позволява достъп до книгите от читалищната библиотека, като ги съветвала да не си казват имената, а само номерата от личната библиотечна карта, допълни историкът. 
В периода от 5 до 10 март 1943 г., с уговорката, че ги изселват от „старите“ предели на България, евреите от градовете Драма, Серес, Дедеагач и Саръ Шабан са изпратени на временен етапен лагер в Горна Джумая. Пълномощникът на Комисията по еврейските въпроси за града Иван Тепавски настанява 2980 души евреи от „новите земи“ в сградите на Прогимназията, Стопанското училище и тютюневия склад, отбеляза експертът. 
„За съжаление тяхната съдба не е в ръцете на българската държава, а се решава от Третия райх. Те са определени за депортиране. На 18 март 1943 г. от Горна Джумая за Лом тръгва първият влак с 1985 души, а на 19 март тръгва вторият ешалон с 692 души. Било е забранено на гражданите да им помагат по какъвто и да било начин. Вероятно е имало такива опити, след като е издадена такава заповед, но едва ли някъде е документирано предвид сложната политическа обстановка в страната“, каза още д-р Карадакова.
„Въпреки натиска на нацистка Германия, българският народ със своите народни представители, църковен и интелектуален елит не позволява неговите съграждани - евреи да бъдат депортирани в лагерите на смъртта. На 9 март 1943 г. заповедта за депортация на 1600 евреи от Пловдив е отменена и на 10 март - Денят на спасението, те се завръщат по домовете си. За съжаление това не се случва, както вече казах, за евреите от Беломорието.“, разказа уредникът в музея.
С решение от 27 ноември 1947 г. ООН обявява създаването на самостоятелна еврейска държава Израел. През 1948 г. почти всички горноджумайските евреи напускат Горна Джумая и се заселват в новата си родина, посочи историкът. 
„След изселването им градът сякаш опустя. Ние, старите горноджумайци, бяхме част от евреите и евреите бяха част от нас. Бяхме съпричастни към тяхната мъка през годините на репресиите, извършвани спрямо тях, тръгнаха си тихомълком с единственото пожелание от Горна Джумая – „На добър път!“ – разказват спомените на Матилда Нисимова, част от които са поместени в изложбата „Еврейската общност в Горна Джумая – житейски хоризонти“. 
Експозицията е създадена с материали от фондовете на Регионалния исторически музей в Благоевград, изследване на Христина Десподова, спомени на Матилда Нисимова от Горна Джумая, историческите съчинения на Васил Шарков, Васил Кънчов и архивни документи. 
Изложбата е илюстрирана с материали от семейния архив на горноджумаеца Хаим Арав, който е бил хазана на синагогата, съществувала на мястото на днешния музей в Благоевград. Неговият внук Виталий Хаим Арав дарява семейния архив на своя дядо в музея „за вечни времена“, с което и днес жителите на града могат да видят образа на неговия баща – тютюневият експерт Сами Арав, както и близки и приятели на семейството в житейските хоризонти на Горна Джумая, посочи д-р Карадакова. 
Темата за спасяването на българските евреи и еврейската общност в Горна Джумая (дн. Благоевград) ще бъде обсъдена на беседа, организирана от БТА – Благоевград и Регионалния исторически музей в града. Беседата е на 9 март, четвъртък, от 10:00 часа в Национален пресклуб на БТА в Благоевград. 
 
Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф" си поставя задачата с поредица от материали да припомни събитията от миналото и участниците в тях, и да представи значението на спасението и спасителите. България е спасила близо 50 хиляди живота. Според официалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата със записани нула жертви е България.