Живописните постижения на художника Атанас Михов (1879-1975) са акцент в изложба на галерия „Лоранъ“, която може да бъде разгледана от 9 март до 18 април в салона на галерия „Контраст“, съобщават организаторите.
Експозицията е представителна за творчеството на автора, като са показани и негови ранни рисунки.
„Атанас Михов създава емблематична пейзажна живопис – проникновена и с нежни колористични вибрации, с което постига особено настроение. Рисува образи - обобщени и изведени като символи и знаци, правейки своеобразни одухотворени природни портрети. Залага на сложни поетични хармонии изградени с много настроение“, разказват от екипа на галерията.
Характерно за творбите на Атанас Михов е играта на светлината и съпоставката ѝ със сянката, но не чрез графичен подход, а чрез живописни импресии. Рисунките, показани в изложбата, са представителна извадка на цялата му колекция която наброява повече от 100 моливни скици. Те представят хронологично впечатленията на автора от пътуванията му след завършването на академията до Варна, Скопие, Разград, Драма и др., както и ежедневните му занимания като военен художник. 
Атанас Михов е роден през 1879 г. в Стара Загора. Първите му стъпки в изкуството и мечтата да стане художник са свързани с родния град и учителя му – художника Георги Евстатиев. През 1897 г. постъпва в Държавното рисувално училище. Учи живопис при проф. Иван Мърквичка, а специализира при проф. Ярослав Вешин. След завършване на художественото си образование (1904 г.) е приет в дружество „Съвременно изкуство“. Първите му изяви като творец са в жанровете пейзаж и портрет. От 1905 г. работи като учител по рисуване в Скопие. През 1906 г. е съучредител на Съюза на южнославянските художници „Лада“. 
През есента на 1906 г. е назначен като преподавател в Силистренската гимназия, а през 1910 г. е преназначен за учител по рисуване в Разград. Между 1913 и 1915 г. преподава в Русе. По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни Михов е мобилизиран. След примирието пътува до Виена, Берлин и отново се завръща в Русе.
В периода след войните Михов разделя времето си между работата на преподавател и страстта към пейзажа. През 1920 г. постъпва в дружеството „Родно изкуство“ и организира самостоятелна изложба в София. Активно участва в художествения живот в страната. Заедно с Димитър Радойков и Александър Лазаров и други колеги учредяват Дружеството на северно-българските художници, на което Атанас Михов е избран за пръв председател.
През 1923 г. се установява в София. Назначен е за учител в Княжево. 
Първата си самостоятелна изложба Атанас Михов урежда през 1914 г. В дългия си творчески път участва в изложби на Дружествата „Съвременно изкуство“, Съюз на южнославянските художници „Лада“, Дружество „Родно изкуство“, Дружеството на севернобългарските художници, ОХИ. Представя творбите си в много самостоятелни изложби в България и чужбина. Участва и в международни изложби във Венеция, Берлин, Рим, Прага, Пилзен, Бърно, Виена и др. За постиженията си в живописта през 1952 г. е удостоен със званието „народен художник“. / ГН