Международен фестивал на поезията "Славянска прегръдка" започна в София. Повече от 150 писатели уважиха събитието, на което почетен патрон е президентът Румен Радев, посочват организаторите. По думите им тържествен тон за началото на 17-ото издание в концертната зала на Централния военен клуб в София е дало звънкото гласче на първокласничката Радост, изпълнила стихотворението на Ран Босилек "Родна реч".
В експозето си Елка Няголова, председател на "Славянска академия",  очерта географската траектория на съпътстващи събития от 2007 до днес. Освен 17 фестивала в България, асоциирани събития са се провели по няколко пъти в Сърбия, Хърватия, Чехия, Словакия, Полша, Русия и други държави. 
"Тази година фестивалът се открива в София, но ще продължи до края на октомври в различни градове на България, като фокус във всеки град ще бъде един славянски език. Днес фокусът е хърватският език. Защо започваме с него? Нашите два народа са избрани свише. Те са фактическите приемници и следовници на делото на светите братя Кирил и Методий. Хърватският народ е опазил глаголицата. Може би много от вас не знаят, но в хърватските храмове отците са чели от светите книги на глаголица до началото на 19 век. Това е връзката с нас и ние им дължим своя поклон и сърце.  Освен това, хърватинът Йосиф Щросмаейр е този, който дава убежище на Константин и Димитър Миладинов, финансира издаването на тяхната книга "Български народни песни“. Йосиф Щросмайер издържа будни български момчета да учат в Хърватския университет още преди Освобождението. Всяка година Българското посолство в Загреб полага венци пред неговия паметник. А ние сме дали кирилицата на света, на която днес пишат над 250 милиона жители  - в този смисъл се изгражда образът на две страни-посестрими, които по еднакъв начин пазят паметта на Кирил и Методий“, каза Елка Няголова. 
"Нашите отношения са изключително добри. Заедно с интензивните икономически връзки за мене е важно развитието на културните отношения. Затова представянето на тези две антологии е празник за нас и път за обновяване на сътрудничеството ни", каза Ясна Огняновац, посланик на Хърватия в България. 
С поезия за любовта, майката и отечеството се включиха поетите Надя Попова, Лалка Павлова, Ангелина Бакалова, Димитър Милов, Петранка Божкова, Ники Комедвенска, Станислава Пирчева-Ава, Светлин Симеонов, Лили Качова, Виктория Катранова, Боян Ангелов, Николай Шопов, Трендафил Василев, Йордан Пеев, Иван Есенски. Всеки един автор беше представен от Надя Попова - съводеща на събитието.
Голяма награда "Атлант на славянството“ за принос в славянските култури и по повод 110-годишнината на СБП беше присъдена на Съюза на българските писатели с председател Боян Ангелов.
Голяма награда "Летящо перо" на Славянска академия за 2022 г. получи Найден Вълчев за цялостното творчество и по случай 95-годишнината му.
Голяма награда "Летящо перо“ на Славянска академия за 2021 г. се връчи на Георги Константинов за цялостното му творчество.
С наградата "Радетел на славянството" -  малка пластика и реверен знак, беше удостоен Коста Базитов, заместник-кмет на община Варна, за дългогодишното му радетелство и подкрепа към фестивала.
Награда "Сребърно летящо перо“ получиха Соня Зубович (Хърватия), Ники Комедвенска (България), Лалка Павлова (България), Петя Цонева (България). Специалната награда на Съюза на българските писатели се присъди на Димитър Милов - за стихотворението му в конкурса на тема "Мама" и по повод на 70-годишнината му.
Специалната награда на фонд „Устойчиво развитие за България” отиде при Ирина Верина-Михалкина (Русия), а със специалната награда на Синдиката на българските учители бяха удостоени трима автори - Анна Чахоровска (Полша), Светлин Симеонов, (България), и Александър Петров (България).
Паметен медал "Градина на поезията“ - "Алея на розите“, в памет на Барбара Юрковска-Навроцка, заслужиха дами в поезията, които продължават делото ѝ за сближаване на славянските култури. Това са  Желка Аврич (Сърбия) и четири български поетеси -  Станислава Пирчева, Петранка Божкова, Ангелина Бакалова и Стела Костова.
Такива награди - паметни медали, предстои да бъдат учредени на имената на българските поетеси Дора Габе и Елисавета Багряна, както и на имената на водещи славянски поетеси.
/ДД