Февруарският брой на списание ЛИК, чиято тема е "Гласът на българите в Украйна“, бе представен днес в Дома на културата в град Болград, Украйна. На събитието присъстваха генералният директор на БТА Кирил Вълчев, зам.-директорът на дирекция „Български медии и общности по света“ Юлия Христова и отговорният редактор на списанието Яница Христова. Това е втората премиера на изданието в Украйна. На Трети март ЛИК бе представен в Българския културен център в Одеса. 
„След Одеса на Трети март, днес БТА представя новия брой на списание ЛИК, посветен на българите в Украйна, и в Болград, чието население е почти изцяло българско“, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев. „Представяме „Гласът на българите в Украйна“ в тежък за Болград момент, когато скърбим за убитите в битките българи от района. Това са най-тъжните новини, които БТА предава от миналия февруари насам - за загиналите, за погребенията им, за паметните плочи... Но се молим изчезналите да се окажат живи и за оздравяването на ранените, които Болград очаква да се върнат“, допълни той.
По думите на Вълчев, в този брой на „ЛИК“ има много новини от тази година на война, но има и разкази, които „носят надежда от славните мирни дни на Болград“. Те могат да бъдат прочети в интервютата с директора на Областния център за българска култура Галина Иванова и директора на Болградската гимназия “Георги Раковски” Снежана Скорич, както и на още много страници, в които се говори за Болград, посочи генералният директор на БТА.
Кирил Вълчев припомни част от историята на украинския град. „Представете си средата на XIX век в Болград… Руският генерал Иван Инзов вече е довел българите - основатели на града през 1821 г., а храмът „Свето Преображение Господне“ е вече осветен през 1838 г. на 29 октомври, който и до днес отбелязваме като Ден на бесарабските българи. И представете си как още след основаването на града българите в Болград започват да обсъждат създаването на средно училище - първото извън пределите на българските земи…“, каза той. 
„Но руско-турските войни през 1828 г. - 1829 г. и през 1853 г. - 1856 г. (Кримската война) осуетили плановете за Болградска гимназия. Войните винаги рушат съзидателните планове - затова българите в България се молим час по-скоро българите в Украйна да градят живота си отново в мир. Тъжното е, че загиналите няма да се върнат при близките си и да се включат в мирния градеж, когато войната свърши, но улици в Болград ще носят техните имена…“, каза генералният директор на БТА. 
По думите на Кирил Вълчев, българите в България могат да се поучат от българите в Болград. „Стигат само няколко примера от историята на Болградската гимназия“, каза той. „През 1857 г. решението за създаването й взема общо събрание на представителите на всички български села в района на Болград и заедно пишат обща молба до назначения от султана нов молдовски княз Никола Богориди, който е правнук на Софроний Врачански. Това е пример, че българите можем да постигаме съгласие - пример, който е особено полезен в дните на раздори между българите в България“, посочи генералният директор на БТА.
По думите м, скоро след това активно в осъществяването на инициативата се включва Георги Раковски, който дори се отказва от собствената си идея за създаване на печатница в Галац и започва да работи за гимназията в Болград. „Това е пример, че водачите на българите могат да бъдат едно с тях и да следват въжделенията на всички, в което българите в България понякога изглежда, че сме изгубили вяра“, посочи Вълчев.
Генералният директор на БТА припомни, че Болградската гимназия е открита и осветена на 1 май 1859 г., а от следващия септември започва първата учебна година. „Това е пример, че българите могат и бързо да осъществяват важните си начинания, в което често имаме основание да се съмняваме българите в България“, каза той. По думите му учителите, които учениците наричали „Професори”, се обръщали към учениците с “Господа”. Според него това е пример, че българите можем да се отнасяме с уважение едни към други, което често не виждаме като отношение между българите в България.
„Болградската гимназия дала образование на не един и двама бележити българи - като премиера Александър Малинов, министър Димитър Греков, пълководците генерали Данаил Николаев и Иван Колев, ученият академик Александър Теодоров - Балан. Това е пример, че за България могат да работят българи независимо къде са се родили и учили и българите в България трябва да ги приемаме и да разчитаме на българите извън страната“, каза Кирил Вълчев. 
Вълчев допълни, че Болградската гимназия се е превърнала в място, което пазило и умножавало паметта за българското в чужда земя. „От февруарския брой на списание „ЛИК“ научаваме как Бесарабия е осеяна с паметници на Св. св. Кирил и Методий, Левски, Ботев, Раковски, Хаджи Димитър, Петко Войвода, Опълченците, как бесарабските българи празнуват българските празници, спазват българските обичаи, посрещат гости с българска баница. С това те са пример за българите в България за съхраняване род и родина“, посочи генералният директор.
По думите му, Болградската гимназия е преживяла не един и два опита да бъде лишена от българския й облик - молдовските власти налагали румънския език, руските - руския. „Но българите винаги възкресявали българското тук. Това е пример, че общият дух на българската общност е по-силен от всичко - пример, от който имаме голяма нужда българите в България“, каза Кирил Вълчев. Той допълни, че още след създаването си Болградската гимназия е започнала да отбелязва деня на Св. Йоан Рилски на 1 ноември. „Това е пример, че българите трябва да търсим подкрепата от своя небесен покровител, което българите в България понякога забравяме, въпреки че Свети Апостол Павел справедливо пита: “Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?“, каза Кирил Вълчев. 
Генералният директор на БТА посочи, че Христо Ботев нарича Болградската гимназия „това свято българско учебно заведение“. По думите му това е важно напомняне към всички българи, че знанието е свято и трябва да му служим.
„125 години БТА служи именно на знанието - знанието за днешния ден на нашата българска общност, което да предаваме за утре. Както новините на БТА от 1968 г. за честванията на 110-та годишнина на „Централното училище в Болград“ (както е наречена Болградската гимназия) и на 135-та годишнина през 1993 г. днес вече са исторически свидетелства, намерили място в броя на ЛИК, посветен на българите в Украйна“, каза Кирил Вълчев. Той допълни, че исторически свидетелства са почти всекидневните новини за българите в Украйна от дните на войната от миналия до този февруари включително, които също са събрани в списанието.
Генералният директор на БТА разказа и как агенцията се опитва да помага на българите в Украйна днес. 
„Първо, със свободен достъп до новините - за разлика от много други новинарски агенции, чийто достъп до новините е платен. Тази информация е не само връзка на българите зад граница със събитията и вълненията в България, но и с практическа полза - например, за възможности за образование и професионално развитие в България, защото българските общности в чужбина са естествен извор за хора, които да се образоват и в България и да работят за България независимо в нея или по местата, откъдето са родом“, каза той. 
„Второ, със системно събиране и предаване на новини за българите по света, включително и за българите в Украйна чрез новата редакция “БГ Свят”. От БТА българите в България научават за жертвите, които сънародниците ни дават тук в тази война“, допълни генералният директор. 
Като трета стъпка Кирил Вълчев посочи постоянните кореспонденти в държави с български общности. Сред тях от този месец е Светлана Драгнева, която е кореспондент на БТА в Одеса, като ще отговаря и за регионите на Болград и другите селища на бесарабските българи. Такива кореспонденти БТА вече има в Тараклия, Молдова (Ирина Богоева), Босилеград, Сърбия (Александър Димитров), Скопие, Република Северна Македония (Маринела Величкова), Букурещ, Румъния (Мартина Ганчева) и Анкара, Турция (Нора Чолакова).
„Четвърто, с изграждане в местата с български общности на национални пресклубове, които са не само кореспондентски бюра, но и домове на България за събития, изложби, срещи, разговори“, каза още Кирил Вълчев. 
Като пета стъпка той посочи редовните световни срещи на българските медии, които агенцията възстановява след утихването на КОВИД-19 със срещи през 2021 г. в Рилския манастир и през 2022 г. в Йерусалим и Тел Авив, а през юни тази година предстои среща в Казанлък по време на юбилейното 120 издание на Празника на розата.
„Шесто, с търсене на съмишленици за подпомагане на българските медии по света. По време на XVII-та световна среща на българските медии в Йерусалим и Тел Авив вестниците от Украйна “Обозрение плюс“ и „Роден край“, както и Аня Терзивец, водещ на „Гласът на българите" по Обществената телевизия „Суспільне Одеса", получиха парични награда от фонд „13 века България“ за българоезична медия в чужбина, а през миналата година БТА подкрепи инициативата на парламентарната комисия по политиките за българите извън страната в по-предишното XLVII-мо Народно събрание за парична помощ за български медии зад граница и Министерството на външните работи вече обяви първите подпомагани“, каза Кирил Вълчев.
На седмо място той подреди популяризиране на българските общности чрез списание ЛИК. „Всички тези усилия са насочени към една голяма цел - българите да бъдем общност, защото, както казва Свети Йоан Златоуст: “Богу е угодно да се грижим един други му!”, каза в заключение генералният директор на БТА. 
На събитието, подобно на представянето в Одеса, на присъстващите в публиката бяха раздадени екземпляри от февруарския брой на списание ЛИК с тема „Гласът на българите в Украйна“, както и мартеници в специална опаковка, отбелязваща 125-годишния юбилей на БТА. 
/Следва/