Българите в България се молим час по-скоро българите в Украйна да градят живота си отново в мир, заяви генералният директор на БТА Кирил Вълчев в речта си пред представители на българската общност в Болград в Центъра за култура и отдих към Болградския Общински съвет. Вълчев присъства на представянето на февруарския брой на списание „ЛИК“, посветен на сънародниците ни в Украйна. 
Темата на февруарското издание на списанието е „Гласът на българите в Украйна“. Аня Терзивец, Светлана Драгнева и Мария Попова са авторите на броя, които със своите текстове запознават читателите на „ЛИК“ с традициите, обичаите, бита, изкуството и ежедневието на бесарабските българи в Украйна. В изданието са включени и материали за българската общност в Украйна от архива на БТА. 
Кирил Вълчев напомни за създаването на Болградската гимназия и за историята ѝ, която днес може да е пример за българите в България. 
„Болградската гимназия е открита и осветена на 1 май 1859 г., а от следващия септември започва първата учебна година. Това е пример, че българите могат и бързо да осъществяват важните си начинания, в което често имаме основание да се съмняваме българите в България“, заяви генералният директор на БТА. Кирил Вълчев отбеляза още, че Болградската гимназия е дала образование на не един и двама бележити българи - Александър Малинов, Димитър Греков, Данаил Николаев, Александър Теодоров - Балан. Това е пример, че за България могат да работят българи независимо къде са се родили и учили и българите в България трябва да ги приемаме и да разчитаме на българите извън страната, допълни той.
Болградската гимназия се превърнала в място, което пазило и умножавало паметта за българското в чужда земя, отбеляза още Кирил Вълчев.
Директорът на БТА напомни, че новините от агенцията са със свободен достъп и допълни, че тази информация е връзка на българите зад граница със събитията в България. По думите му българските общности в чужбина са естествен извор за хора, които да се образоват и в България и да работят за България, независимо в нея или по местата, откъдето са родом.
Следва пълният текст на изказването на Кирил Вълчев в Болград: 
След Одеса на Трети март днес БТА представя новия брой на списание "ЛИК", посветен на българите в Украйна, и в Болград, чието население е почти изцяло българско. 
Представяме "Гласът на българите в Украйна" в тежък за Болград момент, когато скърбим за убитите в битките българи от района. Това са най-тъжните новини, които БТА предава от миналия февруари насам - за загиналите, за погребенията им, за паметните плочи ... Но се молим изчезналите да се окажат живи и за оздравяването на ранените, които Болград очаква да се върнат. 
В този брой на "ЛИК" има много новини от тази година на война. Но има и разкази, които носят надежда от славните мирни дни на Болград, за които може да се прочете в интервютата с директора на Областния център за българска култура Галина Иванова и директора на Болградската гимназия "Георги Раковски" Снежана Скорич, както и още много страници, в които се говори за Болград.
Представете си средата на XIX век в Болград ... 
Руският генерал Иван Инзов вече е довел българите - основатели на града през 1821 г., а храмът "Свето Преображение Господне" е вече осветен през 1838 г. на 29 октомври, който и до днес отбелязваме като Ден на бесарабските българи. 
И представете си как още след основаването на града българите в Болград започват да обсъждат създаването на средно училище - първото извън пределите на българските земи ...
Но руско-турските войни през 1828 г. - 1829 г. и през 1853 г. - 1856 г. (Кримската война) осуетили плановете за Болградска гимназия. Войните винаги рушат съзидателните планове - затова българите в България се молим час по-скоро българите в Украйна да градят живота си отново в мир. Тъжното е, че загиналите няма да се върнат при близките си и да се включат в мирния градеж, когато войната свърши, но улици в Болград ще носят техните имена ...
Защото от българите в Болград ние, българите в България, има какво да научим. Стигат само няколко примера от историята на Болградската гимназия.
През 1857 г. решението за създаването ѝ взема общо събрание на представителите на всички български села в района на Болград и заедно пишат обща молба до назначения от султана нов молдовски княз Никола Богориди, който е правнук на Софроний Врачански. Това е пример, че българите можем да постигаме съгласие - пример, който е особено полезен в дните на раздори между българите в България.
Скоро след това активно в осъществяването на инициативата се включва Георги Раковски, който дори се отказва от собствената си идея за създаване на печатница в Галац и започва да работи за гимназията в Болград. Това е пример, че водачите на българите могат да бъдат едно с тях и да следват въжделенията на всички, в което българите в България понякога изглежда, че сме изгубили вяра. 
Болградската гимназия е открита и осветена на 1 май 1859 г., а от следващия  септември започва първата учебна година. Това е пример, че българите могат и бързо да осъществяват важните си начинания, в което често имаме основание да се съмняваме българите в България. 
Учителите, които учениците наричали "Професори" се обръщали към учениците с "Господа". Това е пример, че българите можем да се отнасяме с уважение едни към други, което често не виждаме като отношение между българите в България.
Болградската гимназия е дала образование на не един и двама бележити българи - като премиера Александър Малинов, министър Димитър Греков, пълководците генерали Данаил Николаев и Иван Колев, ученият академик Александър Теодоров - Балан. Това е пример, че за България могат да работят българи независимо къде са се родили и учили и българите в България трябва да ги приемаме и да разчитаме на българите извън страната.
Болградската гимназия се превърнала в място, което пазило и умножавало паметта за българското в чужда земя. От февруарския брой на списание "ЛИК" научаваме как Бесарабия е осеяна с паметници на св. св. Кирил и Методий, Левски, Ботев, Раковски, Хаджи Димитър, Петко Войвода, Опълченците, как бесарабските българи празнуват българските празници, спазват българските обичаи, посрещат гости с българска баница. С това те са пример за българите в България за съхраняване род и родина.
Болградската гимназия е преживяла не един и два опита да бъде лишена от българския ѝ облик - молдовските власти налагали румънския език, руските - руския. Но българите винаги възкресявали българското тук. Това е пример, че общият дух на българската общност е по-силен от всичко - пример, от който имаме голяма нужда българите в България. 
Още след създаването Болградската гимназия започнала да отбелязва деня на св. Йоан Рилски на 1 ноември. Това е пример, че българите трябва да търсим подкрепата от своя небесен покровител, което българите в България понякога забравяме, въпреки че свети Апостол Павел справедливо пита: "Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?".
Христо Ботев нарича Болградската гимназия "това свято българско учебно заведение". Това е важно напомняне към всички българи, че знанието е свято и трябва да му служим.
125 години БТА служи именно на знанието - знанието за днешния ден на нашата българска общност, което да предаваме за утре. Както новините на БТА от 1968 г. за честванията на 110-та годишнина на "Централното училище в Болград" (както е наречена Болградската гимназия) и на 135-та годишнина през 1993 г. днес вече са исторически свидетелства, намерили място в броя на "ЛИК", посветен на българите в Украйна. Както исторически свидетелства са почти всекидневните новини за българите в Украйна от дните на войната от миналия до този февруари включително, които също са събрани в списанието. 
Как БТА се опитва да помага днес на българите в Украйна?
Първо, със свободен достъп до новините - за разлика от много други новинарски агенции, чийто достъп до новините е платен. Тази информация е не само връзка на българите зад граница със събитията и вълненията в България, но и с практическа полза - например, за възможности за образование и професионално развитие в България, защото българските общности в чужбина са естествен извор за хора, които да се образоват и в България и да работят за България, независимо в нея или по местата, откъдето са родом.
Второ, със системно събиране и предаване на новини за българите по света, включително и за българите в Украйна чрез новата редакция "БГ Свят". От БТА българите в България научават за жертвите, които сънародниците ни дават тук в тази война.
Трето, с постоянни кореспонденти в държави с български общности. Светлана Драгнева от този месец е кореспондент на БТА в Одеса (като ще отговаря и за регионите на Болград и другите селища на бесарабските българи). Такива кореспонденти БТА вече има в Тараклия, Молдова (Ирина Богоева), Босилеград, Сърбия (Александър Димитров), Скопие, Република Северна Македония (Маринела Величкова), Букурещ, Румъния (Мартина Ганчева) и Анкара, Турция (Нора Чолакова). 
Четвърто, с изграждане в местата с български общности на национални пресклубове, които са не само кореспондентски бюра, но и домове на България за събития, изложби, срещи, разговори.
Пето, с редовните световни срещи на българските медии, които възстановихме след утихването на КОВИД-19 със срещи през 2021 г. в Рилския манастир и през 2022 г. в Йерусалим и Тел Авив, а през юни тази година предстои среща в Казанлък по време на юбилейното 120 издание на Празника на розата. 
Шесто, с търсене на съмишленици за подпомагане на българските медии по света. По време на XVII-та световна среща на българските медии в Йерусалим и Тел Авив вестниците от Украйна "Обозрение плюс" и „Роден край", както и Аня Терзивец, водещ на „Гласът на българите" по Обществената телевизия „Суспільне Одеса", получиха парични награда от фонд „13 века България" за българоезична медия в чужбина, а през миналата година БТА подкрепи инициативата на парламентарната комисия по политиките за българите извън страната в по-предишното XLVII-мо Народно събрание за парична помощ за български медии зад граница и Министерството на външните работи вече обяви първите подпомагани.
Седмо, с популяризиране на българските общности чрез списание "ЛИК", чийто брой за българите в Украйна представихме на националния празник на България Трети март в Одеса, а днес представяме в Болград. 
Всички тези усилия са насочени към една голяма цел - българите да бъдем общност, защото, както казва Свети Йоан Златоуст: "Богу е угодно да се грижим един други му!".