Участието на гражданите в темите за отбраната и сигурността на България беше обсъдено на дискусия в София, организирана от Българска общност за либерална демокрация (БОЛД).
Няма достатъчен интерес и участие на гражданите в темите за отбраната и сигурността, смята директорът на БОЛД Димитрина Петрова. Според нея хората се сещат за армията, когато стане война. По думите ѝ гражданското общество е длъжник на Въоръжените сили, защото хората ги игнорират. „В обществото не е достатъчно озвучено какво се случва в този сектор, осъществява ли се реформа или не – с какви темпове и в каква насока“, коментира тя. 
„Алтернативата на активното гражданско общество е лумпенизираното общество“, заяви анализаторът в сферата на сигурността и отбраната полк. Валери Рачев и добави, че към момента те все още са малко на брой в страната ни, но са активни и техният брой се увеличава. „Лумпените са най-голямата стратегическа заплаха за България, защото тя е отвътре и е невидима“, смята той.
Заради войната в Украйна гражданското общество се събуди и започва да задава трудните въпроси към отбраната и националната сигурност на страната, посочи военният експерт полк. Владимир Миленски. Отбраната и сигурността по своята същност са икономическа транзакция. Всяка година българското гражданското общество дава около два млрд. за отбрана, но срещу голяма неяснота, обясни той.
Всичко, свързано с отбраната, е въпрос на постоянно усилие, в което трябва приемственост, смята бившият министър на отбраната (2014 г.) доц. Велизар Шаламанов. В България това усилие бе концентрирано в периода 1999 – 2004 г., когато страната ни стана член на НАТО, а след това държавата превключи на други теми и отбраната остана извън интереса на обществото, а в резултат на това - и на политиците, коментира Шаламанов. Според него след 2014 г. голяма част от европейските държави са започнали „да се събуждат“, но България - не.
Дискусията беше третото събитие от поредицата "Българските пътища в сянката на войната", като целта е да бъде анализирано влиянието на войната върху България. Събитието се провежда с финансовата подкрепа на Фонд "Активни граждани България" (www.activecitizensfund.bg) в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. БОЛД няма самостоятелно юридическо съществуване и функционира като проект на Български хелзинкски комитет (БХК), посочват от организацията на своя сайт.