Националната научна програма "Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина" започна през септември 2022 г. и ще продължи три години. Тя се финансира от Министерството на образованието и науката, водеща организация и координатор на програмата е Българската академия на науките (БАН), в партньорство с центрове в изследването на българистичната проблематика: Софийски университет "Св. Климент Охридски", Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий", Югозападен университет "Неофит Рилски" и Шуменски университет "Епископ Константин Преславски". Това каза в Националния пресклуб на БТА доц. Елка Трайкова - национален координатор на програмата, и научен секретар на БАН в направлението "Културно-историческо наследство и национална идентичност".
"Българистиката в чужбина означава не просто изучаването на българския език, а на българска литература, история, култура в чуждестранните университети. За съжаление, през последните три десетилетия значително намаля интересът към тези специалности в големите университети в чужбина. Значително беше намален броят на лекторатите, в които се изучава български език, литература, култура и история, както и броят на студентите", обясни доц. Трайкова. Тя отбеляза, че причина за това е и намаляването на интереса към по-малките езици, а през последните 30 години беше проведен само един световен конгрес по българистика, организиран от Софийския университет.
Целта на тази научна програма е да подпомогне държавните институции, в които вече има засилен интерес към проблематиката на българистиката в чужбина, каза доц. Елка Трайкова. Тя добави, че за тези три години, в които ще се изпълнява програмата, трябва да се създаде и основата за национална стратегия за трайно развитие на българистиката в чужбина.
Проф. Анна-Мария Тотоманова, член на Изпълнителния съвет (ИС) и представител на Софийския университет "Св. Климент Охридски, заяви, че най-важното, което България изгуби през тези 30 години е своя статут на класическа Кирило-Методиева страна. "Източна и Южна Европа са християнизирани чрез българските книги, написани и преведени от български писатели и книжовници", подчерта проф. Тотоманова. И изрази увереност, че тази стратегия за българистиката ще бъде припозната от българската държава, защото програмата за българистика е важна също за българските граждани, за нашите ученици и студенти. 
Направихме изследване на състоянието на българистиката в чужбина и идентифицирахме общо 207 българисти, като от тях в Европа са 171, в Азия - 20, а в Северна Америка - 16, съобщи чл.-кор. Александър Костов, член на Изпълнителния съвет (ИС) и председател на Съвета за чуждестранна българистика към Управителния съвет (УС) на БАН. Проучваме и реалното състояние на българистичните центрове в отделните държави и градове, като обръщаме внимание на преподаването и на изследователските програми и дейности на тези българисти в чужбина. Също проучваме какво е състоянието на българистиката и в нашата страна, като направихме проучване на целия капацитет на нашите институции, занимаващи се с българистика, добави чл.-кор. Костов.  
Проф. Ценка Иванова, член на ИС и представител на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", каза, че намалява броят на бакалавърските програми в чужбина, които да дават възможност на студенти да завършат българистика. За тази цел ще се разработват нови програми. Ще има и специални програми за опреснителни семинари с преподаващите чуждестранни българисти в чужбина. Ще има също и семинари по превод - на художествена и друга литература. 
Чрез програмата ще може да бъде финансирана публикация в българско академично издание на първа монография на чуждестранен изследовател по българистична проблематика, съобщи проф. Любка Липчева, член на ИС и представител на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".
Проф. Велка Попова, член на ИС и представител на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", каза, че по програмата е планиран краткосрочен престой - до три месеца, на чуждестранни българисти в нашата страна, като те могат да се включат през това време в академичния и учебен процес в университетите и в докторските програми на БАН. Чуждите българисти ще могат да участват и в изследователски проекти у нас.