Наследници на ви­дин­с­кия опъл­че­нец Коста Войнов пазят скъпа реликва - посребрена чаша на 120 години от император Ни­ко­лай Вто­ри.
Мария Най­де­но­ва Бъч­ва­ро­ва - Вой­но­ва е внуч­ка на опъл­че­не­ца от Ви­дин Кос­тадин (Коста) Вой­нов ( Войтиков). Днес пенсионерката все още па­зи семейния спомен и разказва за него пред репортер на БТА.
Моят баща - Найден Войнов, е го­ле­мия бъл­гар­с­ки шах­ма­тист, ос­но­во­по­лож­ник на ор­га­ни­зи­ра­но­то шах­мат­но дви­же­ние в Бъл­га­рия, уч­ре­ди­тел на Бъл­гар­с­ката фе­де­ра­ция по шах­мат и не­ин сек­ре­тар. Днес Най­ден Вой­нов е пат­рон на Ви­дин­с­кия шах­ма­тен клуб. Неговият баща и мой дядо Кос­та Вой­нов, продължава разказа си Мария, е ро­ден през 1855 г. в хър­ват­с­кия град Мос­тар. Емиг­ри­ра в Бъл­га­рия още по вре­ме­то на тур­с­ко­то вла­ди­чес­т­во и се ус­та­но­вя­ва във Ви­дин­с­кия край. Известно вре­ме след Освобождението ра­бо­ти ка­то стражар във Видин, после е по­щен­с­ки раз­да­вач в град Ку­ла, припомня семейната история Мария. Баща ми Най­ден Вой­нов, ос­та­ва си­рак, ко­га­то е ед­ва на го­ди­на и по­ло­ви­на, и негов осиновител става хърватинът Коста Войнов. В годините след Освобождението Коста Войнов заедно със семейството си заминава за София, където служи като младши и старши стражар в столичната полиция, митницата и митниците в Ахелой (Поморие) и Балчик.
По време на своя живот дядо учас­т­ва във всич­ки вой­ни в Бъл­га­рия – в Руско-турската освободителна война е опълченец, с чин фелдфебел от запаса, като доброволец се сражава в Балканската и Междусъюзническата войни - 1912-1913. За проявен героизъм в тези войни е награден с два ордена за храброст. В Пър­ва­та све­тов­на вой­на - 1915-1917 г., с чин подпоручик, служи в Сборна дивизия. На 5 март 1923 г., на 68-годишна възраст, Коста Войнов умира в София, разказва Мария Най­де­но­ва Бъч­ва­ро­ва - Вой­но­ва.
Бой­но­то си кръ­ще­ние по­лу­ча­ва в Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на ка­то опъл­че­нец. Зачислен е във Втора опълченска дружина на майор Куртянов и с Опълчението преминава Дунав и участва в боевете при Стара Загора. Костадин Войнов се сражава и при защитата на Щипченския проход, превземането на Шейновския укрепен пункт, влиза в бой в котленския балкан с башибозуците, припомня бойну му път Мария. За то­ва си учас­тие по-къс­но е удос­то­ен с им­пе­ра­тор­с­ка по­чест от рус­кия император Ни­ко­лай Вто­ри, кой­то му из­п­ра­ща сре­бър­на ча­ша, поз­ла­те­на от вът­реш­на­та си част - фин шедьо­вър на юве­лир­но­то из­кус­т­во, майс­тор­с­ки ин­к­рус­ти­ран с ини­ци­а­ли­те на не­го­во ве­ли­чес­т­во, разказва Мария.
Пре­ди го­ди­ни, по вре­ме на ек­с­кур­зия, Ма­рия по­се­ща­ва бъл­гар­с­кия квар­тал на мол­дов­с­ка­та сто­ли­ца Ки­ши­нев, къ­де­то е цър­квата "Шип­ка". Имен­но там, в спи­съ­ка с учас­т­ни­ци­те опъл­чен­ци в Рус­ко-тур­с­ка­та вой­на, тя виж­да за­пи­са­но и име­то на своя дя­до - Кос­та Вой­нов от Ви­дин. Тогава и започва да търси повече информация за дълги години пазената семейна реликва – посребрената чаша.
Отго­во­ри­те на те­зи въп­ро­си Ма­рия открива във вестник "Бъл­га­рия", бр. 597 от 12 фев­руари 1903 г., къ­де­то се че­те: "Те­зи дни Не­го­во Импе­ра­тор­с­ко Ве­ли­чес­т­во (рус­ки­ят) цар е бла­го­во­лил да из­п­ра­ти в по­да­рък на все­ки опъл­че­нец, ка­ва­лер на рус­кия во­е­нен ор­ден за храб­рост, по ед­на ху­ба­ва сре­бър­на ча­ша с име­то на опъл­че­не­ца и вен­зе­ла на ца­ря, а на все­ки офи­цер опъл­че­нец по ед­на злат­на та­ба­ке­ра. Ще бъ­дат раз­да­де­ни 140 сре­бър­ни ча­ши от ма­сив­но среб­ро, вся­ка ед­на те­жа­ща по 72 гра­ма, из­вът­ре поз­ла­те­на с вен­зе­ла на цар Ни­ко­лай II, пос­та­ве­ни в дър­ве­ни ку­тии, об­ви­ти в чер­ве­на ко­жа с рус­кия герб."
Сребърните чаши получават 140 български опълченци през 1903 г. по повод 25-ата годишнина от края на Руско-турската освободителна война. Тогава бойците получават и орден за храброст. 
В няколко български музея могат да се видят част от тези подарени от руския император чаши на български опълченци.
Днес же­ла­нието на Мария Най­де­но­ва Бъч­ва­ро­ва - Вой­но­ва е да да­ри без­въз­мез­д­но 120 години пазената в оригиналната си кутия им­пе­ра­тор­с­ка­та ча­ша в музей, къ­де­то тя да бъ­де съх­ра­не­на за по­ко­ле­ни­я­та и дос­тъп­на за об­щес­т­ве­ността, за да се помни за подвига на българските опълченци в Руско-турската освободителна война.