Убийства на жени заради пола им, домашно насилие, преследване онлайн: Истанбулската конвенция цели да предотвратява и изкоренява насилието срещу жени. Докато някои членове на ЕС са я ратифицирали, блокът като цяло не го е направил, тъй като има държави, които не са съгласни, съобщава Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 21 европейски информационни агенции, сред които е и БТА.
Във вторник, седмица преди Международния ден на жената, Европейският парламент за пореден път призова ЕС да ратифицира конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие колкото се може по-бързо.
Една на всеки три жени в Европейския съюз вече е преживяла физическо или сексуално насилие, което налага бърза ратификация от блока с 27 членове, казаха няколко евродепутати.
Няколко страни, които вече са ратифицирали документа, предефинираха своите закони за защита на жените. Други все още нямат национален план за прилагане на Конвенцията.
Истанбулската конвенция беше изготвена през 2011 г. от Съвета на Европа, организация извън ЕС, която наблюдава правата на човека. За ратифицирането на Конвенцията бяха необходими 10 ратификации от 10 държави. От тези 10 държави, които първи я ратифицираха, 8 бяха членове на Съвета на Европа. С подписването й страните се ангажираха да предотвратяват, преследват и премахват насилието срещу жени. Тя влезе в сила на 1 август 2014 г. и беше подписана от ЕС на 13 юни 2017 г.
Близо шест години след подписването на Конвенцията ЕС все още не я е ратифицирал, тъй като шест членки – България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия, отказаха да го направят. Въпреки това Съдът на Европейския съюз постанови през 2021 г., че ЕС може да продължи с ратификацията дори без единодушие.
Полша, която ратифицира Конвенцията през 2015 г., в момента се опитва да я отмени, смятайки я за вредна, защото изисква в училищата да се преподава на децата джендър идеологията. Турция се оттегли от Конвенцията през 2021 г. 
Въпреки войната, миналата година Украйна успя да ратифицира Истанбулската конвенция, първият международен договор, който определя правно обвързващи стандарти за предотвратяване на насилието срещу жени.
 
"Да означава да": прогресивни закони в Испания и Словения
Словения и Испания ратифицираха Истанбулската конвенция (Испания през 2014 г., Словения през 2015 г.) и дори предефинираха престъпленията "изнасилване" и "сексуално насилие", за да възприемат концепцията "да" означава "да". Това значи, че ако човек не изрази ясно волята си да участва в сексуална активност, това трябва да се смята за "не". Следователно в новото законодателство не е залегнало непременно използване на сила като изискване за наказване на посегателство.
Според доклад на Европейското женско лоби (European Women’s Lobby) от 2020 г. Испания е подобрила превенцията и наказателното преследване на престъпления срещу жени след ратифицирането. Страната увеличи финансовата подкрепа за пострадалите жени и създаде кризисни центрове.
Съобразявайки се Истанбулската конвенция, Испания стана и първата страна в Европейския съюз, която през 2022 г. официално регистрира всички видове убийства на жени заради пола им. Въпреки това изкореняването на насилието срещу жени продължава да бъде предизвикателство в Испания, където миналата година 49 жени са били убити заради пола им.
Словения не е имала големи проблеми със спазването на Конвенцията. Страната имаше дясно правителство по времето, когато други десни правителства като Полша искаха да отменят конвенцията, но словенското правителство не видя необходимост да го направи. 
Според доклада за 2021 г. на експертната група ГРЕВИО (Grevio) на Съвета на Европа, която отговаря за мониторинга на прилагането на Конвенцията, Словения е постигнала напредък в създаването на правна, институционална и политическа рамка.
Въпреки това трябва да се обърне повече внимание на жените от уязвимите групи и подобряването на събирането на данни, а наказателно-правната система трябва да предприеме по-строги действия срещу всички форми на насилие срещу жени. 
Домашното насилие над жени се увеличи значително по време на пандемията от КОВИД-19. През 2020 г. има десет случая на убийства на жени. Според последните данни всяка пета жена в Словения е преживяла някаква форма на насилие.
 
Германия няма национален план за действие
Истанбулската конвенция влезе в сила в Германия на 1 февруари 2018 г. Въпреки това, за да може Конвенцията да бъде приложена съгласно насоките, хиляди места в приюти за жени не достигат. 
В последния доклад на ГРЕВИО за Германия през октомври 2022 г. се посочва, че досега е липсвал национален план за действие, въпреки че Конвенцията призовава за такъв. Приютите и консултативните центрове за жени са много неравномерно разпределени и има недостиг в селските райони. В по-големите градове често има дълги списъци с чакащи. Освен това експертите призоваха за оценъчен механизъм, който да анализира всички основани на пола убийства на жени и да идентифицира къде институциите трябва да реагират по уместен начин.
Експертите обаче приветстваха някои промени в германското наказателно право. Това включва например изричното криминализиране на злоупотребата, базирана на технологии, като киберпреследване или неразрешено фотографиране на интимни части на тялото.
 
Италия: Съпротива по теми, свързани с пола
През 2013 г. Италия стана петата страна, ратифицирала Истанбулската конвенция. Според доклада на ГРЕВИО от 2020 г. законите на Италия в много случаи са напредничави, но твърде често не се прилагат ефективно и еднакво в цялата страна. Освен това докладът засегна различни опасения относно равенството между половете, събирането на данни в съдилищата и по дела за попечителство, след като жени са станали жертви на домашно насилие.
Освен това в доклада се посочва, че страната трябва да "осигури адекватни финансови и човешки ресурси" за прилагане на съществуващите закони и политики. Политиките трябва да се координират и наблюдават "от националните, регионалните и местните власти". Експертите призовават също да се действа за създаване на основни и специализирани услуги за жени, жертви на насилие, които да са достъпни в цялата страна.
Докладът на ГРЕВИО отчита "съпротива по отношение на равенството между половете" в Италия. Това например се проявява както в училищата, така и в университетите чрез делегитимиране на джендър изследванията. Някои градове са цензурирали събития, които е трябвало да се провеждат в обществените библиотеки и са били насочени към повишаване на осведомеността по въпросите на пола.
 
Хърватия: Спорове около ратификацията
Подобно на други страни от Централна и Източна Европа, Истанбулската конвенция предизвика разделение в хърватското общество. Хърватия подписа споразумението на 22 януари 2013 г. и хърватският парламент - Саборът, в крайна сметка го ратифицира на 13 април 2018 г. Ратификацията обаче разклати управляващата десноцентристка партия Хърватски демократичен съюз.
Премиерът Андрей Пленкович се опита да уталожи критиките в партията и извън нея, като включи в закона формулировка, че конвенцията е в съответствие с конституцията на Република Хърватия и че не съдържа така наречената джендър идеология. Противниците, главно кръгове, близки до Католическата църква, посочиха, че с Истанбулската конвенция се злоупотребява, за да се въведе така наречената "джендър идеология", т. е. разделянето на социалния от биологичния пол в хърватското законодателство, образованието и медиите. Други посочиха, че науката също прави разлика между биологичен и социален пол.
Активисти за правата на жените смятат, че Истанбулската конвенция не се прилага адекватно в Хърватия. На "кръгла маса" в хърватския парламент през ноември миналата година те казаха, че системата е неадекватна, защото съдиите не са наясно какво е насилие, основано на пола. Те бяха особено критични към съдебните процедури, които налагат символични присъди за домашно насилие.
Друг проблем е, че на жените  им е трудно да докладват за партньор насилник, от страх, че няма да им повярват. Ако решат да съобщят, те често го правят години след случилото се, когато подадат молба за развод, и тогава често се сблъскват със съмнения дали изобщо е имало насилие. Психологическото насилие над жени също често не се признава.
Делегация на Експертната група на Съвета на Европа за действия срещу насилието срещу жени и домашното насилие ГРЕВИО направи посещение за оценка в Хърватия от 17 до 21 октомври 2022 г. и планира да публикува доклада си за оценка на Хърватия през 2023 г.
 
България: Настояваме за закони срещу домашното насилие без ратификация
През 2018 г. Конституционният съд на България прие решение, според което Истанбулската конвенция утвърждава правни понятия, свързани с понятието пол, несъвместими с основните принципи на българската конституция. В съответствие с това решение България не подкрепи двата проекта на решения на Съвета на ЕС за ратифициране от съюза на Истанбулската конвенция, с които Съветът иска одобрението на Европейския парламент, обясниха по-рано през февруари от българското Министерство на външните работи.
Българското правителство и гражданското общество работиха активно за предотвратяване на формите на насилие над жени и осигуряване на защита и подкрепа на жертвите, допълниха от МВнР. През декември българското Министерство на вътрешните работи съобщи, че между 1 януари и 31 октомври 2022 г. са издадени общо 3085 заповеди за защита по Закона за защита от домашното насилие. За тези 10 месеца жертви на домашно насилие са 2656 жени, 349 мъже и 873 деца. Насилието е било извършено от 2713 мъже и 283 жени.
През ноември българското Министерство на правосъдието представи законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие, предвиждащ създаване на национална информационна система и национален регистър на случаите на домашно насилие.
 
Босна и Херцеговина: Всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие
Босна и Херцеговина беше сред първите европейски държави, ратифицирали Истанбулската конвенция през 2013 г. Въпреки това, конвенцията не е напълно включена в правната рамка на страната, макар че някои части се съдържат в закона за юридическите лица.
Агенцията за равенство между половете на БиХ отговаря за прилагането на Конвенцията и за осигуряването на единна система за превенция и защита на жертвите на насилие, без значение в кой регион, кантон или община живеят жертвите. БиХ страда последиците от конституционното разделение на юрисдикцията на страната. Това води до различни практики, пораждащи неравнопоставеност в упражняването на правото на защита, но и в достъпа до помощ и подкрепа за жертвите.
Според доклад на Агенцията за равенство между половете на БиХ всяка четвърта жена в страната е жертва на домашно насилие. Все по-често поведение, съпроводено от насилие, завършва с убийство на жени заради пола им, без да бъде законово признато като такова. Като цяло всяка втора жена на възраст над 15 години е преживяла някаква форма на физическо, психологическо или сексуално насилие.