Националният археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН) отчита, че през 2022 г. проектите, по-които се работи с най-голям капацитет, са свързани с теренните разкопки. Това се посочва в излезлия годишен отчет на НАИМ при БАН за изтеклата година. Той е приет на съвместно заседание на Научния съвет и Общото събрание на учените в НАИМ-БАН , отбелязват от научната институция.
В отчета е представена дейността и резултатите на всички звена на НАИМ-БАН, международното научно сътрудничество, подготовката на специалистите, анализ на финансовото състояние, представена е издателската и информационната дейност. Представени са и индивидуалните отчети за научно-изследователската и музейната дейност на учените и специалистите, както и списък с публикациите и цитатите им.
Учените отбелязват, че през изминалата година се наблюдава съществена разлика по отношение количеството и качеството на спасителните проучвания. Броят на проучваните обекти е значително по-малък, което е и резултат от инвестиционните намерения и политическата обстановка в страната. Респективно това се отразява и в намаляване броя на научните ръководители. През 2022 г. са осъществени спасителни разкопки на 32 археологически обекта, три теренни издирвания и 13 наблюдения по спасителни инфраструктурни проекти на института. По-голямата част от научните ръководители – 24, са от НАИМ (учени на трудов договор). Някои от тях са били ръководители на два и повече обекти. През 2022 г. най-голям е броят на проучванията по договори с Национална компания железопътна инфраструктура (проучвания на 11 обекта и девет наблюдения). Вторият по значимост, като количество дейности, по който са извършвани проучвания през отчетната година, са договорите свързани с газопреносната инфраструктура на “Булгартрансгаз” ЕАД (проучвания на 10 обекта, едно теренно издирване и две наблюдения). Малко по-малко са проучванията по договори с Агенцията “Пътна инфраструктура” (АПИ), но пък при тях има обекти с големи площи, включващи различни хронологически периоди, отбелязват от НАИМ-БАН. По тях са направени археологически разкопки на девет обекта по три основни проекта на АПИ – АМ „Хемус“, скоростния път Видин – Монтана и скоростния път Мездра – Ботевград. Във връзка с проучвания на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) са извършени разкопки на два обекта, две наблюдения и две теренни издирвания. Спасителни проучвания са извършени и във връзка със строежи в отделни общини и фирми.
За редовни археологически проучвания на учените от НАИМ по проекти на Министерството на културата са издадени 40 разрешения за разкопки на 29 обекта, пет геофизични и недеструктивни изследвания и шест теренни издирвания. Много от учените провеждат и редовни разкопки на обекти, чието финансиране е осигурено от местните власти или по международни и други проекти.
Голямото количество теренна работа, както по спасителни, така и по редовни разкопки, изисква по-голяма публикационна дейност свързана с издаването на повече студии и монографии с контексти, материали и пространствен анализ на проучваните обекти, отбелязват от ръководството на НАИМ-БАН.
През 2022 г., за съжаление, отново за поредна година проектите, по-които се работи с най-голям капацитет, бяха свързани с теренните разкопки. Това е обяснимо с факта, че голяма част от тях не търпят отлагане във времето. Тази дейност е обвързана с инвестиционните намерения на големите национални инфраструктурни проекти. Осъществяването на тези проучвания обаче изисква съсредоточаването на човешки ресурс, взет от научния колектив на НАИМ, което безспорно рефлектира негативно върху други дейности на учените, отчитат още учените.
Най-значимо научно постижение на НАИМ-БАН за 2022 г. е монографията на Людмил Вагалински “Хераклея Синтика. История чрез археология”. Двата тома на книгата представят цялостна история на древния град в м. Рупите край Петрич за около 1000 години (ІV в. пр. Хр. – V/VІ в. сл. Хр.). Основа на изследването са резултати от археологическо интердисциплинарно проучване в периода 2007-2021 г., ръководено от автора. Най-значимо научно-приложно постижение е временната изложба “Доспехите на тракийските воини”. Учените от звеното работят по различни изследователски теми свързани с техните научни интереси. От проектите, по които са извършени дейности се отбелязват проектите по Фонд научни изследвания, в които НАИМ-БАН е базова организация. За отчетната година действащите проекти са шест. Освен “Доспехите на тракийските войни”, такива са и “Суровини и стоки през архаичната епоха: Археологически и археометрични изследвания на презморската търговия на Аполония Понтика и йонийска Гърция”, втория етап на “Дендрохронология – създаване на хилядолетни скали за датиране на материалното културно наследство на Балканите” и отново втория етап на “Българско културно наследство – методология за изследване на органични материали”.
През изминалата година се е увеличил броят участия на учени и специалисти от НАИМ в научни конгреси и конференции. Те отчитат, че част от тях са осъществени online. Участвали са на общо 75 национални и международни научни форума, като 45 от всички форуми са международни или чуждестранни, повечето правени в различни страни по света, сред които Великобритания, Германия, Франция, Италия, Полша, Чехия, Унгария, Укройна, Австрия и др. През 2022 г. НАИМ е организатор на една международна конференция и един национален форум с международно участие.
НАИМ е организатор на осем изложби през 2022 г., от които четири са в института, други три са представени в Националния исторически музей и в Регионалните исторически музеи в Ямбол и Русе. Осмата изложба е експонирана в Националния исторически музей в Букурещ. Музеят участва и в две международни изложби със свои експонати - “Конните номади в Европа” в замъка Шалабург, Долна Австрия и “Залезът на Римската империя” в Рейнския държавен музей в град Трир, Германия.  Работи се и по няколко нови изложби, както в НАИМ и страната, така и в чужбина, които ще бъдат открити през 2023 г. като едни от най-значимите са “105 години Требенище” в НАИМ – БАН и “Сребърна Тракия” в Национален исторически музей Скопие.
През отчетната година на специализации в чужбина и по различни мобилности са били седем учени. За най-значим международно финансиран проект на НАИМ – БАН е определен Българо-френския научно изследователски проект “Аполония – некропол и територия”, в който партньори са НАИМ-БАН и Музея Лувър. Научен ръководител е доц. д-р Кръстина Панайотовa. 
За изминалата година 13 учени от НАИМ са водили 18 лекционни и седем специализирани курса с общ хорариум от 1135 часа в различни бакалавърски и магистърски програми на осем университета - Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”, Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, Югозападния университет "Неофит Рилски”, Националната художествена академия и др. Двама учени са научни ръководители на дипломни работа на студенти от СУ “Св. Климент Охридски” и ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, а други двама са ръководители на четирима специализанти в НАИМ, като едната е от Гърция по програма “Еразъм+”.
Към 31 декември 2022 г. редовните докторанти на НАИМ са осем, а на самостоятелна подготовка - двама. Седем от докторантите през есента и зимата на 2022 г. бяха отчислени с право на защита от Научния съвет, а на един е гласувана една година удължение без право на стипендия. През 2022 г. има четирима успешно защитил докторската си дисертация докторанти на НАИМ. 
За съжаление и тази година, не може да се констатира положителна тенденция в публикационната ни работа, която отразява до голяма степен нашата научна дейност, отбелязват още от НАИМ-БАН. През отчетната година, броят на публикациите, на които автори са учени от института не само не се е увеличил, но и значително е намалял. Не може да се посочи, че и статиите в издания с импакт фактор или импакт ранг, и не на последно място, и цитиранията на наши публикации в реферирани и индексирани източници са се е увеличили значително, посочват от научната институция. Положителна констатация, според тях, е запазването на един относително стабилен общ брой цитирания на техни публикации. Положително е, че продължават поканите към наши учени за изготвяне на анонимни рецензии на статии, подадени за печат в списания като Archaeologia Lituana, Documenta Praehistorica, Journal of Mosaic Research, но тази година те са по-малко, отчитат още от НАИМ-БАН.
Предвид, че натрупаният емпиричен материал последното десетилетие значително се увеличи, очакванията са това да доведе и до увеличаване броя на аналитичните и синтетични изследвания, които би било хубаво да бъдат публикувани ако не в реферирани, то в международно разпознаваеми научни издания, посочват още от организацията. И тази година публикациите в периодичното издание “Археологически открития и разкопки” (АОР), са много малко под средата, каквато беше ситуацията и през 2021 г., отбелязват още от НАИМ-БАН Вписани в системата Sonix са общо 289 отпечатани научни публикации, от които осем монографии. От всички тях, само 34публикации са в издания, индексирани в WoS, Scopus, ERIH+. Броят на цитираните публикации за отчетния период е 724, които са посочени в 1076 цитиращи източника. От всички цитирания 194 са в индексирани и реферирани издания в WoS, Scopus, като цитираните публикации там са 108. Други 380 цитирания са в международни издания, които цитират 279 източника. Както броят на публикациите, така и броят на цитатите в реферирани издания не бележи, очакващата се положителна тенденция, отчитат още от НАИМ-БАН. Определено се наблюдава увеличаване на общата бройка на цитиранията, но същевременно публикуването на наши резултати и аналитични изследвания изостава, посочват от института.