Цъфтежът на фитопланктон - микроскопични водорасли, плаващи по повърхността на океана, заема все по-големи площи и се среща все по-често по световните крайбрежия, съобщава Ройтерс.
Според ново изследване на сп. „Нейчър“ това явление носи ползи за риболова, но същевременно е потенциално вредно. Между 2003 и 2020 г. цъфтежът на фитопланктона по крайбрежията в света се увеличава с около 13%, като обхваща допълнителни 4 милиона квадратни километра от световния океан, сочи проучването. Освен това цъфтежът е и по-чест – наблюдават се с 59% повече случаи за същия период.
Въпреки че морските животни като риби и китове се хранят с фитопланктон, той може да се окаже токсичен в големи количества, като води до образуване на „мъртви зони“, внасящи хаос в хранителната верига и рибарството. Цъфтеж на водорасли през 2016 г. край Чили например струва на фермите за сьомга 800 млн. долара.
„Цъфтежът на фитопланктона може да бъде наистина полезен“, казва изследователят и съавтор в проучването Дон Андерсън, който ръководи Националната служба на САЩ за вредни цъфтежи на водорасли към Океанографския институт „Удс хоул“. „Много от продуктивните риболовни стопанства в света дължат успеха си на цъфтежа. Важно е обаче да установим защо цъфтежът се променя“, казва той.
Учените използват сателитни наблюдения, за да търсят цъфтежи, като програмират системите си да разпознават на цвета на водораслите. Въпреки това уредите не са могли да направят разлика между доброкачествени и вредни цъфтежи.
Докато в някои региони като този на Калифорнийското течение се наблюдаваха по-слаби цъфтежи през последните две години, явлението се засилва в северната част на Мексиканския залив и в Източнокитайско и Южнокитайско морета.
Причината за увеличаването на цъфтежа на фитопланктона е различна в зависимост от региона, твърдят учените. В някои случаи по-топлата морска повърхност и повишената температура на морската вода изглежда стоят в основата на бума. Промени в климата могат също така да объркат океанската циркулация, като повлияят на смесването между океанските слоеве и на начина, по който хранителните вещества се движат в океана.
Човешкото развитие също играе роля. Оттичането на торове от земеделието увеличава насищането на океана с хранителни вещества, което води до цъфтеж. Изследователите също така установиха, че развитието на селското стопанство в райони като Финландия, Китай и Виетнам води до увеличен цъфтеж.
 „Освен торовете и селското стопанство бих се заинтересувала и от връзките между увеличаването на населението в крайбрежните райони и засилването на цъфтежа“, казва Нандита Басу от Канадската изследователска катедра по глобална устойчивост на водите и екохидрология, която не е свързана с проучването. „Това би било от особено значение за някои страни в Южното полукълбо, където голяма част от битовите отпадъци не се преработват“, добави тя.