Учените смятат, че са открили най-ранните насекоми, покрити с цветен прашец, които датират отпреди около 280 милиона години, предаде ДПА.
Палеонтолози в Русия са открили фосилни останки от древни насекоми, подобни на щипалки, в древна лагуна край село Чекарда, на около 1600 км от Москва.
Тези насекоми, които произхождат от палеозойската ера преди около 542-250 милиона години, са покрити с прашец от нецъфтящи растения, произвеждащи семена.
Това е станало много преди цъфтящите растения да станат по-разпространени преди 100 до 50 милиона години.
Учените твърдят, че откритията им, публикувани в списание „Байолъджи летърс“, предхождат най-ранните известни насекоми, покрити с цветен прашец, със 120 милиона години.
Те също така смятат, че поведението на тези насекоми може да се разглежда като предшественик на опрашването.
Д-р Александър Храмов, старши изследовател в Палеонтологичния институт към Руската академия на науките в Москва, каза: „Нашето откритие хвърля светлина върху ранната еволюция на опрашването от насекоми. То предоставя преки, очевидни доказателства за опрашване, извършвано от палеозойски насекоми“.
Д-р Храмов и колегите му откриват неголям брой изчезнали насекоми от вида със запазен прашец по главите, гръдните кости, краката и коремчето им. Според него подобни вкаменелости се откриват рядко.
„За да открият тези насекоми, палеонтолозите като мен разцепват скалата с чук. Насекомоносните скали на Чекарда са се отложили на дъното на древна лагуна преди около 280 милиона години, в началото на пермския период (последния период от палеозойската ера). Това е било време, когато не са съществували кехлибари със запечатани в тях насекоми“, обясни д-р Храмов.
„Беше наистина неочаквано да открием, че цветният прашец може да се запази върху повърхността на тялото на палеозойски насекоми, вкаменени в скалите“, каза той.
Изследователите казват, че съдейки по състава на прашеца, древните насекоми винаги са посещавали само тесен кръг растения-гостоприемници.
Макар неотдавнашните фосилни открития да показват, че насекомите опрашители и растенията гостоприемници може да са се развили съвместно - много преди появата на цъфтящите растения, експертите уточниха, че не може да се каже със сигурност дали новооткритите насекоми са били само консуматори на прашец или са допринасяли и за опрашването.
"Те са имали крилца, така че са могли да разпръскват прашеца по-ефективно. Не можем обаче да се върнем с машина на времето, за да наблюдаваме дали тези насекоми са извършвали опрашване или не. Дори и да са опрашвали редовно древните растения, няма как да го докажем със сигурност с помощта на палеонтологията“, каза Храмов.
Ученият внася и нотка на съмнение: „Кой знае, може би те просто са поглъщали прашец и растенията не са имали полза от това? Можем само да кажем със сигурност, е, че тези насекоми са посещавали доста тесен кръг растения и са пренасяли прашеца им в големи количества - така че не виждам защо да не са били и опрашители“.