Няколко дни след отбелязването в Румъния на Деня на освобождаването на ромите от робство (20 февруари) и точно преди започващата днес Конференция на европейските роми в град Сибиу лидерът на ромската общност в страната заяви, че планира да заведе дело срещу Румънската православна църква заради липсата на "публично извинение" за ролята й в робството на ромите. 
Дорин Чоаба, самоназоваващ се "крал" на ромите в Румъния, иска да даде на съд Румънската православна църква, което предстои да бъде съобщено официално по време на тридневната Конференция на европейските роми, която започва на 1 март, пише в. "Адевърул".
Чоаба заяви, че ще поиска в съда Румънската православна църква да признае ролята си в годините на робство на ромите.
Той твърди, че процесът ще бъде "международен", защото Църквата трябва да отговаря за периода, в който е допринесла за робството на ромите в Румъния.
"Смятаме, че трябва да се осветли малко тази ситуация. От 167 години, откакто ромите са освободени от робство, Православната църква не е направила нищо и никога не е поискала извинение публично и постоянно прикрива тази тема. Ще кажем на конференцията и защо. Поискахме това публично и чрез различни проекти, защото имаше серия проекти с швейцарски средства, които те отхвърлиха, защото не искаха да предоставят документи", заяви Дорин Чоаба.
Той призова Румънската православна църква публично да поиска извинение от ромите.
"Дойде време да признаят публично факта, че са държали в робство ромската общност (...) Те не са признали, че са причинили много злини на народа (ни). Дори извинения не са поискали публично", подчерта ромският "крал", цитиран от телевизия Антена 3.
Чоаба напомни, че "Папата направи подобен жест по време на посещението си в Румъния и поиска извинение от името на Католическата църква". 
Изявленията на Дорин Чоаба бяха направени преди Конференцията на европейските роми, която започва на 1 март в румънския град Сибиу.
През 2013 г. Дорин Чоаба, като най-голям син съгласно традицията, пое титлата ромски "крал" от покойния си баща Флорин Чоаба. Той представлява близо 3 милиона граждани от ромската общност в страната, посочва телевизия Б1 ТВ.
Румъния отбелязва на 20 февруари Деня на освобождаването на ромите от робство. На тази дата през 1856 г. е приет закон във Влашкото княжество, който отменя робството. По този начин около 250 000 души ромско население получават статут на свободни хора. Само няколко месеца по-рано и Молдовското княжество издава подобен закон, разказва държавната телевизия ТеВеРе. Решението за официалното отбелязване на този ден е взето през март 2011 г.
В тазгодишната си реч по този повод президентът Клаус Йоханис напомни, че "Денят на освобождаването на ромите от робство е повод да бъде почетена паметта на онези, които са страдали за свободата и човешкото достойнство" и отбеляза, че това е момент, в който трябва да се помисли повече за важността на спазването на основните човешки права, за осъждането на расизма, на ксенофобията и омразата. "Същевременно това е повод да поемем отговорността на румънските власти за Холокоста на ромите в онези мрачни за човечеството дни, но и да потвърдим ангажимента си никога повече да не позволяваме подобно нещо", каза Йоханис.
Държавният глава отбеляза, че освобождаването на ромите от робство през 19-ти век не е довеело до премахване на дискриминацията, нито до преодоляване на предразсъдъците. "Вместо да доведе до икономическа, социална и политическа еманципация на ромите, 20-ти век остава в историята с престъпленията на (профашисткия) режим на правителството Антонеску и хилядите жертви на депортациите, расизма и омразата", напомня Йоханис.
Той отбелязва, че европейският път на Румъния след Революцията от 1989 г. се разграничава ясно от "политиката на комунистическия режим, която целеше постоянно да заличи съществуването и културната идентичност на ромското малцинство".
"Днес Румъния е пример за междуетнически отношения, основани на зачитане на културната и езиковата идентичност на всяко малцинство, в които междуинституционалната комуникация работи за общото благо. Голямото ромско малцинство има ценен принос към този диалог, още повече че ромите участват в изграждането на общото бъдеще на нашата нация, основано на солидарността", подчертава още Йоханис.
В материал от 2018 г. Радио Франс Ентернасионал отбелязва, че още през лятото на 1848 г. революционното правителство на Влашкото княжество гласува за освобождаване от робство на ромите, притежавани от болярите. Този акт е следствие от принципите за свобода, братство и равенство, промотирани от румънските революционни лидери, които са вдъхновени от Френска революция.
За съжаление, мярката за освобождаване на ромите от робство решава само частично проблема на тази общност, отбелязва изданието, като напомня, че под натиска на йерарсите на Румънската православна църква, която е притежавала голям брой ромски роби, свързаните с църквата реформи били извадени от дневния ред на революционните лидери. Заради това ромските роби на църквата били освободени едва осем години по-късно - през 1856 г.
Първият исторически документ, в които ромите са отбелязани като собственост, датира от октомври 1385 г., напомня румънското издание на Радио Свободна Европа, като отбелязва, че редица владетели са "дарявали" ромски семейства на различни манастири. Историческите източници отбелязват също, че ромите, дарени като роби на манастирите, са се увеличавали във времето. И ако през 1388 г. владетелят Мирча Стари е дарил 300 ромски семейства на манастира Козия (в Южна Румъния), 400 години по-късно същият манастир е владеел 2000 семейства. 
В. "Евениментул зилей" отбелязва, че в изявление от 2016 г. по повод 160-тата годишнина от освобождаването на ромите от робство патриархът на Румънската православна църква Даниил напомня, че ромската общност представлява една от най-големите етнически общности в Румъния (около 3 процента от населението според преброяването от 2011 г.), и че "установяването на ромите във Влашкото княжество и юридическият им статут в продължение на над пет века са теми, представяни често повърхностно или тенденциозно".
Църквата посочва, че "макар да са запазени малко документи от тази епоха, на базата на лингвистични изследвания през 18-ти век е установена с точност принадлежността на ромите към индийския народ и това, че езикът им е дериват на стария санскрит".
В изявленията си преди международната конференция румънският ромски "крал" Дорин Чоаба съобщи още, че днес ще бъдат поставени и основите на първия Международен музей на ромите, който ще се намира в град Сибиу. 
Претенциите на ромския лидер обаче не се ограничават само до Румъния, става ясно от публикации в местните медии. Дорин Чоаба очаква също Индия да признае официално ромите като етническо малцинство от диаспората. 
"Сибиу става столица на ромите за три дни", пише по повод международната конференция изданието "Турнул Сфатулуй". Във връзка със събитието изданието публикува интервю с Дорин Чоаба, в което той казва, че иска по-близка връзка с Европейския съюз и че възнамерява да поиска от ЕС по-ефективно харчене на парите, предназначени за ромското малцинство.
Същевременно Чоаба твърди, че ще поднови исканията към ръководството на Индия да признае ромската общност като принадлежаща към индийския народ, "така че да има кой да ни представлява на международно ниво".
Румънските роми също така са недоволни от резултатите от преброяването в края на миналата година. Асоциацията Партия на ромите "Про-Европа" заяви през декември, че иска да даде на съд Национални статистически институт, обвинявайки го в некоректно преброяване на ромското население. Според неокончателни данни на института 569 500 румънци са се обявили за роми, тоест с около 52 000 души по-малко от предишното преброяване през 2011 г., посочва телевизия Диджи 24.
Според лидера на асоциацията Николае Паун "неточните данни" от преброяването са резултат от факта, че много от преброителите са отказвали да отидат в ромските общности, въпреки готовността на организацията да окаже помощ при преброяването. По думите на ромския лидер, който се позовава на паралелно преброяване на неговата асоциация, над 300 000 роми не са били преброени в миналогодишното преброяване.