Средно по 15 лева на година отделят българските домакинства за вестници и списания. Това показва изследването „Икономически принос на медиите за периода 2008-2021 г.“, което бе представено днес в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).
Според проучването, домакинствата на територията на Столична община харчат близо два пъти повече за вестници и списания в сравнение с данните за цялата страна. За година разходът за тях е средно по 29 лв. Сумата, която домакинствата в България заделят за радио и телевизионни такси на годишна база, е 87 лв. Данните за София са за среден годишен разход в размер на 97 лв.
Медийният сектор е с изключително висока икономическа значимост, коментира д-р Диана Андреева от Обсерваторията по икономика на културата, която представи изследването в УНСС. По думите й, в изследвания период се забелязва възходяща тенденция при радиото, телевизията, новите медии и информационните агенции и обратна тенденция при печатните медии.
Д-р Диана Андреева каза, че в посочения период се наблюдава двуцифрен спад в подпазара на печатните медии, като изключения от общата тенденция правят индикаторите за броя на организациите и добавената стойност по факторни разходи, където има малко постъпково увеличение при списанията. „Това е абсолютно нормално при промяната на бизнесмоделите, които наблюдаваме и все повече преминаване в рамките на една онлайн среда“, каза тя.
В сектора на радиото, телевизията и новите медии има два основни двигателя, посочи д-р Андреева. Това са телевизионният пазар и новите медии, които са притегателен център, в това число и по отношение на преките чуждестранни инвестиции. „Трябва да кажем, че ние работим с непубликувани данни в рамките на структурната бизнес статистика на Националния статистически институт, които са агрегирани. Тоест, не можем да достигнем до единица. Не можем да кажем кой е отзад по отношение на конкретен финансов поток, в това число на външни инвестиции на страната“, разказа д-р Андреева.
По думите й, за целия период от 2008 до 2021 г. се отбелязва близо три пъти ръст на оборота в сектора на радиото, телевизията и новите медии. Голяма част от него обаче е концентриран на територията на Столичната община.
Според данните от изследването, за 2021 г. средната годишна брутна работна заплата в печатните медии е 17 946 лв. В радиото, телевизията и новите медии сумата достига до 32 471 лв.
В рамките на проучването попадат и информационните агенции. Когато говорим за код на икономическите дейности, тук трябва да кажем, че има значение как се регистрират, особено сайтовете, каза д-р Диана Андреева. „Става въпрос за онлайн медиите – дали са като информационни агенции, по този код, или дали са по някой от другите кодове, които измерват медийната среда“, посочи тя.
Близо 170 процента ръст в добавената стойност отчитат информационните агенции в периода от 2008 до 2021 г. Броят на организациите е най-любопитното число в рамките на извадката, коментира д-р Андреева. В разглеждания период той се е увеличил със 110 процента, като през 2021 г. е 105. Заетите в този сектор през последната разглеждана година са 401, а средната годишна брутна заплата – 25 852 лв.
Пред БТА д-р Диана Андреева коментира, че е необходима прецизност по отношение на отчитането на всяка една организация по икономически код на дейност. В най-голяма степен културните и творчески индустрии страдат от факта, че се отчитат по четвърти код, регионалното ниво – по втори код, което предпоставя да не можем да влезем на нивото на всяка индустрия в голяма дълбочина, каза тя и допълни, че през последните 14 години се забелязва устойчивост и бързи нива на растеж за целия сектор.
„Нашите препоръки са за по-голямото детайлизиране на обхвата, за да се обхванат възникващите нови пазари, които ние виждаме, че ги има. Например, платформите в чист вид са необхванати. Има преливане и много трудно може да се реши едно издание къде е точно – социална медия, вестникът като медия го има и онлайн. Регистрацията на голяма част от културните дейности и оператори не само в медиите трябва да се прави изключително внимателно с критерии, които да са точни, за да могат наистина да обхващат реално работещите и създаващите в определен сектор или подсектор културен продукт“, каза пред БТА доц. Биляна Томова от Обсерваторията по икономика на културата.
На събитието тя съобщи, че през месец юни предстои да бъде създадена Европейска обсерватория по икономика на културата. 
Диалог за икономическия принос на културните и творчески индустрии трябва да има, каза по време на събитието Марина Василева, заместник-министър на културата. Според нея тези индустрии са „изключително мощен инструмент за цялото икономическо развитие на страната ни“.
„Културните институции се разглеждат като разходни институции - които правят разходи, но приносът не се вижда или не се обяснява достатъчно. А то съвсем не е така“, коментира ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров. По думите му, титлата на ЮНЕСКО „Медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие“, която бе връчена на катедра „Медии и обществени комуникации“ в университета през месец октомври 2022 г., предпоставя създаването на лаборатории по културни политики. Представянето на изследването е второто събитие, с което катедра „Медии и обществени комуникации“ в УНСС отбелязва своята 15-годишнина, обясни нейният ръководител доц. д-р Стела Ангова.