Над 90 на сто от аптеките в страната са свързани със системата за верификация на лекарствата, но не всички я ползват. Това каза Илиана Паунова, директор на Българската организация за верификация на лекарствата по време на форум, посветен на фармацевтичната индустрия. По думите ѝ само 75 на сто от тях ползват системата за верификация, като те верифицират близо 50 на сто от лекарствата. Системата за верификация на лекарствата работи вече четири година, каза още Паунова и припомни, че тя е публично-частно партньорство, тъй като се финансира изцяло от производителите на лекарства, а работи в публичен интерес и се ползва от компетентните органи. 
Кодът, който е на всяка опаковка на лекарствата по лекарско предписания, съдържа партиден номер, срок на годност и уникален сериен номер, който прави конкретната опаковка уникална, обясни Паунова. Този код би могъл да се ползва във всички е-системи за лекарствени продукти. Системата за верификация проследява медикамента по пътя му от производителя до пациента, както и нарушаването на веригата по пътя. Паунова изрази очакванията си аптеките да започнат да използват на сто процента системата за верификация, за да може да се проследи пътя на лекарството и да се осъществява необходимият контрол. По думите ѝ системата за верификация може да бъде един от крайъгълните камъни в дигитализацията на лекарствоснабдяването.
Проф. Иво Петров, медицински директор на „Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център“ посочи, че дигиталната трансформация в здравеопазването вече е факт в световен и в европейски мащаб, а България продължава да изостава. Той посочи като пример Естония, където е обърнато внимание на всички сегменти в системата - електронно пациентско досие, национална база данни на медицинските практики, регистър на лекарските грешки, електронна платфоми за обучение и ре-сертификация на медицинския персонал, електронна платформи за консултиране с лекар, включително и електронна платформа за спешна помощ, която показва къде се намира най-близкият дефибрилатор.
Участниците във форума се обединиха около идеята за нужда от ясна законодателна рамка, централизация на данни като възможност за взимане на правилни решения в името на пациенти, както и осигуряване на качествена медицинска услуга. Според тях е нужно да се обърне сериозно внимание на оценката на здравните технологии, на проследяването на ефекта от терапиите, както и на създаването на работещи скринингови програми.