За профилактика, ранна диагностика, приемственост и издигането на здравеопазването като национален приоритет се обединиха днес в столицата участниците в политическа дискусия по темата за детското здравеопазване, организирана от Българската педиатрична асоциация, Националната гражданска инициатива „За истинска детска болница“ и Националната мрежа за децата.
В дискусията, модерирана от Ирина Недева, журналист в Българското национално радио и председател на Асоциацията на европейските журналисти в България, участваха д-р Александър Симидчиев и доц. Васил Пандов от коалиция ППДБ, Деница Сачева и проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ, проф. Георги Михайлов от БСП. Те обсъдиха въпросите, свързани със стратегията за детско здраве – какво трябва да предприемат институциите; кадровата политика в българското здравеопазване за деца; профилактиката и скрининговите програми като начин да бъдат предотвратени здравни проблеми и да бъдат намалени разходите за болнична помощ; националната детска болница.
Форумът бе открит от Мария Брестничка от Националната мрежа за децата, която постави въпроса, че огромната част от бюджета за здравеопазване трябва да отива не за болнично лечение, а за профилактика и за обществено здраве. "Без детско здравеопазване не можем да имаме разговор за демография, пазар на труда, всяка една сфера", коментира Брестничка.
Деница Сачева посочи, че основната цел в детското здравеопазване трябва да бъде намаляване на детската смъртност, тъй като по думите ѝ в момента показателите не са добри, а това е индикатор за цялостното развитие на държавата. "От опита, който имам, искам да видя по-сериозна интеграция между отделните системи – здравеопазване, образование, социална политика. Като детето трябва да бъде центърът на тази интеграция", заяви Сачева. На въпроса как да стане това, тя отговори, че трябва да има последователност на усилията, а не "движение една стъпка напред, две назад", както и много по-голям фокус върху политиките, свързани с профилактика и скрининга. Според Сачева във фокуса на Министерството на здравеопазването трябва да бъде общественото здраве, а не лечебното здравеопазване. Системата на общественото здравеопазване обаче изисква сериозен политически консенсус, отбеляза Сачева.
Проф. Симидчиев отбеляза, че в стратегията за детското здравеопазване трябва за бъдат заложени ясни индикатори, заедно с референции за ясни източници, откъде могат да бъдат проверявани тези критерии. Трябва да е ясно как работи системата като цяло и интеграцията ѝ с останалите. Важен въпрос е какъв е ресурсът, който отделяме за детско здравеопазване, както и как се използва той. Симидчиев каза, че трябва да бъдат изграждани устойчиви колективи, които да съдържат различните гледни точки в обществото, за да може, когато се вземат решения в здравеопазването, да не се пропуска гледната точка на важна група в обществото. "Много важно е да не се делим на институции и гражданско общество, а да работим в партньорство", допълни той.
Проф. Георги Михайлов от БСП каза, че най-дълго в своя професионален живот е бил педиатър като първа специалност от трите, които има. Като детски лекар той каза, че детското и майчиното здравеопазване трябва да са приоритет, който да се финансира директно от Министерството на здравеопазването, а не от Националната здравна каса, защото министерството има приоритетни задачи. Според него има начален консенсус във всички политически сили, че финансирането на системата на здравеопазването не може да бъде "пътечно финансиране".  Той каза, че дори ГЕРБ в лицето на някогашния министър на здравеопазването Кирил Ананиев е казала преди години, че при създаването на Националната детска болница, финансирането ѝ няма да бъде на принципа на клиничните пътеки. Михайлов обърна внимание и на показателя "болестност" при децата, който сега се пренебрегва. Той каза още, че критериите на НЗОК не изпълняват критериите за качество за комплектност, а лечението на децата най-много изисква това, тъй като детският организъм е уникално интегративен, което налага особено внимание към него.
Проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ каза, че България трябва да се стреми да постигне нива на показателите смъртност и заболеваемост като средните в ЕС. У нас те са намалели за последните години, но детската смъртност продължава да е висока, подчерта Ангелов. По думите му е нужно засилване на здравното образование, като в своята програма от партията са записали, че предлагат допълнителни 60 часа здравно образование, като основната цел е идните поколения да са много по-добре подготвени. Целта е да има здрави деца, мотивирани да мислят за здравословен начин на живот, те да бъдат отговорни и мотивирани родители, които ще възпитават децата си в здравословен начин на живот. Друг акцент, който Ангелов постави, е ранният скрининг, ранната диагностика на основните заболяване – артериална хипертония, захарен диабет, борба със зависимости - наркотици, алкохол, електронни устройства. Това са генералните цели на една стратегия в здравеопазването, които могат да бъдат изведени като акценти в нея.
Доц. Васил Пандов от коалиция ППДБ каза по време на дискусията, че държавата и органите, които отговарят за здравеопазване в държавата дълго време не са си свършили работата, особено когато неправителствени организации събират пари за лечение на деца с тежки заболявания, което държавата трябва да осигури. Според Пандов липсата на политическа воля, както и на приемственост пречи при намирането на решения за лечението на тези деца. Той даде пример с Фонда за лечение в чужбина, който премина през годините от едно ръководство в друго, което не е повишило неговата ефективност. Пандов е на мнение, че това дали дадена дейност ще е към МЗ или НЗОК, не повишава качеството като измерител на тази дейност. Той е категоричен, че трябва да има конкретни измерители - финансови, кадрови, структурата на лечебните заведения, общественото здраве и интегрираните здравни и социални услуги. Според Пандов тези пет елемента, когато бъдат поставени в една стратегия, ще осигурят голям напредък. Той добави още, че липсва действителен диалог между различни институции като министерствата на здравеопазването, на образованието, на труда, които интегрират стратегиите си в работни групи ,но всеки тегли към себе си и накрая няма добър резултат.