Българските пациенти имат достъп до една трета от нови терапии, разрешени в Европа, казаха експерти
Клиничните изпитвания, които сега се извършват в света, са над седем хиляди в различни медицински области, като основният фокус е онкологията, основно в таргетните терапии, посочи още Денев. По думите му в следващите пет години се очаква пациентите да имат достъп до нови терапии, насочени към централна нервна система, онкология, множествена склероза, болест на Алцхаймер. Новите терапии ще изискват и нов вид логистично сътрудничество между държавата и фармацевтичната индустрия, каза още той.
Ако нямаме нов бюджет, се очаква отстъпките, които фармацевтичните компании предоставят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК0, да надхвърлят 600 млн. лв. което означава, че моделът за възстановяване на разходи на Касата няма да издържи, допълни Денев. Според него около 21 на сто от бюджета на НЗОК е от отстъпки и компенсации, направени от страна на фармацевтичните компании.
Ще трябва да се намерят политически сили с воля, за да се промени частта за здравеопазване от брутния вътрешен продукт, каза д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз. По думите му разходите за здравеопазване са инвестиции, а не икономия и трябва да се убедят политиците в тази теза, добави той. Друг проблем в страната се очертава „огромната пропаст между млади и възрастни лекари“, добави д-р Маджаров и посочи, че се изискват решения, за да се справят със застрашаващата кадрова криза през следващите пет-десет години.
Все още липсва оценка на въздействието на различните лекарствени терапии, каза доц. Антон Тонев, председател на Комисията по здравеопазване в 48 -то Народно събрание. По думите му в политическата ситуация, в която сме в момента, лесно се дават обещания, но след това не винаги лесно могат да бъдат изпълнени. Доц. Тонев призова участниците в дискусията да дават предложения, да се обсъждат, с цел адаптация на здравната ни система, за да има по-добри резултати.


Следете новините ни и в GoogleNews