При отваряне на съответните процедури за набиране на проектни предложения ще бъдат поставени допълнителни изисквания по отношение на крайните срокове на взимане на решения от страна на възложителите бенефициенти за избор на изпълнител. Това заяви в интервю за БТА заместник-министърът на околната среда и водите Ренета Колева относно изпълнението на новата програма „Околна среда“ (ПОС) за периода 2021-2027 г.
„Предходната оперативна програма показа, че част от бенефициентите обявяват обществените поръчки година, дори година и половина след сключения договор за безвъзмездна финансова помощ. Това от своя страна крие големи рискове от загуба на средства“, коментира тя.
Колева уточни, че се цели съкращаване на сроковете за започване на реалните дейности по проектите. Тя каза, че все още няма отворени процедури. През тази година се планира да бъдат отворени и петте приоритетни процедури – „Води“, „Отпадъци“, „Биологично разнообразие“, „Риск от изменение на климата“ и „Въздух“, посочи зам.-министърът. Новата ПОС предоставя над 1,8 млрд. евро за инвестиции в България, подчерта тя.
Колева увери, че Министерството на околната среда и водите (МОСВ) ще продължи усилената работа по 15-те наказателни процедури. Смятаме, че имаме устойчиви тенденции за справяне с натрупаните проблеми, каза Колева. Ключови са дейностите за управление на отпадъците и подобряване качеството на въздуха. През тази година усилията ще са насочени и за избор на модел за въвеждане на депозитна система за опаковки.
Следва пълният текст на интервю: 
Зам.-министър Колева, кои ще са ключовите приоритети за настоящия екип на МОСВ? 
Продължаваме усилена работа по наказателните процедури. Смятаме, че имаме устойчиви тенденции за справяне с натрупаните проблеми.
Ключови са дейностите за управление на отпадъците. Начертахме план за действие за почистване на замърсени с отпадъци терени в населените места и извън тях. Дадохме задача на регионалните инспекции по околната среда и водите да определят  местата, за които през последните години има информация, че се използват за нерегламентирано изхвърляне на отпадъците. На кметовете бяха изпратени предписания за предприемане на своевременни мерки за почистването на замърсените терените с отпадъци, които ако не се изпълняват, ще бъдат наложени и съответните санкции. Има създадена работна група за изготвяне на изменения и допълнения на Закона за управление на отпадъците.
Когато първото служебно правителство на Гълъб Донев встъпи в длъжност през август м.г., имаше осем депа за рекултивация. Успяхме да докладваме като закрити четири от тях, приключи и петото в община Перник, което предстои да докладваме на Европейската комисия (ЕК). Останалите три са в Дупница, Кочериново и Пирдоп с тежки терени и забавени процедури, но сме в активна комуникация с местната власт за изпълнението на дейностите и приключване на СМР. Надяваме се че тези действия в крайна сметка не само ще доведат до  затваряне на наказателната процедура, но и ще се намали значително рискът от налагане на финансова санкция на държавата.  
Заложили сме и началото на подготовка на дейностите и процедурите за избор на модел за въвеждане на депозитна система за опаковки в България. Очакванията са  в рамките на тази година да приключи анализът за моделите, които биха били работещи за въвеждането на системата, както и да се разработи законодателство в тази посока.
Към днешна дата колко общо са наказателни процедури в екологията?
Процедурите, които са в най-напреднал етап и по които България вече е осъдена, са стартирали в периода на първите години след членството на България в Европейския съюз и изискват значително време и финансови средства за привеждане в съответствие с европейското законодателство. Важно е да се отбележи, че до момента България не е осъдена от Съда на Европейския съюз да плаща финансови санкции.  
В секторите, в които са най-тежките наказателни процедури – качество на атмосферния въздух, НАТУРА 2000, отпадъци, води, освен срещу България, Европейската комисия е стартирала наказателни процедури и срещу почти всички държави членки, някои от които също са в много напреднал етап и на немалко държави вече са наложени финансови санкции. Това определено показва проблем с постигането на изискванията на европейското законодателство в областта на околната среда в целия Европейски съюз.
Броят на наказателните процедури срещу страната ни е 15. Преди около седмица ЕК откри две нови процедури в областта на управление на водите поради забавяне с години по изпълнение на ангажименти по линия на прилагане на европейското законодателство. Едната е за неизпълнение на задължението за докладване на програмата за мониторинг и на програмата за мерки, които страната следва да разработи, съгласно рамковата директива за морската стратегия. Другата е за неизпълнение на задълженията за докладване на трите плана за управление на речните басейни и вторите планове за управление на риска от наводнения съгласно рамковата директива за водите и директивата относно оценката и управлението на риска от наводнения.
От тези 15 наказателни процедури, три са в областта на качеството на атмосферния въздух.
Как по-конкретно ще се работи за подобряването на качеството на въздуха?
През 2021 г. е образувано дело срещу България заради неспазване на нормите за фини прахови частици (ФПЧ10), като все още нямаме решение. Благодарение на усилията, които положихме в рамките на първия служебен кабинет и предвид позицията на генералния адвокат на Европейския съд, се надяваме да няма финансови санкции за страната, съответно ресурсът, с който бихме били санкционирани – да се насочи адекватно към мерки за справяне с проблема.
В резултат на предприетите действия през последните години се наблюдава устойчива тенденция за подобряване качеството на въздуха. Пример за това е, че през 2021 г. от 29 населени места, които са обект на наказателната процедура, в 21 вече са спазени нормите за ФПЧ10. За 2021 и 2022 г. нямаме превишение на средногодишните норми на ФПЧ10 на територията на цялата страна.
Наред с другите, една от причините за напредъка е приетата Национална програма за подобряване качеството на атмосферния въздух (2018-2024). Направени бяха и законодателни промени, които създадоха условия за ограничаване на употребата на нискокачествени въглища и брикети за битово отопление. На местната власт например законодателно беше дадена възможност за предприемане на мерки за ограничаване употребата на определени видове горива или уреди за отопление и за създаване на нискоемисионни зони.
По линия на Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) за периода 2014-2020 г. за общини беше отпуснат ресурс за изпълнение на проекти за подобряване качеството на въздуха, като обявените процедури са на стойност около 633 млн. лв., от които 3 млн. лв. са за актуализация на общински програми, 129 млн. лв. за подмяна на отоплителни уреди и приблизително 500 млн. лв. за подмяна на остарелите превозни средства за обществен транспорт с нови екологосъобразни.
Стойността за предвидените мерки през новия програмен период е около 733 млн. лв. Средствата отново ще бъдат насочени към общините, фокус ще е подмяната на отоплителни уреди.
Друг проблем е наднорменото замърсяване със серен диоксид, свързано основно с работата на някои от големите горивни инсталации. Има решение на Съда на Европейския съюз от 2019 г. срещу България за район за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух – Югоизточен, в който попадат общините Гълъбово и Димитровград. В резултат на приетите ни мерки за засилен контрол върху дейността на операторите за първи път през 2022 г. нямаме превишение на допустимите норми на серен диоксид, което е много важен напредък. Освен това, като част от мерките, които екипът на МОСВ предприе, са законодателните промени в Наредба №6 за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници. С промяната се осигури възможност резултатите от собствените непрекъснати измервания на емисиите от големите горивни инсталации да са видни в реално време от контролните органи, като целта е да се осигури своевременното и бързо установяване и прекратяване на нарушенията на законодателството по опазване на чистотата на атмосферния въздух от инсталациите.
Какво ще бъде финансирането по ПОС (2021-2027 г.)?
Новата ПОС предоставя над 1,8 млрд. евро за инвестиции в България. Фокусът е изграждане на ВиК инфраструктура, за което са предвидени 715 млн. евро. 312 млн. евро са насочени към управление на отпадъците; за опазване, поддържане и възстановяване на биологичното разнообразие – 132 млн. евро; планирани са и 225 млн. евро за превенция на наводнения, укрепване на свлачища и борба с горските пожари. Значителен ресурс- от близо 400 млн. евро, е предвиден за намаляване замърсяването на въздуха от битово отопление и вторично запрашаване. Продължават усилията за подмяна на печките на дърва и въглища с екологичносъобразни алтернативи. Това е ключово не само в светлината на осъдителното решение на Европейския съд срещу България, но и за да се гарантират животът и здравето на хората, тъй като е доказана връзката между влошеното качество на атмосферния въздух и повишените респираторни заболявания. Именно за това в допълнение на усилията на МОСВ е важно този проблем да бъде припознат и от гражданите в общините, в които има превишаване на нормите на ФПЧ.
Има ли вече отворени процедури по програмата?
През тази година ще се отворят и петте приоритетни процедури – „Води“, „Отпадъци“, „Биологично разнообразие“, „Риск от изменение на климата“ и „Въздух“. Предвиденият ресурс за 2023 г. е близо 2 млрд. лв. Приоритетно през първото тримесечие на 2023 г. ще стартира приемът на мерките за „Въздух“. Проектите, които се финансират, се одобряват съгласно определени критерии, като по всяка процедура има специфични изисквания, които се одобряват от Комитета за наблюдение по оперативната програма. Критериите следва да гарантират, че мерките, които ще се изпълняват, не само ще бъдат допустими за финансиране, но са и целесъобразни.
Кои грешки от старата ОПОС ще се опитате да изчистите при изпълнението на новата програма?
Не бих говорила за грешки, по-скоро за научени уроци. Приоритетно са идентифицирани рисковете, наблюдавани през предходния програмен период. Ще бъде заложено изискване при одобряване на проекти кандидатът да обяви обществените поръчки по основните дейности по етапа на кандидатстване. Предходната оперативна програма показа, че част от бенефициентите обявяват обществените поръчки година, дори година и половина след сключения договор за безвъзмездна финансова помощ. Това от своя страна крие големи рискове от загуба на средства. Затова се наложи управляващият орган да предприеме допълнителни корективни мерки.
При отваряне на съответните процедури за набиране на проектни предложения ще бъдат поставени допълнителни изисквания по отношение на крайните срокове на взимане на решения от страна на възложителите бенефициенти за избор на изпълнител. Целта е да предотвратим дългото бавене от страна на комисии при разглеждането на офертите, с което да съкратим сроковете за стартиране на дейностите. Разбира се, няма как да влияем на срокове, които са обективни във връзка с обжалване на процедури пред Комисията за защита на конкуренцията или Върховния административен съд. Все пак на етап кандидатстване при стартирана обществената поръчка ще бъдат оптимизирани сроковете. Считаме, че това ще окаже положително въздействие върху изпълнението на планираните инвестиции, особено във ВиК сектора, където се реализират проекти със значителен мащаб и много голям финансов ресурс. Този подход ще бъде приложен по всички приоритети по програмата.
Новото е и това, че при мярката „Въздух“ вече няма да има два етапа на процедурите, а само един. С това считаме, че ще ускорим процеса и ще осигурим своевременно прилагане на мерките, които да подобрят качеството на въздуха. Друга посока, в която се работи за подобряване на изпълнението, е използването на финансови инструменти. Осигурили сме по-голяма гъвкавост от страна на „Фонд мениджър на финансовите инструменти в България“, който ще управлява този ресурс. Идеята е да го предоставя не само на общини, както беше до настоящия момент, но и на икономическите оператори, предприятия и търговски дружества. Финансовият инструмент ще може да бъде използван по приоритет „Води“ и „Отпадъци“.
Това е поредното правителство, от което сте част. Освен за подобряване работата на институциите, какво послание бихте отправила и към гражданите по отношение на опазването на околната среда? 
Моето послание е, че всички носим отговорност за състоянието на околната среда. Планетата реагира на нашите неправомерни действия с природните бедствия, на които сме свидетели. Земята е наследство и за идните поколенията и всички ние трябва да се грижим за нея и да я пазим.