Стотици русенци сноваха в събота от късния следобед до полунощ между Историческия музей, библиотека „Любен Каравелов“ и Художествената галерия, за да успеят да видят поне половината от интригуващите събития, организирани в традиционната международна Нощ на музеите. Разнообразието бе гарантирано както от различните идеи на всеки от културните институти, така и от разместването на обичайните пространства и техните предназначения. При това в Музея бяха представени книги, в Библиотеката подредиха няколко изложби, а в Галерията предложиха на ценителите концерт и прожекция на уникален филм.
Екоизложбата на възпитаниците на художника Дилян Хубанов от СОУ за европейски езици откри часа на експозициите в библиотека „Любен Каравелов“, а в градинката в стария център на града и във фоайето бяха окачени част от стотиците плакати от колекцията на Александър Апостолов. Събирал съм ги от 70-те години в ателието си, не съм броил колко точно са, но се радвам, че сега вече те попаднаха на най-подходящото място, каза Апостолов, който е подарил на библиотеката своята сбирка. В „прането“ в градинката можеха да се видят афиши за петата среща на кръчмарските оркестри и певици отпреди няколко десетилетия, художествен плакат за театралния спектакъл „Суматоха“ на Димитър Гилев, знакът на световната спортна олимпиада от 1980 г. и още десетки интересни напомняния за отминали събития. Вътре в Библиотеката русенци разглеждаха
сбирката от 43 060 билета - самолетни, влакови, автобусни
за спектакли, концерти - на второкурсничката в Русенския университет Александра Рибарова, която очаква да влезе в Гинес. В приземния етаж бе отворена зала „Акад.Михаил Арнаудов“, където  Геновева Генчева и Ренета Константинова поставяха специален акцент върху 1400-те издания с автографи от библиотеката на учения. Любопитни са и няколкото книги с „резолюция“ на директора на Софийския затвор, който е дал разрешение М.Арнаудов да чете, докато излежава присъдата на Народния съд заради това, че е бил министър на народното просвещение от юни до септември 1944 година.
Десетки почитатели събраха в градината на Библиотеката майсторите от Задругата, които показваха не само своите художествени творби, но и правиха демонстрации как създават своите уникати. Други колекционерски изложби привличаха вниманието на посетителите до полунощ - сбирките от над 200 военни фуражки, кепета и каски на Людмил Георгиев, миниатюрни издания на Костадинка Райкова и Кирилка Илиева, сред които най-старите са от 19 век „Залези в библиотеката“ на Галина Джурова и други.
Нощта на музеите за Музея започна с презентация на две научни издания в Клуба на дейците на културата и продължи с „Последните думи на Ернестина“ - лирична хипотеза, която бе огласена от 9-годишната Елица Чернакова. Озвучената от момиченцето „предсмъртна реч“ на жената, живяла преди 6400 години в село Кошарна, бе коментирана от бащата на Елица, археолога Димитър Чернаков. Подобни артистични интерпретации с коментари на специалисти бяха направени и по теми, свързани със сватбите и разводите в Русчук,
менюто на древните траки, мамутите и дамските украшения
/в изработването на които се включиха и мнозина от посетителите/. Целият РИМ бе превърнат в отворено арт пространство, в което всеки можеше да удовлетвори своите интереси - от историята на древни времена през изкуството на сецесиона и на родния соц до съвременната фотография в изложбата на млади автори от Букурещ. Ученици от класовете по китара в Училището по изкуствата създаваха музикалния фон, който плавно отвеждаше към музикално-лингвистичния спектакъл „Вариации ДеКоКьо“, с който в полунощ приключи фиестата.
Концерт привлече ценителите и в Художествената галерия. Барокова музика, изпълнена от обоистката Светлана Анчева, клавиристката Божена Иванова и виолончелистката Пламена Величкова бе прелюдията към откриването на изложбата с широкоформатна фотография на сценографа и художника Юлиан Табаков. Синът на даровития диригент и композитор Емил Табаков специално пристигна в Русе, за да покаже своя документален
филм „Цветанка“, спечелил адмирации на половин дузина престижни кинофестивали
в Европа и САЩ. Разказана безхитростно и заедно с това изключително въздействащо, историята на Цветанка Гошева остави многобройната публика в Галерията смълчана минути след финала на лентата. Цветанка е баба на Юлиан по майчина линия, тя е наследница на най-заможния кюстендилски търговец, мечтала да стане актриса, но работила като лекар-анестезиолог и преживяла три епохи: капитализма, социализма с Народния съд и последващите уродливи „норми“ и демокрацията, която за героинята на филма е поредното разочарование. Синтезиран, дори компресиран като действие и събитийност, и поетичен като нагласа и арт решения, филмът бе малък празник за русенци, които знаят, че някъде се прави изкуство „висока проба“, но им е далече да отидат и да го видят.