По повод годишнината от началото на конфликта в Украйна първата дама на Украйна - Олена Зеленска заяви в сряда чрез видеовръзка пред ООН, че Русия трябва да понесе отговорност за престъпленията. "Победата на Украйна ще означава победа на човешките права над беззаконието, мъченията и разрушенията. Затова справедливостта за Украйна е справедливост за целия свят", каза тя пред делегатите на ООН, съобщава Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 21 европейски информационни агенции, сред които е и БТА.
Една година след началото на руската война в Украйна ЕС и САЩ продължават да наблягат върху това, че подкрепят Украйна и осъждат руската военна агресия. Обединени с Вашингтон в подкрепа на Киев, европейските лидери снабдяват Украйна с оръжие. Досега са придвижени 3,6 млрд. евро по линия на Европейския механизъм за мир. Наред с това се провежда военно обучение за украинските въоръжени сили. Военната подкрепа на ЕС за Украйна, предоставена от Европейския механизъм за мир и директно от държавите членки, възлиза общо на около 12 млрд. евро.
Освен това ЕС се опитва да отслаби икономиката на Русия чрез строги санкции. След началото на военната операция в Украйна руската икономика изглеждаше, че е на ръба на колапса, смазана от безпрецедентните западни санкции: борсата беше затворена за един месец, обменният курс на рублата се срина и съществуваше опасност от 8% спад на БВП и 20% инфлация. Дванадесет месеца по-късно стана ясно, че Москва е била засегната, но не е била поставена на колене или изолирана от света, разчитайки най-вече на доста високото увеличение на приходите от петрол и газ. Икономистът Олег Ицхоки от Калифорнийския университет посочва, че въпреки спада на цените на енергията, "кризата може да се разрази в пълния си размер през 2023 г."
На извънредното заседание на Съвета на Европейския съюз испанският премиер Педро Санчес предупреди, че ЕС не може да намалява натиска върху Кремъл, като същевременно припомни, че е необходимо да се засилят последователните пакети от санкции, приети през последната година, и да се отстранят всички останали пропуски. Санчес поиска десетият пакет от санкции да започне да сеприлага на 24 февруари.
Освен това той подчерта, че е жизненоважно да се запази единството на ЕС пред лицето на руската инвазия и да се гарантира, че страните, които не са част от клуба, също ще подкрепят мирния план, представен от украинския президент Володимир Зеленски.
Хърватският министър-председател Андрей Пленкович заяви, че ключовата дума за Украйна и Запада е устойчивост: "Устойчивост на украинците в тяхната съпротива, устойчивост на западната помощ за Украйна и устойчивост на западните правителства да се справят с предизвикателствата, пред които са изправени, а именно цените на енергията, инфлацията, храните и запазването на социалното сближаване в нашите страни".
Хуманитарна и финансова подкрепа
В допълнение към военната помощ ЕС и повечето негови членове предоставиха голяма финансова и хуманитарна помощ, като постоянно подчертаваха, че Украйна може да разчита на подкрепата на ЕС, докато ѝ е нужна. Освен това за първи път в историята на ЕС Директивата за временна закрила беше приета единодушно от всички държави от ЕС, като на облагодетелстваните от нея лица се предоставя право на пребиваване и достъп до жилища, училища, здравеопазване и работни места. Досега са се регистрирали за временна закрила около 4 милиона лица, избягали от Украйна.
Словения подкрепя Украйна с хуманитарна, материална и военна помощ. В допълнение към предоставянето на помощ на около 8000 украински бежанци, които до момента са подали молба за временна закрила в Словения, страната обяви и подкрепа за възстановяването на критичната инфраструктура, както и за разминиране. Според неотдавнашна оценка на министъра на външните работи Таня Файон общата стойност на помощта, изпратена досега от Словения на Украйна, надхвърля 27 млн. евро.
От февруари миналата година през България са преминали около 1 100 000 украински бежанци, като 150 000 са поискали международна закрила, а 50 000 са решили да останат в страната, сочат данни, споделени от Върховния комисариат на ООН за бежанците. България е предоставила на Украйна хуманитарна и друга помощ на стойност 240 млн. евро, съобщи българското външно министерство. София е изпратила на Украйна военно оборудване и материали за подслон и самозащита, както и е приела ранени украински войници за лечение. Български експерти също така обучават украински военни в рамките на Мисията на ЕС за военна помощ.
Босна и Херцеговина: Разделени заради войната в Украйна
С подписването на Споразумението за стабилизиране и асоцииране с Европейския съюз Босна и Херцеговина се ангажира да следва външната политика и политиката за сигурност на ЕС, но на практика това създава проблеми. Босна и Херцеговина няма единна позиция по отношение на войната в Украйна. Докато членовете на председателството, избрани в Босна и Херцеговина - Желко Комшич и Денис Бечирович недвусмислено осъждат руската инвазия, председателката на председателството Желка Цвиянович, избрана в едната съставна част на Босна и Херцеговина - Република Сръбска, настоява, че Босна и Херцеговина трябва да запази неутралитет, въпреки тесните връзки между Република Сръбска и Москва.
Когато войната вече беше започнала, Цвиянович и Милорад Додик, лидер на сръбската политическа партия Съюз на независимите социалдемократи в Босна и Херцеговина, се срещнаха с руския президент Владимир Путин, като го увериха, че Босна и Херцеговина няма да застане на страната на западните държави по отношение на Украйна. Делегация от Народната скупщина на Република Сръбска, водена от председателя Ненад Стевандич, пътува до Москва тази седмица, като потвърди, че Република Сръбска няма да се "присъедини към антируската истерия". Делегацията същевременно осъди всеки опит Република Сръбска да бъде представена като руска платформа в Европа. "Надяваме се, че бъдещето ще покаже, че неутралната ни позиция е била правилна. Малки държави като нашата нямат привилегията да се намесват в конфликти", добави Стевандич.
Това разделение в държавата допълнително подхранва опасенията от пренасяне на руско-украинската криза в Босна и Херцеговина, въпреки че според анализатори дестабилизацията на Западните Балкани засега не е реалистичен сценарий. Въпреки това силите на операцията на ЕС "Алтеа" в Босна и Херцеговина бяха подсилени с 500 войници миналата година заради опасения, че кризата, предизвикана от руската инвазия в Украйна, може да се пренесе в Западните Балкани, по-специално в Босна и Херцеговина.
Нов световен ред?
Нахлуването на Русия в нейната съседка разклати част от световния ред и доведе до формиране на блокове, невиждани от времето на Студената война. Войната засили конфликтите и сблъсъците, както и вече съществуващата глобална тенденция държавите да формират блокове, съсредоточени около Вашингтон или Пекин.
"Преминахме към един неуреден многополюсен свят, в който всичко е оръжие: енергия, данни, инфраструктура, миграция", заяви през декември върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Жозеп Борел.
"Геополитиката е жизненоважната дума, всичко е геополитика", добави той.
Централна Азия, Кавказ, Балканите, Африка и Азиатско-Тихоокеанският регион са арена на съревнование за влияние между сили като Китай, ЕС, Русия и Турция - било то чрез финансиране на инфраструктурни проекти или чрез сключване на сделки за търговско, военно или дипломатическо сътрудничество.
Войната в Украйна допълнително разтърси положението, отслабвайки хватката на Русия върху бившите съветски републики в Централна Азия и откривайки нова роля за Турция като посредник.
"Тази реорганизация е реална, но вероятно е временна", казва Пиер Разу, академичен директор на Средиземноморската фондация за стратегически изследвания във Франция. "Неизбежно краят на войната ще остави Русия и Европа отслабени и изтощени, докато двамата големи печеливши от тази ситуация ще бъдат САЩ и Китай", допълва той.
Реални и потенциални предизвикателства
Въпреки че все още не се вижда краят на войната, руският президент Владимир Путин очевидно не е преценил духа на съпротива на Украйна и разчита да разбие единството в Европейския съюз и НАТО. Засега ЕС, с някои отстъпки пред унгарския министър-председател Виктор Орбан, който отказва да изпрати оръжие на Украйна, все пак успя да запази единството и да гласува санкции.
Що се отнася до зависимостта на голяма част от членовете на ЕС от руския газ и петрол, почти всички държави намериха алтернативни източници на енергия, макар и на значително по-високи цени, които утежняват инфлацията.
Позицията на Запада спрямо Русия ще се усложни, ако Китай реши да ѝ окаже военна подкрепа. Това би поставило Украйна в много по-трудно положение. САЩ и ЕС открито предупредиха Пекин да не го прави.