Повече инвестиции, повече хора, повече оборудване на сръбската армия и вложения във военната промишленост обяви тази седмица сръбският президент Александър Вучич в Абу Даби, където беше на работна визита и посети оръжейното изложение "IDEX 2023". 
"Нашата армия трябва да е много по-силна, нашата армия е несравнимо по-мощна, отколкото е била. Това е свързано с отбранителната индустрия и трябва да инвестираме много пари и в отбранителната индустрия, и в армията", коментира Вучич, цитиран от Танюг.
Плановете му обаче се натъкнаха на критики от опозицията и икономисти, според които подобни разходи са неоправдани.
Какво предвижда допълнителното укрепване на армията 
Сърбия ще осигури допълнителни инвестиции от 700 милиона евро до края на тази година в отбранителната индустрия и армията. 
Сръбският президент уточни, че извън бюджета за армията и отбранителната промишленост ще бъдат заделени най-малко 500 милиона евро.
А тъй като преди края на годината ще купим дронове, ще станат 700 милиона евро, каза той, допълвайки, че държавният дълг няма да надхвърли 56 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.
Пенсионираният генерал Божидар Форца коментира пред Танюг, че Сърбия отделя повече пари за бюджета си за отбрана от другите страни от Западните Балкани, а от съседните й държави само Унгария и Румъния харчат повече.
„От година на година бюджетните средства за армията растат, така че днес стигнахме до положение, при което Сърбия отделя два процента от БВП, възлизащ на 68 милиарда евро, което е някъде около 1,3 милиарда евро“, каза Форца.
Вучич съобщи също така на изложението, че Сърбия купува дронове камикадзе от Обединените арабски емирства. Доставката се очаква до края на годината. Той не уточни колко дрона ще получи Белград от ОАЕ, нито на каква цена и кой е производителят им. 
Тази покупка би могла да се приеме като пореден сигнал за по-нататъшно дистанциране от Русия, която е отдавнашен съюзник на Белград. Сърбия е страна кандидат за членство в ЕС и след руското нападение срещу Украйна, започнало преди година, Западът оказва натиск върху Белград да намали връзките си с Москва, отбелязва Ройтерс. Въпреки че Сърбия гласува срещу Русия три пъти в ООН след инвазията, сръбското правителство досега отказва да се присъедини към западните санкции срещу Москва.
Сръбската армия се базира до голяма степен на някогашната съветска техника, изтребители МиГ-29 и бойни хеликоптери МИ-35М, а противовъздушната й отбрана се състои главно от руски ракетни системи и радари. Нейните сухопътни сили използват танкове Т-72 и бронетранспортьори съветско производство. Освен това сръбската армия ползва китайски разузнавателни и бойни дронове, както и ракети земя-въздух със среден обсег, посочва Ройтерс.
Миналата година Вучич каза, че Сърбия иска да закупи многоцелеви изтребители Рафал (Rafale) от Франция. В Абу Даби в понеделник сръбският президент съобщи, че преговорите за цената, която според него е около три милиарда евро, все още продължават.
Вучич уточни, че тази година и догодина за сръбската армия ще бъдат закупени 200 различни видове тежки превозни средства, включително танкове, четириколесни амфибии и др. , които ще бъдат сръбско производство. Като стойността им по думите му е 300 милиона евро. Това ще е инвестиция в местната военна промишленост.
Що се отнася да военния персонал по-рано този месец Сърбия обяви конкурс за набиране на 5000 души за специалните си части, а от Абу Даби Вучич призова сръбските младежи да се включат в конкурса, като им обеща заплати от над 2000 евро.
Военните разходи не радват част от опозицията
Представители на опозицията в Белград не приеха радушно новините от Абу Даби. Според някои политици вместо да се харчат пари за въоръжаване, би било по-целесъобразно Сърбия да инвестира в подобряване на отношенията със съседите си в региона, но според тях Вучич "не умее да плува в спокойни води".
Независимият депутат Александър Оленик е на мнение, че вместо да се харчат милиони за въоръжение, би било по-лесно Сърбия да стане член на НАТО. Защото, както казва той пред вестник „Данас“, само като член на НАТО Сърбия може на практика да осигури мир, стабилност и сигурност за всички граждани.
Радомир Лазович, шеф на парламентарната група на зелената лява партия "Да не давим Белград", смята, че Сърбия е страната с най-големи неравенства в Европа и не трябва да се отделят допълнителни средства за армията извън вече предвидените от бюджета. 
Сърбия трябва да поддържа добросъседски отношения и да инвестира в сътрудничество, инфраструктура и най-важното, да инвестира в своите граждани, отбелязва Лазович.
Биляна Стойкович, съпредседател на опозиционната партия „Заедно“ е на мнение, че въоръжаването и повишаването на нивото на страх сред гражданите представляват системата на управление на Александър Вучич.
Според нея той отчаяно намира начини да отклони вниманието от Косово, а в същото време да сплаши колкото се може повече хора в Сърбия.
В този контекст не може да се очаква от него да води диалог, да обединява страните от Западните Балкани около политика на мир и сътрудничество, защото той не може да плува в спокойни води, както всеки автократ. Поради тази причина е ясно, че Вучич е част от проблема за мира на Балканите и това се доказва от интензивното въоръжаване“, посочва Стойкович.
Какво казват икономистите
В бюджета за тази година вече са планирани 83,5 милиарда динара (около 710 милиона евро) за капиталови разходи в сектора за сигурност, с 16 милиарда повече от миналата година, информира в. "Данас". За капиталови инвестиции в отбраната, тоест армията, са предвидени 73,9 млрд. (около 630 млн. евро), а за полицията - 9,6 млрд. динара (около 80 млн. евро). Това означава, че обявените в Абу Даби още 700 милиона евро означава удвояване на бюджета за армията.
Икономистите са на мнение, че инвестициите в армията са чисто политическо решение, което не е особено оправдано от икономическа гледна точка, отбелязва в. "Данас".
Михайло Гаич, икономист в центъра за обучение и изследвания Либек (Libek), посочва, че очевидно няма пари в бюджета за тези инвестиции и че дефицитът и публичният дълг ще трябва да се увеличат.
В оценката на бюджета за 2023 г. сръбският Фискален съвет стига до извода, че капиталовите инвестиции в сигурността ще възлизат на един процент от БВП, „което е почти 70 процента над средното равнище на тези инвестиции за Централна и Източна Европа“.
"Дали тези разходи са оправдани зависи от политическия момент. Ако някой ще ни окупира, значи са оправдани, трябва да се защитаваме. Но това няма да се случи, а това се прави, за да се купи политическа подкрепа в и страната, и чужбина“, коментира Гаич.
На местна почва според него става въпрос за купуване на гласове, тъй като отбранителната индустрия е предимно държавна и там работят много хора.
Преподавателят по икономика Любомир Маджар е на мнение, че не е нужно да се прави икономически анализ за това оправдани ли са тези инвестиции – достатъчен е здравият разум.
Заобиколени сме от членове на НАТО почти отвсякъде и според член 5 от устава на пакта конфликт с една от страните членки е конфликт с всички. Очевидно е, че никакви пари за оръжие и оборудване нямат смисъл, защото няма дори теоретичен шанс тези оръжия да бъдат използвани. И слава Богу, но затова не трябва да се хвърлят пари за железа, коментира Маджар пред „Данас.“|