ВРЕМЕ И КАЛЕНДАР
Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител с I ПКС в СУ „Христо Ботев“ - Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.
В поредицата „Езикови ситнежи‘ бяха публикувани три кратки статии, посветени съответно на произхода и значението на думата „Коледа‘, на названията на дните и на думата събота (в-к „Утро“, бр. 247 от 16 – 18 декември 2022 г.; бр. 18 от 27 – 29 януари 2023 г.; бр. 28 от 10 – 12 февруари 2023 г.). В тази връзка навярно няма да бъде излишно да посоча кратки сведения за произхода на съществителните имена време и календар.
Думата време по произход е старобългарска; в класическите старобългарски паметници са засвидетелствани същ. име врѣмѧ и прилагателните имена врѣменьнъ, врѣмененъ и безврѣменьнъ. Съществителното име врѣмѧ води началото си от индоевроп. *wert-mĕn, което е образувано от корена *wert „въртя“ и наставката -mĕn. То е сродно със староиндийското съществително име vártman „път, коловоз“.
В римския календар през Древността всеки месец е имал три основни дати – първото, петото (или седмото) и тринадесетото (или петнадесетото) число. Те са наричани съответно календи (лат. Kalendæ), нони и иди. Предполага се, че съществителното име календи води началото си от глагола calo “викам, свиквам“ (грц. καλέω), защото на календите се обявява кога ще бъде следващата основна дата в месеца – на петото или на седмото число. Календите са освен това и ден, в който се изплащат паричните дългове. Тъй като първоначално римският календар е лунен, календите съвпадат с новолунието.
Понеже в гръцкия календар няма календи, в латинския език още през I в. пр. Хр. се е появил фразеологизмът ad kalendas græcas. Буквалното му значение е „на гръцките календи“, а смисълът – „никога“ (срв. с бълг. „на куковден“).
Изразът „на гръцките календи“ е засвидетелстван за пръв път от римския писател Гай Светоний Транквил (ок. 69 – 160 г. сл. Хр.). Според неговото свидетелство император Октавиан Август често е използвал този израз: „Във всекидневната реч често употребявал някои по-особени изрази, което се вижда от неговите собствени писма. Когато искал да каже за някого, че никога няма да си плати дълга, винаги пишел: „Ще плати на гръцките календи.“ (бълг. превод вж. в Гай Светоний Транквил. Дванадесетте цезари. С., „Народна култура“, 1981, с. 96).
От думата календи произлизат съществителните имена Коледа (вж. в-к „Утро“, бр. 247 от 16 – 18 декември 2022 г., с. 3) и календар (лат. calendarium). Второто от тях е преминало в нашия език навярно чрез новогръцкото езиково посредничество.
Заб. При написването на настоящата бележка съм ползвал отделни сведения от следните речници: 1. Макс Фасмер. Этимологический словарь русского языка. Пер. с немецкого. Т. I (А – Д). М., „Прогресс“, 1986, с. 361; 2. Български етимологичен речник. Т. I (А – З). С., Изд. на БАН, 1971, с. 185; 3. Етимологiчний словник української мови. Том перший (А – Г). Київ, „Наукова думка“, 1982, с. 353.
Иво БРАТАНОВ