В Копривщица отбелязаха 200 години от рождението на Найден Геров
Вицепрезидентът подчерта, че Геров е човекът, който остави, чрез своя речник, нормите на съвременния български език, който не само запазва чистотата му, а се бори за това той да влезе в българското училище още в средата на 19-и век, когато това е немислимо при доминиращия гръцки език. Найден Геров доказва защо трябва да се учи на български език и колко е дълга българската история, каза Йотова. Според нея той спокойно може да бъде наречен българският енциклопедист, така както Западна Европа има своите във времето на просвещението.
През тази година нашият град преминава под знака на събития, свързани с годишнината от рождението на Найден Геров, един от най-ярките радетели за въздигането на българския език, родната просвета и литература, за възстановяване на българската държавност, посочи кметът на Копривщица Бойка Дюлгярова. По думите й родният град на Геров опазва един от най-значимите архитектурно-исторически паметници, свързани с делото на просветителя – сградата на възрожденското училище „Св. св. Кирил и Методий“. В него през 1846 година Найден Геров открива класното училище по образец на модерната за онази епоха руско и европейско образование, припомни градоначалникът.
Проявите, свързани с кръглата годишнина, започнаха вчера в София с премиерата на филма „Найден Граматик – копривщенецът“ на режисьор Борис Радев. Научна конференция „Найден Геров и духовните измерения на българското възраждане“ днес и утре среща езиковеди, българисти, студенти и преподаватели в старото училище в Копривщица. Към този момент е премиерата на филма на Радев пред жителите на града. В 19:30 часа ще има празнични илюминации над старото училище.
Найден Геров – биографична справка
На 23 февруари 1823 година е роден Найден Геров (Найден Геров Хаджидобревич, псевд. Млъчан, Мушек), писател, езиковед, общественик и фолклорист.
Открива в Копривщица двукласно училище и е учител в него (1846-1850). Главен учител е на Епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив (1850). По негова инициатива за първи път на 11 май 1851 г. се организира празник на светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската писменост. По време на Кримската война (1853-1856) подпомага националноосвободителното движение и полага грижи за учебното дело. Публикува на руски език в Одеса сборника "Писма от България" (1854). Вицеконсул на Русия в Пловдив (1857-1876). По време на Априлското въстание (1876) развива дейност в защита на българския народ. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) е назначен за губернатор на Свищов. Автор е на "Речник на българския език с тълкуване на български и руски" в пет части (1895-1904), в който са включени над 70 хил. думи и над 10 хил. устойчиви изрази, пословици и поговорки, откъси от народни песни, гатанки и др. Автор е на учебник по физика. Дописен член (1881) и почетен член (1884) на Българското книжовно дружество.
Биографичната справка е по информация на отдел „Справочна“.