Пинк издаде деветия си студиен албум "Trustfall" след четиригодишна пауза. В него тя смесва стилове, размишлява за кризи - както лични, така и глобални, а гласът й е все така впечатляващ.
Певицата, наричана Поп принцеса, е променяла многократно стила си. Дебютният й албум "Can't Take Me Homе" e повлиян от аренби, след това преминава през пънк, хип-хоп, поп-рок.
Въпреки че прибягва и до други стилове през годините, Пинк си остава поп певица.
"Trustfull" e най-зрелият й албум досега - тя е вече над 40 години. В него няма бунтарство, но споменава често алкохола. Пинк залага на безопасни теми. В албума има доста балади, но песни като "Runaway" с натрапчивия ритъм напомнят, че тя обича да се забавлява.
Първата песен "When I Get There" е за баща й, починал от рак през пандемията от КОВИД-19. Звучи искрено, дори закачливо, когато певицата се чуди дали в рая има барове. Заглавната песен "Trustfall" e еуфорична -  запомнящ се поп, който е специалността й. Водещият сингъл "Never Gonna Not Dance Again", както и "Runaway" са денс, а "Just Say I'm Sorry" с Крис Стейпълтън е кънтри. "Нate Мe" напомня за поп-рок бунтарството й. Що се отнася до текстовете, Пинк продължава да пее за тревоги и болка.
Макар и повечето песни в "Trustfall" да са солови, включените сътрудничества са разнородни. Освен Стейпълтън, Пинк е привлякла "Луминиърс" за фолк-баладата "Long Way to Go" и дуета "Фърс ейд кит" "Kids in Love", която е по-младежка.
Отзивите за албума "Trustfall" на Пинк са смесени, макар и преобладаващо положителни. Тя получава 70 точки от възможните 100 от шест рецензии в Метакритик.
"Смесицата от денс поп, фолк и рок оставя странно чувство за нестабилност", пише в. "Индипендънт".
"Пинк прелита през много музикални стилове... а привлекателността й идва от способността й да превръща ежедневието в стерео", пише сп. "Ролинг стоун".
В. "Дейли телеграф" обаче е по-малко благосклонен и обръща внимание на липсата на новаторство и преобладаването на "общи поп стилове, които се представят добре в плейлистите за стрийминг."
Феновете на Пинк й остават верни, като пишат към песните в Ютюб за "изумителния й и утешаващ глас" или за това, че се отъждествяват с преживяванията й.
Пинк започва кариерата си с момичешката група "Чойс", когато е на 16 години. Дебютния си солов албум "Can't Take Me Home" издава през 2000 г. Той става двойно платинен в САЩ. Сингълът "Lady Marmalade" от саундтрака на филма "Мулен Руж" допринася много за популярността й. Вторият й студиен албум "Missundaztood" (2001 г.) е връх в кариерата й. Третият "Try This" (2003) е с по-малко продажби, но й носи награда "Грами" за най-добро женско рок вокално изпълнение. Шестият й студиен албум "The Truth About Love" (2012) е първият й номер едно в САЩ. От него е сингълът "Just Give Me a Reason". Следващите й студийни албуми - "Beautiful Trauma" (2017) и "Hurts 2B Human" (2019), дебютират на върха на класацията "Билборд 200", като "Beautiful Trauma" става третият най-продаван албум в света за годината.
Пинк е призната за напредничав творец. Звезди като Кристина Агилера, Деми Ловато, Кейти Пери, Адел, Дуа Липа са признавали, че се вдъхновяват от нея.
Сред наградите й са три "Грами", две БРИТ, седем видео-музикални награди на MTV, включително "Авангард". През 2009 г. "Билборд" я определя за поп изпълнителя на десетилетието, а през 2013 г. я обявява за Жена на годината.