„Засега Русия няма никакво бъдеще. Опозиционно настроеното общество мисли, че ако Путин изчезне, нещата ще се наредят от само себе си. Но това не е така. Ако Русия продължи да върви по този път, дори много добър човек да замени Путин, рано или късно, той ще се превърне в същия тиранин". Думите са на награждавания руски писател Сергей Лебедев, който вчера се срещна с десетки свои български читатели в столичната книжарница „Гринуич“, съобщават издателите от "Кръг". 
"Урокът от случващото се в Украйна, който руснаците трябва да научат, е, че така не може да се продължава. Ние продължаваме да се крием зад руските писатели и не спираме да повтаряме колко велик е руският език. Изпитваме някакъв срам, но очевидно той не е достатъчен. Колкото повече човек говори за това, което е могъл да направи, но не е, толкова повече го е срам. Само че срамът е тежко бреме и за да го махнем от плещите си, ние отричаме действителността. Надявам се, че Русия я очаква поражение, горчиво поражение“, казва още Лебедев.
Той представя своите два романа „Предел на забравата“ и „Дебютант“.
„Това, на което сме свидетели от 24 февруари миналата година насам, е израз на страха, който движи руското общество. Путин се страхува от Украйна и от украинската нация. Това е страхът на тирана, страх, който го кара да върши чудовищни неща. На този фон нито една институция или организация в Русия не е казала твърдо „не“ на случващото се. Дори църквата, която би трябвало да заклейми насилието, запази мълчание. Професионалното общество, което изкарва прехраната си със слово, също не каза нищо. Прекалено дълго убеждавахме другите, че не се страхуваме да говорим, но в момент, когато е жизнено необходимо да кажем „не“, ние мълчим“, казва още Сергей Лебедев.
Според него Кремъл се опитва да превърне този руски страх в продукт за износ и да го посее далеч извън пределите на държавата: „Непрекъснато сме заливани със заплахи – как Европа щяла да замръзне през зимата без руския газ; как ще гладува без украинското жито. Гладът и страхът са използвани за контрол в концентрационните лагери. Всички ние можехме да направим много повече и да не купуваме страховете, които ни пробутват. Това би било първата линия на съпротива“. 
Сергей Лебедев осъжда и своите колеги в родината си, както и емигрантите, опитващи се да създадат паралелна руска литература: „През последните 30 години нашата литература е загубила връзка с действителността, загубила е връзка с онази руска литература от XIX век, която винаги и незабавно е реагирала на всяка несправедливост. Новата руска литература е списък от ненаписани книги. Ценя своите колеги, но пропастта между реалността и литературата е потресаваща".
Лебедев поставя морално, антропологично условие за оцеляването на руската култура – способността на всеки един от сънародниците му да се погледне с очите на другия, с очите на украинците. „Ако сме способни на това – имаме бъдеще. В против случай – не“, смята той.
Сред читателите, дошли да се срещнат с Лебедев, са били писателите Георги Господинов и Димитър Кенаров, както и издатели. 
/ДД