Когато мъжът на Ферихан Ахмедова научил, че тя ще води листата на ДПС в Русе, просто седнал и философски въздъхнал. Защото веднага се сетил - няма на кого да се оплаква, че жена му вече съвсем няма да има време за готвене и плетки пред телевизора. Та нали самият той я вкарал в политиката през 1999 година.
Тогава Ибрям Ахмедов бил общински лидер на ДПС и партийните сбирки най-често се провеждали у тях, на масата в кухнята. Ползвали Ферихан за щатен критикар и съветник. Един ден обаче, когато се поувлякла малко в критикуването, мъжът й я скастрил: „Я стига си приказвала отстрани. Като толкова много знаеш, влез в партията и го направи сама, да видиш дали е лесно“. И Ферихан това и направила.
Преди 15-тина години никой не подозирал какво бъдеще очаква крехкото, но изключително устато и упорито момиче. Тогава „политическата звезда“ в семейството бил Ибрям Ахмедов. Но после животът се стекъл така, че той се оттеглил, а Ферихан продължила в политиката сама. И пътят й стигна до жълтите павета.
Тя не може да мълчи, а като говори - я чуват
45-годишната бойка дама е сред новите лица в 42 Народно събрание. Но със сигурност няма да остане задълго в сянката на колегите си с по-дълъг парламентарен стаж - Ферихан не мълчи, а когато говори, го прави така, че принуждава да я чуват. С това вероятно ще се съгласи и зам.-кметът Свилен Иванов от ГЕРБ, с когото най-често кръстосваха шпаги в Общинския съвет по местни проблеми.
Ферихан е родом от Смирненски. Икономист е по образование, а има и диплома от военното училище във Велико Търново по национална и регионална сигурност. Кариерата й тръгва от редови счетоводител, минава и през частния сектор, през администрацията, после стана първият шеф на местната структура на Комисията „Кушлев“ в Русе, а след това отново я завъртя към счетоводството. „А всъщност детската ми мечта беше да бъда учителка“, спомня си сега Ферихан.
Зодия Везни е, но всъщност по-упорит и рогат човек от нея трудно може да се намери. Докато не постигне своето, не се отказва.
„Мога да си отстоявам позицията и ще го правя, защото в случая не става дума за мен или за моите проблеми, а за тези на реалните, живи хора, които ще разчитат на мен. Не знам за другите, но мен смятам, че ще ме чуват. Само дано Лютви Местан, както ме хвалеше, че съм била новият „нежен, но силен глас на ДПС“, скоро да не се оплаче, че вече съм му проглушила ушите“, смее се Ферихан.
В структурите вече я наричат „Новата кака“ - по аналогия с Емел Етем, която дълги години беше емблема на ДПС-Русе в парламента, а тук я наричаха с усмивка Кака. Ферихан се мръщи, смята че прозвището „кака“ си е запазена марка за Етем. Но признава: „Разбирам хората, те го казват, защото наистина усещат някаква приемственост помежду ни. Вие колко депутати познавате, които като се оттеглят от политиката, ще хванат новия кандидат за ръка и ще тръгнат с него от село на село, за да го представят на хората, да ударят рамо, да помолят той да бъде подкрепен? А Емел направи точно това“. 
Депутатство в името на двете дъщери
„За мен жълтите павета съвсем не са самоцел. И изобщо не примирам от щастие, че съм избрана за народен представител, напротив, винаги съм бягала от постове и от прожектори. Тези, които ме познават, знаят много добре, че това е самата истина. За мен властта е отговорност, при това огромна отговорност, защото вече не мислиш само за себе си и за семейството си, а и за един куп други хора, които никога не си виждал, които не познаваш и никога няма да срещнеш. Но техният живот зависи от теб. Щом съм се хванала - значи съм поела тази отговорност, ще си я нося. Но истината е, че във влизането ми в парламента има и един твърде личен момент: това всъщност е последният ми опит да задържа децата си у нас, в България. Това е причината, заради която се съгласих да вляза в „голямата игра“. Ако и от парламента не успея поне с малко да помогна, за да се промени към по-добро държавата, вече просто няма да имам аргументи и оправдания да ги спирам...“, казва новоизбраният русенски депутат.
Ферихан има две дъщери - по-голямата Емел е на 23 години и вече завършва икономика също като майка си. „И до ден днешен не знам на кого е кръстена - баща й го измисли името. В онези години нямаше видеозони и не знаех, че чакам момиченце. Не знам защо, но бяхме решили, че ще бъде момче - затова и всичките имена, които бяхме мислили, бяха все мъжки. И като се роди тя, сестрата ме пита как да я запише, а аз вдигам рамене. Накрая баща й го измисли - седя на един камък отдолу под прозореца на родилното, мисли, мисли и накрая каза: Емел. Питам го после как го е решил и той вдига рамене - харесало му. Виж за малката дъщеря Елис е ясно - тя е кръстена на кака си“, смее се Ферихан. Елис тази година е абитуриентка, завършва математическата гимназия. А какво ще става после - ще си решава сама. И перспективата да си грабне куфарите и да тръгне по широкия свят съвсем не е нереална.
„През 90-та година мъжът ми се беше навил цялото семейство да заминаваме в Германия
Току-що бях родила Емел. Беше времето на внезапно върналата се купонна система, ситуацията беше също толкова зле. Ама аз като се тръшнах - не, та не. Не може, не бива, тук е нашето място, не може двама млади хора да искат и да не могат да се оправят. Нареждах, нареждах и той като не можа да излезе на глава с мен, се отказа. Сега, 20 години по-късно същият този разговор го водя с децата. За мен има два начина: единият е да си хванеш чукалата и да заминеш навън, да работиш и да чакаш България да се оправи, за да се върнеш. Въпросът обаче е кой ще я оправи, ако всички направим това? За мен по-честният начин е да се хванеш сам, доколкото можеш, да вършиш това, което трябва. По-добре така, отколкото да чакаш някой друг да свърши цялата работа и ти да се появиш наготово, че и кусури да намираш. За мен няма друг избор - просто трябва да се хванем и да се издърпаме сами. Нямаме друг шанс“, категорична е Ферихан.
За никого няма да е лесно в следващите месеци
Икономистката е наясно с това. Според нея първите 6-7 месеца ще са дори по-трудни за икономиката, отколкото сега. „Ако трябва да сме реалисти, за това време първо трябва да постигнем някаква стабилизация, защото сега хвърчим със страшна сила надолу. Дали ще се разбием, зависи от това как ще работим - не само ние в парламента, всички. Защото като тази година аз не си спомням, въпреки че наблюдавам процесите в икономиката отдавна. Бизнесът е много, ама много зле. Всички се чудят как така уж сме зле, пък спестяванията в банките растат. Но това не са спестявания на хората, това са парите на бизнеса. Фирмите продават имуществото си, продават бизнеса си и влагат парите - не смеят да предприемат нищо с тях. А за да ги извадят и да ги вложат в нещо, трябва да се осигури някаква стабилност. Не да заспиш вечер с един закон или наредба, а на сутринта да се събудиш с друг“, предупреждава Ахмедова.
Депутатите нямат вълшебни пръчки, с които веднага и от раз да спрат срива в икономиката, съзнава опитната икономистка. „У хората са натрупани ужасно много очаквания, които трудно ще могат да бъдат реализирани или поне ще изискват време. Ето например обещанието за 1000 лева минимална заплата - хубаво е, и аз го искам. И съм сигурна, че ще има такава минимална заплата, даже много по-висока, само че не от другия понеделник“, казва Ахмедова. Според нея първо трябва да се види какво е състоянието на бюджета и какво още може да се „отръска“ от него, за да се вдигнат незабавно и доколкото може доходите на хората: „За нас това е най-важното. Защото цените няма как да паднат, или дори и да се намалят - ще е с малко, няма да се усети. Но доходите категорично трябва да се вдигнат. А после да се преразгледат и политиките по заетостта, средствата да се насочат към малките фирми в общините, селата, там да се отварят работни места. Защото по селата положението наистина е страшно. Тук, в големия град, не се усещат толкова мизерията, безработицата, гладът - кафенетата са пълни, животът си тече. Но като отидеш на село, там ти обясняват: в тази къща има хора, в следващите три - не, после до края на селото има още една, в която останали само двама старци. Хората масово избягаха - кой в Испания, кой в Турция, всеки гледа да се спаси. При това не става дума за хора необразовани, неграмотни, напротив. Затова смятам, че доходите и безработицата са най-важното, с което трябва да се справим“, чертае планове Ахмедова.
Тя е наясно, че и на нея няма да й е лесно - нито в личен план, нито като политик. У дома децата пак ще са на самоотглеждане, ще се разкъсва по три дни в Русе и 4 в София, но смята, че това е по-малкото зло. „По-важното е как ще стабилизираме икономиката, а това вече наистина е трудна задача. Но пък, ако беше лесно - щеше да е за всички, а щом е трудно - значи е за мен. Никога нищо в живота си не съм получавала даром, винаги е било с много труд. Така че не намирам разлика между това, което съм правила досега, и това, което ми предстои - от мен се иска просто да си свърша работата. Това е...“, казва Ферихан. И тръгва към поредната среща.