„Демистификация на (не)съседските отношения по пътя към ЕС: Случаят Северна Македония и България“ беше темата на дискусия, организирана в Скопие от Центъра за европейски стратегии „Евротинк“, в която участваха посланикът на Чехия Ярослав Лудва, съветникът в посолството на Канада в Сърбия, Черна гора и Северна Македония Дейвид Морган, а във втория панел и философът от Института за обществени и хуманитарни науки в Скопие Катерина Колозова, преподавателят в ЮЗУ „Неофит Рилски” в Благоевград и член на "Клуба за българо-македонско приятелство" Стефан Дечев, Димитър Атанасов от Института по етнология и фолклористика на БАН и Люпчо Петковски от Центъра за европейски стратегии в Северна Македония Евротинк.
Според Димитър Атанасов отношенията между Северна Македония и България в момента са на дъното, а “кампанията от провокации” е започнала с откриването на български клубове в Северна Македония, а Северна Македония е отговорила, „което също е грешно”.
Пред медиите, преди началото на събитието Атанасов посочи, че и от двете страни на границата има политически субекти - партии и институции, чийто интерес е да влошават все повече отношенията.
„И от двете страни на границата има партии с абревиатурата ВМРО. От македонска страна, това е партия, която е постоянен претендент за властта и една от основните й характеристики е етнонационализмът. В българския случай, независимо че ВМРО вече е маргинална партия и не е сигурно дали ще влезе в парламента, в момента не спира да влошава отношенията”, каза Атанасов.
Според него „и от двете страни на Осоговската планина, има какво да се направи” и двете страни трябва да покажат зрялост и капацитет да променят нещата, а въпросът "чия вина е по-голяма" не е основният въпрос в момента.
„Мога да кажа, че вината на България е по-голяма и това не е проблем за мен. Въпросът от другата страна е как това ще се използва. В ситуация, в която едната страна казва, че тя е по-виновна, другата ще потвърди това. И ние, и вие имаме вина, и поради това трябва да започнем да говорим по тези въпроси. Със и без вписването на българите в конституцията на Северна Македония България трябва да позволи на страната да преговаря с ЕС. Когато погледнем исторически тези хора, чиито мисли четем - Гоце (Делчев), Даме (Груев), те искаха на Осоговската планина да няма граница, искаха Деве баир и Гюешево да бъдат две села и нищо повече и да минават между тях свободно, защото сме различни, но сме достатъчно близки. Това, което могат италианците и швейцарците, това, което могат испанците и французите, защо да не могат българите и македонците?”, каза Атанасов.
„В критериите от Копенхаген няма история. Когато България влезе в ЕС през 2007 г., небългарските учебници по история не бяха преработени. Но сега можем да използваме възможността, като страна членка на ЕС и страна кандидат за членство, да европеизираме и хуманизираме двата наратива”, посочи по време на дискусията Стефан Дечев.
Посланикът на Чехия в Северна Македония Ярослав Лудва акцентира върху начина, по който би могъл да се погледне проблемът между двете държави. 
„И двете страни могат по различен начин да разказват своята история. Историята е една, но ъглите, през които се гледа към нея, са различни и това трябва да бъде отчетено. Това трябва да се обсъжда на ниво експерти, защото нищо не е черно-бяло и не може да се вземе страна, а това означава, че вашата гледна точка не е съвършена”, посочи Лудва, а Дейвид Морган сподели проблемите в Канада с автохтонните племена, които правителството си е поставило като приоритет да бъдат разрешени, "заради отговора на въпроса в какъв свят трябва да живеят бъдещите поколения". 
Идеята за Европа се намира на върха на поляризацията си и са малко тези, които подкрепят сътрудничество, като поддържащо европейския път на Северна Македония, смята Катерина Колозова, според която деполяризирането трябва да се случи, за да се отпуши процесът на евроинтеграцията на Северна Македония. 
Според Люпчо Поповски т.нар. френско предложение е сложило проблемите между двете държави "на неутрален терен" и в него интересите на Северна Македония са били защитени. Според Поповски с поставения акцент върху човешките права би трябвало от двете страни на границата да бъдат създадени групи, които да работят в тази посока, за да може, когато ЕК има необходимост, да подадат данни за това.