Основният въпрос за произхода на живота е формулиран само в три думи - яйцето или кокошката?
Наемате ли се да определите кое се е появило първо? Каквото и да кажете, сигурно ще успеете да го защитите, както това от векове правят привържениците на всяка от двете тези.
Но има един уникален случай в света, в който отговорът е категоричен. Кое стои в началото на успеха на един от най-прочутите бижутери в световната история Фаберже - яйцето или кокошката? Яйцето, разбира се. Но пък то самото се нарича „Кокошката“...
Ето кой е човекът, чието име и днес е
синоним на висша класа в ювелирното изкуство
Възходът на Петер Карл Фаберже (с истинско име Карл Густавович Фаберже) сякаш е предопределен още от самото му раждане на днешния 18 май, но през далечната 1846 година. Баща му Густав Фаберже, е естонец от емигрирал френски хугенотски род, майката Шарлот е датчанка, а цялото семейство се издържа, при това много добре, от майсторството на Густав да превръща в неповторими накити благородните метали и скъпоценните камъни. И макар че синът на фамилията е роден в царска Русия, той не расте само сред родните ухания на прясно запарен чай, топъл борш и ледена водка, а получава образование и възпитание в Италия, Франция, Германия и Великобритания. Навсякъде младежът попива култура, но и майсторство от местните бижутери, които в Италия и Франция са особено изкусни.
През 1870 година 24-годишният космополит наследява ювелирната работилница на баща си и започва сам да произвежда скъпи и прескъпи изящества. Талантът му бързо се разчува, а негови клиенти стават
знатни особи от царски и кралски фамилии в цяла Европа
Купувачите със синя кръв са безкрайно удивени от невероятните умения на Фаберже да работи едновременно със злато и сребро, малахит и топаз, лазурит и кристал и десетки други материали, които съчетава в уникални ансамбли.
Гениалният майстор е първият, който съчетава емайл със злато и сребро. Табакерите му, инкрустирани с благородни метали, нямат аналог. Миниатюрните копия на кораби и влакове възхищават с пендантичното възпроизвеждане на всеки дентайл. Цветята от скъпоценни и полускъпоценни камъни са по-красиви от истински...
В Русия бързо разбират с какво съкровище ги е дарила съдбата и ненадминатият майстор, за който широко е отворен всеки кралски дворец от Москва до Лисабон, получава титлата „Ювелир на Негово Императорско Величество и ювелир на Императорския Ермитаж“. Така руският самодържец показва на света чий поданик е изкусният майстор, а и напомня на него самия кому служи.
Самият Фаберже
не спира да обогатява знанията и уменията си
в които започва плавно да посвещава и синовете си. Като една от най-мъдрите му стъпки се смята привличането в семейната фирма на няколко доказано талантливи дизайнери, сред които и Михаил Перхин - един от безспорните лидери в тази сфера не само в Русия.
Най-бляскавия период от кариерата на Фаберже започва през 1885 година, когато 39-годишният майстор е в разцвета на творческите си сили и идеи. Император Александър III поръчва на придворния ювелир едно декоративно яйце, което иска да подари на съпругата си Мария Фьодоровна за Възкресение Христово. Така Великден се превръща в най-великия ден за Фаберже.
Майсторът впряга цялата си фантазия и всичките си познания за изработката на нещо наистина впечатляващо. А резултатът бил не просто впечатляващ, а направо зашеметяващ. Преценете сами.
На Великден Мария Фьодоровна получава от съпруга си наглед
доста традиционен, дори леко обидно семпъл подарък
едно обикновено яйце, направено от бяло злато. Императрицата прикрива разочарованието си и със сдържана усмивка казва колко се радва и колко е хубав дарът от Александър III. От любезност започва да го разглежда и открива, че яйцето се отваря, а в него има жълтък от традиционно злато. Жълтъкът също се отваря и в него има златна кокошка с рубинени очи. Но и тя се отваря, а отвътре изскача миниатюрно но точно копие на императорската корона от злато и диаманти, както и малък рубин, който императрицата да носи на верижка на врата си!
Ефектът е неописуем! Само за минута досадата на императрицата
преминава първо в удивление, после във възхищение, а накрая във възторг
В историята това първо яйце остава с името „Кокошката“, а Фаберже - като човекът, за когото няма невъзможни неща в бижутерийното изкуство.
Успехът на маестрото е зашеметяващ, а славата му се разраства лавинообразно. Като бог го почитат дори и мужиците, които никога в живота си не са виждали друга скъпоценност, освен пръстените и огърлиците на дворяните, а самите дворяни търсят всякакви начини да засвидетелстват близост на Фаберже и да получат неговото приятелство.
След фурора през 1885-а
Александър III всяка година до смъртта си през 1894-а поръчвал и подарявал ново яйце на съпругата си за всеки Великден. Така в императорския двор се събира уникална колекция от 10 възхитителни скъпоценни яйца.
Традицията продължава и при възкачилия се на престола през 1994 година Николай II, син на Александър III, който обаче поръчва яйца и за майка си - овдовялата императрица Мария Фьодоровна, и за съпругата си Александра Фьодоровна.
За периода 1895-1916 година Фаберже прави още 54 яйца - всички по поръчка на императорския двор.
През 1913 година Николай II подарява на майка си едно от най-скъпите великденски яйца на Фаберже - „Зимно яйце“, смятано за
ненадминат световен връх
на бижутерското изкуство. Шедьовърът е вдъхновен от снежните преспи. Направен е от малки кристалчета и над 1600 диаманта, а цялостният му външен вид е толкова полиран, че създава илюзията за разтапящ се сняг. Изненадата този път е кошница от кварцови цветя в легло от злато и диаманти. През 1920 година дори Сталин  притежава това уникално великденско яйце, после то минава през ръцете на различни бижутери, докато изчезва за около 20 години. През 2002 година „Зимното яйце“ мистериозно се появява на търг в „Кристис“ и е купено от емира на Катар за рекордните 6.4 милиона британски лири.
Днес със сигурност са запазени 45 яйца, има запазена фотография на още едно, а други 5 са известни по описания. Съхранено е и едно от двете незавършени яйца, работата по които прекъсва през революционната 1917 година.
Сред запазените до днес екземпляри има такива с миниатюри на сибирски влак, с крайцер, с кокошчица от цветно злато, яйце-часовник, яйце-портретна галерия на императорското семейство и други.
Краят на славната кариера на Фаберже е възвестен от залпа на „Аврора“
Бижутерът продава фирмата на сътрудниците си и напуска раздираната от настъплението на болшевиките и бушуващата гражданска война Русия. Владетелят на красотата затваря очи на 24 септември 1920 година в Лозана, а тленните му останки са пренесени от Швейцария и погребани редом с тези на жена му в Кан.
Ювелирната компания „Фаберже“ днес е притежание на един от правнуците Тео и продължава да създава шедьоври, като всяка нова серия е на стойност милиони долари.

Ето някои от великденските шедьоври на фирмата „Фаберже“:

„Възкресение“ - между 1885 и 1890 година
Изработено е в стила на италианския Ренесанс. Цялата сцена на Възкресението на Христос се побира в кристално яйце, двете половини от което се придържат от розови брилянти. Трите фигури са от чисто злато, а постаментът е от бледозелен и кафяв емайл.

„Кавказ“ - 1893 година
Едно от най-оригиналните яйца, увенчано от изключително красив брилянт, разкрива поредица от миниатюри с изгледи от Кавказ, рисувани от Крижитски. Посветено е на великия княз Георги, по-малък брат на император Николай II, който поради лошото си здраве прекарал по-голяма част от живота си в Кавказките планини.

„Мария Фьодоровна“ - 1897 година
Посветено е на 10-годишнината, откакто императрицата-майка Мария Фьодоровна поема патронажа над благотворителните дейности в областта на изкуствата и науката. Инкрустациите от емайл и брилянти символизират християнските добродетели. В яйцето се скрити 8 миниатюрни панела, които изобразяват институциите, покровителствани от императрицата.

„Кукувичето гнездо“ - 1909 година
Изработено е от жълто, зелено, червено злато и е украсено с перли, розови брилянти, мотиви от златни листа и смарагдови детелини. В основата му са монтирани 3 големи розови брилянта. Кукувичето яйце е всъщност часовник, от който изскача златна кукувичка с рубинени очи.