До голяма степен кризата от 2022 г. - с инфлацията и повишаването на цените на енергоносителите, е резултат от публичното говорене и по-малко или много е криза в съзнанието ни като потребители. Това коментира Добромир Живков, управител на "Маркет линкс" (Market Links), който представи данни за потребителските нагласи в криза по време на Retail Digital Forum 2023.
По думите му кризата е по-скоро преживяване на ниво възприятие. Няма нещо, което драстично да режем и да съкращаваме като разходи, движим се към нормализация и по-висока потребителска култура, която да се развие през следващите години, допълни Живков.
Макроикономически не изглеждаме да сме в криза, въпреки че някои по-ляво стоящи говорители на правителството през октомври-ноември казаха, че тази зима ще става въпрос за човешки живот – ще умират хора от глад и от студ, коментира експертът. Той посочи, че това се е отразило върху потребителите с очакването доходите им да спаднат. Въпреки това, българите като цяло сме оптимисти и не очакваме повече да обедняваме, но в оценките за развитието на страната се отчитат исторически ниски равнища, каза Живков, като допълни, че това е напълно логично при пет избора за две години.
Въпреки кризата, обективните макроикономически показатели показват, че България се справя добре, като се отчита постоянен ръст на БВП, с очакване тази година той да е по-нисък, коментира експертът. Миналата година е отчетен и ръст на индустриалното производство, като немалка част от него се дължи на износа за Украйна, а коефициентът на заетост остава стабилен, напомни Живков.
Разходите на домакинствата през 2022 г. плавно растат, което до голяма степен се дължи и на инфлацията, делът на разходите за храна остава постоянен, допълни експертът. По думите му правило е, че колкото повече харчим за храна, толкова сме по-бедни.
Проучването е направено през октомври 2022 г. и основните сравнения са с февруари 2022 г., като то е поредица изследвания, фокусирани върху последните три години от началото на ковид кризата през 2020 г. Първото е от април, когато основен фактор за потребителите е бил страхът от неизвестността за това дали ще запази работните си места и дали ще имат същите доходи от последните години, които плавно се увеличаваха. Подобно проучване е правено и през втората ковид година – през април 2021 г., както и през февруари 2022 г. 
От февруари 2022 г. до октомври миналата година има вече значим ръст на страховете на потребителите, въпреки обективните макроикономически показатели, като от 45 процента от всички през февруари, изразяващи готовност да спестяват разходи, се увеличават до 52 на сто, сочи проучването.
По отношение на разходите за туризъм – годишна почивка, туристически пътувания в страната и извън нея, в някои от тези групи има почти двоен ръст. В този смисъл, според проучването, се отчита, че има възстановяване в туризма, особено при пътуванията вътре и извън страната. Същевременно, в проучването се отчита намаление в готовността на хората да орежат бюджетите си при необходимост, но дотогава към потреблението се подхожда емоционално – харчим повече и съответно потребяваме повече компенсаторно заради двете години ограничения заради пандемията.
При бързообортните стоки - 93 процента от анкетираните посочват, че ще купуват храни, 86 на сто - почистващи и перилни препарати и 84 на сто – пакетирани храни и десерти, козметични продукти – 68 на сто, безалкохолни напитки - 70 на сто. При тези пет категории не се наблюдава номинален ръст на хората, които казват, че ще спестяват от покупката им. По думите на експерта, това означава, че не сме готови от всичко да режем и не сме чак толкова уплашени от кризата и това е първият по-ранен знак за психологическата ни готовност да излезем от нея, наблюдавайки какво ще се случи през 2023 г.
В областта на културата и спорта във всички категории се отчита растеж на потребителската база и към момента 30 на сто от анкетираните са посочили, че харчат за културни събития при 11 на сто през януари. При спортните стоки също се отчита сериозен растеж. При услугите високи темпове на растеж се отчитат при посещенията на заведения – 50 процента от анкетираните са декларирали, че ходят на ресторанти през октомври при 30 процента през януари, но пък 40 процента са казали, че са склонни да спестяват от такива посещения. Без сериозна промяна са разходите са електричество и отопление. Хората са започнали да харчат повече за поддръжка на дома и на градината. Феноменът на отложеното потребление се проявява по-силно по отношение на покупката на мебели и образование, дяловете при кредитирането остават на сходни равнища, а жилищният и автомобилният пазар остават застрашени, показва проучването.
Като цяло поведението на потребителите става по-рационално, а потребителската ни култура се подобрява и вероятно ще започнем по-дълго да избираме, обобщи експертът.