Наред с плавателните съдове, осигуряващи действащите полярни бази на Испания („Габриел де Кастия“) и на Аржентина („Дисепшън“), пасажерски кораби често навлизат през тесния проток Меха на Нептун, за да обиколят големия вътрешен залив на вулканичния остров Дисепшън. Късчето земя, приело формата на подкова след поредното изригване на Порт Фостър, привлича туристи от цял свят с многобройните популации на пингвини и тюлени, но най-вече с горещите си извори и изоставени постройки в по-малкия Залив на китоловците (Whalers Bay). 
Закътан в калдерата на Дисепшън, Заливът на китоловците пази призрачни спомени от отминали времена. Човешкото присъствие на острова води началото си от 1911 година, когато норвежката компания Hvalfangerselskabet Hector A/S построява китоловна станция край широката плажна ивица от черен вулканичен пясък, опасваща залива. Огромните съоръжения за топене и съхранение на китова мас се използват активно до 1931 година, когато суровината рязко се обезценява.
На 3 февруари 1944 година британският кралски флот основава база „Б“ по време на операция „Табарин“, използвайки три от изоставените постройки на старата китоловна станция в залива. „Табарин“ е кодовото име на секретна антарктическа операция на британското адмиралтейство, проведена в периода 1943 – 1946 г. След като операцията приключва, базата е предадена на предшественика на британската програма за полярни изследвания (British Antarctic Survey), превръщайки се в научноизследователска станция за метеонаблюдения. Построено е и летище с хангар, което да обслужва останалите британски полярни бази в антарктическия регион.
Научноизследователската станция била обитаема до 1967 г., когато персоналът трябвало да бъде евакуиран заради вулканично изригване. Отваряйки отново врати през 1968 г., базата била окончателно закрита на 23 февруари 1969 година след ново силно изригване на остров Дисепшън, тъй като последвалото свлачище разрушило повечето от съоръженията.
Голяма част от руините на британската база и норвежката китоловна станция могат да бъдат видени и днес. Изоставените постройки и инсталации са осеяли брега на Залива на китоловците – пещи за топене на китова мас, контейнери за съхранението ѝ, скелети на дървени китоловни лодки и т.н.
В периода от 1990 до 1992 г. от британската програма за полярни изследвания предприемат две инициативи за почистване на мястото. Премахнати са множество опасни отпадъци - остатъчни количества горива, акумулатори и други. Предвижда се изоставените постройки, които през 1995 г. са обявени за исторически паметник по силата на Антарктическия договор, да бъдат запазени в настоящия им вид и занапред.
Репортерът на БТА Константин Карагьозов е единственият представител на медиите, който пътува с кораба "Св. св. Кирил и Методий" и в двете посоки, като придружава българската експедиция по време на целия престой на Антарктида. Всички медии могат да ползват със свободен достъп рубриката "България - Антарктида - корабният дневник на БТА".