През 1931 година към „Притурка за преглед на чуждия печат“  БТА въвежда раздел  „Писма от чужбина“. Те обичайно са големи аналитични материали, обединяващи публикации по определена тема в чуждите издания от Европа и Америка. В изданието от 1931 г. в рубриката „Писма от чужбина“ е публикуван материал със заглавие "Сказка за България" на първия секретар на българската легация във Вашингтон Бисеров по радио „Кълъмбия“:
"На 8 февруари 1931 г-н Бисеров, първи секретар на Българската легация във Вашингтон е държал сказка за България по радиото „Кълъмбия бродкастинг систем“ във Вашингтон. Г-н Бисеров бе представен на слушателите от г-н Услес С. Мърей, началник на Отдела за близкоизточните работи в Министерството на външните работи, който каза:„Българското царство е едно от тия много млади европейски държави, чиято история е много стара. Преди края на средните векове българите са основавали на два пъти мощни империи на Балканския полуостров, които са съперничили на Византийската империя. Много тесни връзки на приятелства свързват нашата страна с България. Американците отдавна се радват на едно особено положение на популярност в тази земя отчасти поради ролята, която нашето голямо просветно учреждение в Цариград, Роберт колеж, е играло при образованието на много български поколения. Сам г-н Бисеров е възпитаник на този колеж.В началото на сказката си г-н Бисеров изтъкна значението на цариградския Роберт колеж за Ориента и особено за България. В този колеж са получили образованието си мнозина от първите хора на България. Сказчикът направи кратък преглед на българската история от основаването на Българското царство до последно време. Той не пропусна да подчертае, че „цар Крум е бил един от ранните привърженици за забраната на алкохола“. България остана под турците пет века. Говорейки за българските въстания и освобождението на страната, г-н Бисеров изтъкна, че страданията на българите бяха изнесени пред вниманието на света от докладите на Евгений Скайлер, генерален консул на Съединените щати в Цариград, и от Дж. Макгахан, един американец от Кълъмбъс, който по това време бе специален кореспондент на лондонския „Дейли нюз“. В 1878 г. се учреди автономно Българско княжество. 35-те години, които отделят Берлинския конгрес от световната война, бяха един период, през който българският народ работи усилено, за да се организира в независима нация. България води няколко войни. Някои обстоятелства принудиха България да отиде на страната на Централните сили през Световната война. Имаше много българи, които съжаляваха за това. Америка и България не бяха скъсали отношенията си през време на войната, никога не са били във вражда и никога няма да бъдат. Когато войната се свърши, България се намери в трагично положение. Годините на борбата бяха изтощили страната икономически и духовно. Победоносните съюзници наложиха тежък мир, който я лиши от някои от най-ценните ѝ териториални притежания и я натовари с едно очевидно неизпълнимо бреме от репарационни плащания. България се бори успешно с мъчнотиите. Помощ ѝ дойде отвън. Обществото на народите ѝ помогна, за да разреши някои от належащите следвоенни въпроси. Чрез дълги преговори българските репарационни задължения бяха прогресивно намалени, но за България все още е мъчно да посреща плащанията, които е длъжна да прави. Тя днес е много по-близо до едно положение, при което може би с ново намаление на плащанията, ще ѝ бъде възможно да уреди евентуално задълженията, наложени ѝ от войната.България е сита на война. Мъдростта на българския популярен и демократичен цар Борис, решението на българските политически мъже да поставят икономическото възраждане и напредък на страната над всички други съображения и трезвият и вроден здрав смисъл на българския народ - в това лежи условието за по-добро бъдеще на страната.Много българи, слушали сказката на г-н Бисеров, са побързали да изкажат своята голяма радост и задоволство от факта да чуят една хубава сказка за България."